Ще има ли тунел под Шипка?

Шипка за всеки българин се асоциира с героичните боеве под върха по време на руско-турската освободителна за България война през 1878 г.

Десетина години по-късно - през 1897 г., започва обаче една друга битка на жителите от двете страни на Стара планина в Габрово и Казанлък, за изграждането на тунел под върха, който да свърже двете Българии - Княжеството с Източна Румелия. От тогава датира историята с прокопаването на тунела, който така и не се случва.

Споровете през всички тези години са свързани с най-подходящото място, лобирането на силните на деня за един или друг проект и осигуряването на парите. С днешна дата единственото преминаване на Стара планина с тунели е по магистрала "Хемус", като съоръженията са построени по времето на социализма при Тодор Живков, за да стига бързо до родния си Правец.

След демократичните промени започват споровете къде да има тунел под Стара планина. Опциите са под Петрохан, Хаинбоаз и Шипка. Въпреки, че тунелът под Шипка има минуси - минава се през най-високия проход на Стара планина и е малко встрани от пътя на европейския коридор №9, който трябва да осигури бърза връзка по източното направление до финландската столица Хелзинки на север и да стигне до гръцкото пристанище Александруполис на юг, този проект получава летящ старт при управлението на ГЕРБ, след като Томислав Дончев става вицепремиер по еврофондовете. Той е родом от Габрово и преди да влезе в централната власт беше кмет на града.

Така в последния момент проектът е вкаран за еврофинансиране още в първия програмен период 2007 - 2013 г., въпреки че въобще не фигурираше в програмата. Реализацията му бе разделена на два етапа - изграждане на обход на град Габрово и прокопаването на тунела.

Трудно строителство

Строителството на обходния път тръгна трудно, а жалби от природозащитни организации и местни жители забавиха изграждането му. Екоактивисти бяха недоволни, че трасето минава през защитените зони "Натура 2000", а хората - че пътят е буквално пред прозорците на къщите им. В крайна сметка съдът се произнесе в полза на държавата и строителството тръгна.

Макар и със закъснение първата фаза на проекта приключи успешно през изминалия програмен период 2014 - 2020 г. Построи се обходен път на Габрово (23 км). Изпълнител беше консорциумът "ПСВТ" за цена близо 93 млн. лв. В обединението влизат компаниите "Хидрострой" АД, "Пътни строежи - Велико Търново" АД, "Пътинженерингстрой - Т".

Заради забавеното строителство постъпи искане от Европейската комисия страната ни да върне 11 млн. лв. България обаче успя да се защити и до връщане на пари не се стигна.

През настоящия програмен период 2021 - 2027 г. тунелът под Шипка бе заложен като топ приоритет в оперативна програма "Транспортна свързаност". Изпреварващо бяха обявени и обществени поръчки за избор на строители през 2020 г. Целта беше строителството да започне веднага след като Брюксел одобри програмата.

Проект на трупчета

Обществената поръчка беше обявена през 2019 г., а близо три години по-късно бяха отворени и ценовите предложения. Това стана през март 2021 г. - малко преди да падне от власт кабинетът на Бойко Борисов.

Залогът кой ще вземе тази поръчка очевидно е голям. При първия служебен кабинет, назначен от президента през 2021 г., за победител беше обявено обединението, което реализира първият етап с обхода на Габрово - ДЗЗД "Консорциум ПСВТ" с участници "Пътни строежи - Велико Търново" АД, "Хидрострой" АД и "Пътинжеренигстрой-Т" ЕАД с цена от 358 млн. лв. с ДДС. Това е с около 38 млн. над прогнозната цена, но с днешна дата предвид инфлацията, поскъпването на суровините, строителните материали и горивата, стойността на поръчката изглежда приемлива.

Именно избраният изпълнител бе разработил идейния проект на тунела. Заложено е изграждането на подстъпи към тунела откъм Габрово и Казанлък с обща дължина от 10.5 км плюс 5 тунела с обща дължина 4 км, най-дългият от които 3.22 км и още 6 моста. Пътят, както и тунелите, са заложени за изграждане с едно платно с две ленти за движение (по една в посока), а реализацията му трябваше да се случи за 3 години и половина.

И трите компании на обявения победител са свързани с Велико Желев. Най-вероятно вътрешният министър Бойко Рашков визира именно него през ноември 2021 г., че е изнесъл пари към Дубай. Фирми на Желев са сред най-големите получатели на аванси за строителството на магистрала "Хемус" (София-Варна).

Получаването на тази поръчка бе важно за него, тъй като на фирмите му им е нужно да трупат опит и история в прокопаването на тунели. Това би им позволило да участват при следващите големи търгове в железопътното строителство и метрото например. При спечелването на този търг "Хидрострой" обяви, че ще ползва услугите на специализираната в тунелно строителство "Евроалианс инженеринг" като подизпълнител за около 29% от работата по бъдещото съоръжение.

Именно това беше причината класираният на второ място участник "Шипченски проход", в което влизат "Трейс Груп Холд" АД и "Алве консулт" ЕООД, да оспори търга. Според тях победителят не е изпълнил изискването за опит да е построил поне 350 м тунел през последните пет години. В крайна сметка обаче първо Комисията за защита на конкуренцията, а след това и Върховният административен съд отхвърли жалбата им.

