Ще има ли десен отговор на царския ход с червения генерал

С назначаването на Бриго Аспарухов за координатор на спецслужбите, дебатът за съдбата на дясното пространство, подет от бивши и настоящи политици в препирните около кандидат - кметските номинации, внезапно придоби реален обект, около който може да се материализира.

С този си ход Симеон като че ли се лиши и от последните бивши сини симпатизанти, които вярваха, че царят е продължение на антикомунистическата линия в управлението.

Ако до този момент е вървял някакъв абстрактен разговор за дясното - трябва ли да се обединява, кои политически субекти влизат в него, кой да го оглави - последното събитие предоставя практическа възможност политици и партии да заявят позиция около определена политика и ясни принципи.

Не е възможно в момент, когато държавата се интегрира към общността на евроатлантическите структури и ценности, премиерът да рискува реформите с назначението на емблематична фигура от най-ретроградните среди в БСП - свързани с бившите тайни служби на комунистическия режим и използващи позициите си в настоящите специални служби за вътрешнополитически преврати.

Откритата намеса на Бриго Аспарухов като шеф на Националната разузнавателна служба за сваляне на правителството на Филип Димитров е вероятно най-важната причина НАТО да възрази на възстановяването му на поста, каквито мераци имаше премиерът в началото на годината.

Отделен е въпросът какъв знак дава Симеон с това назначение при положение, че няма законова база, на чиято основа който и да е да координира спецслужбите на две силови министерства. Както и закономерният въпрос на депутата Емил Кошлуков точно фигура като Бриго Аспарухов ли трябваше да получи политическото доверие на премиера.

Назначението на Бриго Аспарухов е категоричен знак за влизане на БСП във властта, каза депутатът Кошлуков, който единствен от колегите си имаше смелостта най-после открито да атакува конкретно решение на премиера.

Въпросите му едва ли ще получат отговор, като се има предвид словоохотливостта на царя и готовността му да дава отчет за действията си пред своите депутати или пред парламента.

Затова от ключово значение е ще бъдат ли в състояние СДС като единствена опозиционна сила в парламента, противопоставяща се открито на назначението на Бриго Аспарухов, да предизвика по-сериозен дебат по тази тема. Той съвсем не се ограничава до личността на новия координатор на спецслужбите и овъртолените бизнес - приятелски отношения в кръга Сакскобургготски - Атанас Тилев - Бриго Аспарухов. А до принципите и последователността на следваната политика.

Защото ако целта е България да се модернизира и да стане съвременна демократична държава, връщането на фигури от типа на Бриго Аспарухов в коридорите на властта е знак за тъкмо обратното. В този смисъл твърде показателна е реакцията на БСП, която публично обявява, че е приела присърце евроатлантическата интеграция на страната, а в същото време лидерът ѝ Сергей Станишев титулува Аспарухов като "доказан професионалист".

Неговото назначение едва ли ще е камъчето, което ще преобърне колата за НАТО - заради него и други съмнителни назначения на ключови позиции в министерствата и службите, другите натовски държави просто няма да споделят с България пълния обем информация, тъй като ѝ нямат доверие.

Проблемът обаче е в скоростта, мащабите и посоката на реформите в структурите за сигурност. Проблемът е в това, че след убийствата на крупни бизнесмени, свързани с бившата Държавна сигурност, МВР не опровергава медийните информации, че техният настоящ бизнес е бил свързан с наследени канали за контрабанда или пране на пари. Но в същото време свързани със същите бивши тайни служби лица разследват същата тази контрабанда. Затова и битката на държавата с престъпността и контрабандата се изчерпва най-вече със силни думи и обещания, а честният бизнес остава заложник на политическите компромиси с организираната престъпност.

Радикалната промяна на настоящата ситуация е мотивът, който може да обедини обществото около някаква нова смислена политическа платформа. В момента СДС твърди, че е политическата сила, която отстоява именно този вид промяна, но така и не е успяла да предаде някакво по-смислено послание към хората, нито пък да ги мобилизира. Както става ясно, в НДСВ има отделни политици, които споделят оценката на СДС за назначението на Бриго Аспарухов. Такива вероятно има и в други политически сили.

В крайна сметка, скандалът с Бриго Аспарухов може да се превърне в повод за сверяване на часовниците по ключов за България проблем, което е твърде различно от безразборното лепене на етикети "тези са наши" - "другите са лоши". Както и в тест за възможностите на дясното пространство да противодейства на опитите за забавяне или блокиране на стратегическия проект на България.

Споделяне

Още от България