Ще бъде ли Милошевич екстрадиран в Хага?

Приетият от югославското съюзно правителство указ за сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, свидетелства за радикална еволюция на отношението към трибунала в Хага. За първи път Белград дава предимство на един политически акт, а не на "закона", както вече девет месеца настоява Воислав Кощуница, наследникът на Слободан Милошевич. Решението това да стане с указ се дължи на невъзможността във федералния парламент да бъде постигнато мнозинство за отношенията с Международния трибунал в Хага. И все пак само допреди няколко седмици би било немислимо да се заобиколи опозицията в парламента.

Трябва да признаем, че политиката на натиск, упражнявана от Съединените щати засега дава добър резултатът, независимо от това какво мислят някои европейски страни, начело с Франция, които настояват за по-меко отношение към Белград. Арестът на Слободан Милошевич се дължи на американския ултиматум за изплащане на икономическа помощ от 50 милиона долара.

Този път Вашингтон заплаши, че няма да участва в донорската конференция на 29 юни, ако Белград не ускори сътрудничеството с международния трибунал в Хага. А Сърбия изпитва огромна нужда от западна финансова помощ след годините на икономическа блокада и разрушенията, нанесени от въздушните удари на НАТО. Улматумите, заплахите и обещанията обаче не са единствената причина за еволюцията на Белград.

Изглежда неотдавнашните разкрития за съществуването на масови гробове в Сърбия са съдействали за известна промяна в отношението на някои хора от властта към въпроса за военните престъпления. Фактът, че стотици трупове на косовски албанци са били изпращани и погребвани в Сърбия, предизвика шок не само сред населението, но и сред политическите кръгове. Излъчените от държавната телевизия кадри на човешки останки убеди онези, които все още се съмняваха, че изправянето на Слободан Милошевич пред съда по обвинение във финансови злоупотреби би било най-малкото смешно.

Вече почти няма съмнение, че рано или късно Милошевич ще бъде прехвърлен в Хага, където към обвинителния акт ще бъдат добавени и престъпленията в Босна и Херцеговина. Извървеният от Воислав Кощуница път към признаване на законността на съда в Хага говори за съществена промяна. През март например президентът остро разкритикува взетото без негово знание решение от правителството за екстрадиране на живеещия в Сърбия босненски сърбин Миломир Стакич. Кощуница и досега продължава да нарича трибунала в Хага "политически трибунал", тоест антисръбски.

И докато босненските хърватски военнопрестъпници вече са осъдени, босненските сърби, срещу които са повдигнати същите обвинения, продължават да се радват на закрилата на белградските тайни служби.

Воислав Кощуница можеше да възпрепятства приемането на закона за екстрадирането, като използва черногорските съюзници на сръбските социалисти във федералния парламент. Няма парламентарно мнозинство - няма закон. Ето ти демократично оправдание. Но не стана така. След месеци безплодни преговори президентът Кощуница накрая реши да не се съобразява с мнението на Социалистическата народна партия на Черна гора.

Остава да разберем дали указът ще подтикне Белград да сътрудничи доброволно на Трибунала в Хага, както това правят Хърватия и Босна и Херцеговина, или при всяко искане за екстрадиране ще бъдем свидетели на поредното американско-сръбско премерване на силите.