Докато се вихреше сагата с поръчката за избор на строител, другата поръчка, свързана с избора на надзорната фирма, стоеше на трупчета. Предложенията на шестимата кандидати бяха отворени още през лятото на 2020 г., но повече от година и половина не се отваряха ценовите им предложения.

Тука има, тука нема

В края на миналата година на власт дойде правителството на Кирил Петков, а министър на регионалното развитие и благоустройството стана Гроздан Караджов (ИТН).

Още на първата пресконференция след встъпването си в длъжност той обяви, че е останал изненадан от проектното решение за тунела под Шипка и ще се върви към ново проектиране.

"Бях много изненадан, но заварих готов проект и доста напреднала процедура по изграждане на тунела под Шипка с по една лента за движение в посока. Искаме да увеличим капацитета на пътя в тунела - да бъде дублиран. Вместо две ленти, те да станат четири. Тръгваме на идейно, а след това реално техническо проектиране. Това няма да забави нито с ден тунела, защото и към момента за него няма технически проект, нито финансиране", каза Гроздан Караджов в началото на януари.

Последва недоволство от страна на жителите на Габрово. Гроздан Караджов бързо промени мнението си за препроектиране. Той се срещна с жителите на града, каза им, че първоначалната му реакция е била емоционална, извини им се за непремереното изказване и дори си посипал главата с пепел, по собствените му признания.

Гроздан Караджов обясни, че смяната на позицията му идва от факта, че не е знаел, че тунелът не е сам за себе си, а е свързан с вече изграденото 23-километрово трасе от обхода на Габрово, който е двулентов път. Освен това, ако не се завърши проектът, България ще трябва да връща похарчените до момента за обхода на пътя на Габрово около 150 млн. лв. на ЕС.

"Няма как мостът да се удвои, защото буквално влиза в последните къщи на града. И най-важното, ако ние модифицираме този проект или спрем да го строим, ще трябва да върнем парите на Европейската комисия за предишните четири етапа, които са изградени. Всички тези фактори ме накараха да се върна към позицията за продължаването на проекта", обясни Караджов пред Mediapool.

Той каза, че е поискал от избрания изпълнител да препотвърди, че поддържа офертата си, заради инфлацията. От консорциума казаха пред Mediapool, че са потвърдили цената си, но вече около месец не са поканени за подписване на договор.

Междувременно след повече от година и половина забавяне Агенция "Пътна инфраструктура" успя да приключи обществената поръчка за избор на надзор на строителството. С решение от 10 февруари 2022 г. за изпълнител е определено дружеството ДЗЗД "Трасконсулт Свеко", в което влизат фирмите "Трансконсулт - БГ" ЕООД и "Свеко Енергопроект" АД. Те печелят търга с цена от близо 6.5 млн. лв. с ДДС, която е втората най-висока от шестимата участници в процедурата. Победителят обаче пчели надпреварата, заради високата си оценка на техническото предложение, става ясно от публикуваните документи в регистъра за обществените поръчки. Но и със тях все още не се подписва договор по неясни причини.

На стендбай е и процедурата по избор на изпълнител на одита за пътна безопасност, по която ценовите оферти бяха отворени на 7 януари 2022 г.

Екоминистерството блокира строителството на тунела

Че пътят с изграждането на тунела няма да е лек стана ясно в началото на февруари, след като кметицата на Габрово Таня Христова обяви, че е обжалва Плана за управление на парк "Българка", защото застрашава строителството на тунела под връх Шипка.

Планът е одобрен от правителството на Кирил Петков на 30 декември 2021 г В жалбата до съда община Габрово настоява планът да бъде променен, като в него се включат предвидените като допустими в Закона за защитените територии дейности, сред които е строителството на инфраструктурни обекти, предвидени в устройствени и технически планове и проекти. В противен случай реализацията на тунела под Шипка е поставена на карта, коментира Таня Христова.

Въпреки новите пречки пред реализацията на проекта, той е единственият по новата оперативна програма "Транспортна свързаност", който е в най-напреднала фаза. По другите два има много неясноти. За магистралата Русе - Велико Търново все още не е ясно къде ще е началната ѝ точка. Тя е обвързана с решението за втория мост над Дунав при Русе и зависи от румънската страна, обясни Караджов. За скоростния път през Кресненското дефиле пък все още не се знае кой вариант за трасе ще бъде избран.

Освен това, покрай политическите турбулениции и липсата на редовно правителство през по-голямата част от 2021 г,. България се забави изключително много не само с внасянето на Плана за възстановяване и развитие в Европейската комисия, но и със Споразумението за партньорство 2021 - 2027 г. и съпътстващите го оперативни програми. По думите на вицепремиера и финансов министър Асен Василев, планът е те да бъдат внесени за окончателно одобрение, след като Брюксел даде зелена светлина на Плана за възстановяване и развитие, което се очаква да се случи през април. Този срок обаче беше посочен преди избухването на войната в Украйна, която пренареди дневния ред на Европа.