Ще му се размине ли на сирийския президент Асад за убийствата?

Ще му се размине ли на сирийския президент Асад за убийствата?

Ще се допусне ли на сирийския президент Башар ал Асад да му се размине за масовите убийства, както стана с баща му преди 30 години? Някои от обсъжданите сега идеи може да значат именно това - "златен парашут" за изгнание в чужбина. Без обвинения във военни престъпления, без съдебно преследване, без съдебен процес.

 

За разлика от сваления египетски диктатор Хосни Мубарак, който на 2 юни беше осъден на довживотен затвор, и за разлика от либийския, Муамар Кадафи, който беше убит от бунтовниците, Асад "ще предаде властта и ще напусне Сирия".

 

Именно това каза държавният секретар на САЩ, Хилари Клинтън след среща на външните министри на арабски и западни страни в Истанбул. Идеята е известна като "йеменско решение" и беше лансирана от американския президент Барак Обама на срещата на Г-8 през
май. Това е алюзия за споразумението, след което на йеменския президент Али Абдула Салех беше предоставен имунитет срещу съдебно преследване за убийствата на протестиращи. В замяна той предаде властта на вицепрезидента и обяви намерението си да замине в изгнание в Етиопия.

 

Подобна сделка не би била възможна в Сирия без участието на Русия - най-големият оръжеен доставчик на режима на Асад и другите му двама основни поддръжници, Китай и Иран. Ето защо бившият генсек на ООН, Кофи Анан и понастоящем специален пратеник на световната организация и Арабската лига за Сирия, излезе с предложение за създаване на "контактна група", която да сложи край на конфликта, отнел досега живота на поне 10000 души.

 

Тази група ще включва петте постоянни държави членки с право на вето в Съвета за сигурност - където Русия и Китай блокираха приемането на строги мерки срещу Сирия - както и "страни с реално влияние върху положението, страни, които могат да повлияят на всеки един от враждуващите лагери - сирийското правителство и опозицията", каза Анан в ООН.

 

"Като важна за региона страна се надявам, че Иран ще бъде част от решението".

 

Клинтън отхвърли това предложение, заявявайки, че Иран помага за оставането на режима на Асад на власт и затова той е част от проблема. Разбира се същото се отнася и за Русия и
Китай, но участие на Техеран би скарало Вашингтон с близкия му съюзник Израел и би направило Обама уязвим за обвинения, "че показва слабост по отношение на Иран", което е неприемливо в разгара на кампанията му за преизбиране.

 

Ако предложението на контактната група в крайна сметка доведе до изгнание на сирийския президент - а в това има доста голяма условност - къде би отишъл той? Според доста добре
осведомения коментатор на в. "Вашингтон пост" Дейвид Игнейшъс, Русия му е предложила убежище и витаят слухове, че Асад вече е прехвърлил в Москва сирийски авоари на стойност 6 милиарда долара.

 

Всичко зависи от Русия, а не от САЩ. Както каза Фолкер Пертес, експерт по Близкия изток и ръководител на Германския институт за международна сигурност в Берлин: "Докато Москва не каже на Асад, че играта е свършила и че единствено споразумение за оттеглянето му ще гарантитра неговата сигурност и тази на поддръжниците му, той е малко вероятно да се почувства наистина изолиран".

 

Трудно е да се преглътне идеята сирийският лидер да си тръгне безнаказано след 15 месеца на брутални репресии срещу несъгласните и серията от кланета, които станаха причина за
възмущение и осъдителни изказвания, вариращи от "отвратителни" и "подли" до "неописуемо варварство".

 

Но вербалното възмущение не сваля диктатори, ефектът на икономическите санкции за промяна на поведението е ограничен, както показва случаят с Иран, а във Вашингтон и в други столици липсва каквото и да било желание за военна намеса.

 

Ако на Башар му се размине за убийствата, той ще довърши семейната традиция. Баща му Хафез, от когото той наследи властта, управляваше с масови убийства в още по-големи мащаби.

 

Дори при все че Близкият изток като цяло е осеян с места, на които се били извършвани кланета, начинът по който Хафез ал Асад се разправи с несъгласните от Мюсюлманските братя в град Хама се откроява.

 

На 2 февруари 1982 г. нападение на армията срещу скривалище на нелагалните Мюсюлмански братя стана причина за сражения в града. Правителството отвърна, като обкръжи Хама с танкове и артилерия и разруши гъсто населения град след 27-дневна операция, довела до смъртта на 10 до 30 хиляди души, в зависимост от това на чии данни вярвате.

 

Клането до голяма степен остана незабелязано, скрито в една епоха без мобилни телефони, чрез които в интернет да се публикуват видеозаписи, за да може целият свят да види. През
1982 г. арабските съседи на Сирия запазиха мълчание, а реакцията на Запада беше вяла. Страната му се успокои и уплаши, а Хафез остана на власт още 18 години. Той почина от белодробно заболяване. Брат му Рифаат, който ръководеше операцията в Хама, живее комфортно старините си в Лондон.

 

За разлика от тогава тази седмица имаше вълна от изявления срещу две кланета в Сирия, както и предишните седмици, съдържщи призиви да се потърси отговорност на виновните за това. В изказванията се говореше за наказание за хората, които са влизали по домовете и са разстрелвали и намушквали цели семейства, а не за ръководството в Дамаск, от чието име са били извършвани убийствата.

 

Башар ал Асад има доста неща, от които да се страхува в страна, която все повече върви към открита религиозна война, но изглежда Международният наказателен съд в Хага не е едно от тях.

 

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?