Ще наложи ли Филчев своя дневен ред на парламента?

Главният прокурор приложи силова игра срещу политиците с последното си искане за снемане имунитета на народен представител.

Не защото подобно искане е нещо необичайно или ненормално, а защото идва точно в този момент от точно този човек. Хронологията на събитията от последните седмици не оставя никакво съмнение за логиката в поведението на Никола Филчев.

На 5 ноември 2002 г. Едвин Сугарев изнесе факти за злоупотреби с власт на главния прокурор и с открито писмо призова той да бъде отстранен от поста. Висшият съдебен съвет(ВСС), който е избрал Никола Филчев, поиска той да си подаде оставката. Главният прокурор и МВР предприеха контраатака, чиято първа жертва бе правосъдният министър Антон Станков, който внесе във ВСС доказателствата на Сугарев срещу Филчев.

В края на м.г. бе застрелян един от явните врагове на Филчев - прокурора Николай Колев и веднага се появиха публични изявления, че зад убийството стои главния прокурор.

Преди седмица група граждани поискаха с подписите си оставката на главния прокурор, а прокуратурата отговори с искане имунитета на депутата от ОДС Никола Николов и съобщение, че друга група граждани настояли да се възобнови делото "Сапио" срещу Иван Костов.

В същото време решаващата за кабинета сделка за БТК е блокирана от прокуратурата.

В този контекст никак не е изненадващо, че няколко царски депутати си направиха самоотвод от комисията, която трябва да разглежда прокурорското искане за сваляне имунитета на депутата Никола Николов.

СДС първоначално обяви, че няма да слага "политически чадър" над никого. След това Националният съвет на сините реши, че искането на главния прокурор за сваляне имунитета на Никола Николов е част от отдавна прилагания сценарий за дискредитиране на СДС. Декларацията в този дух бе приета преди депутатите от СДС да се запознаят подробно с мотивите на главния прокурор да поиска имунитета на Николов. Едновременно с това сините отхвърлиха предложението на Едвин Сугарев да поискат оставката на Никола филчев.

Без съмнение

ходът на главния прокурор е поредното изпитание за политическия елит и политическата система

въобще. То идва в момент, когато съдебната реформа е блокирана, след като Конституционният съд отмени 44 текста от закона за съдебната власт и отново от същия съд зависи до каква степен ще може този парламент да промени конституцията в частта за съдебната власт.

Управляващото мнозинство вече обяви осъществяването на съдебната реформа като основен приоритет и покани опозицията на разговори за постигане на съгласие по промени в конституцията.

От СДС отдавна са казали, че искат промени в конституцията не само за съдебния закон, а и за членството в НАТО и ЕС. Тези предложения стоят и в програмата на СДС за достойно членство в НАТО, в която основният акцент е премахване на възможността бивши сътрудници на ДС да имат достъп до класифицирана информация и до контрола и реализацията на оръжейни сделки.

Президентът и БСП не отричат необходимостта от съдебна реформа, но не бързат с промените в конституцията в очакване това да стане от следващ парламент, където се надяват да има червено мнозинство.

Погледнато обективно,

най-важният за държавата въпрос сега е да бъде продължена съдебната реформа

и да бъде решен въпроса с недосегаемата фигура на главния прокурор. Ако тези проблеми не намерят решение сега, всяко следващо правителство или мнозинство ще бъдат заложници на същия тип кризи и машинации, на каквито сме свидетели в момента и които са сигурен белег за разпада на държавността.

Филчев обаче наложи своя дневен ред на политиците през новата година, които първо трябва да се занимаят с имунитета на синия депутат Николов. Няма съмнение, че тази тема ще предизвика конфронтация и напрежение в парламента по познатия сценарий - всички срещу СДС, тъй като и НДСВ, и БСП ще спечелят точки от атаката срещу изявен син функционер. От друга страна обаче, всички депутати са наясно с действителните мотиви, които стоят зад прокурорското искане за снемане имунитета на Николов. Този акт е в известен смисъл недвусмислено предупреждение към всеки народен представител, че е уязвим и може да бъде следващият в списъка на Филчев.

Ако по някаква причина парламентът откаже да снеме имунитета на Никола Николов, главният прокурор ще каже на народа, че депутатите закрилят престъпници и пречат на борбата с корупцията. Главният прокурор печели и при втората опция - ако парламентът гласува имунитета на Николов.

Казусът поставя на най-сериозно изпитание СДС, който така и не намери сили да признае грешки от миналото си (като избора на Филчев за главен прокурор) и да заеме ясна позиция в скандалите, последвали откритото писмо на Едвин Сугарев.

Липсата на решителност и принципи в политиката винаги се наказват и затова в конкретния случай СДС стана жертва на собствените си малодушни комбинации. Сега хем бива атакуван от привържениците на Филчев, че е заел страната на Едвин Сугарев срещу главния прокурор, хем е мишена на главния прокурор, хем в действителност не е заел никаква позиция по проблема "Филчев". Последното обрича СДС на хаотичност, невъзможност да поеме политическата инициатива по най-важния обществен проблем и го поставя в зависимост от чужда воля и чужди действия.

В крайна сметка обаче най - важното сега е да се постигне политически компромис в парламента за съдебната реформа и ефективни действия за пълноправно членство в НАТО. Решаващо в това отношение е да се парират всички структури и механизми, които могат да поставят на риск дългосрочните интереси на страната.

Все още обаче не е ясно чий дневен ред ще надделее.