Ще направим и невъзможното да спазим критериите за НАТО

Кои са основните козове и основните затруднения на прехода в България?

Козът - това е волята, споделяна от всички българи, да се присъединят към Европейския съюз. Това е общо желание, което се изразява по различен начин наистина, но което е налице. Затруднението е, че досега сме живели в една двуполюсна рамка: или "червено" или "синьо", без да се грижим за нюансите. В една толкова крехка демокрация като нашата, подобно деление между левицата и десницата не е добро. Здраво установени демокрации като тази във Великобритания или в САЩ могат да си го позволят. България обаче се нуждае от по-голяма политическа гъвкавост. Нашето Движение отговори, по известен начин, на тази нужда.

Мислите ли, че България е готова да преодолее конфронтацията между "бившите комунисти" и "антикомунистите", която от десет години бележи политическия живот?

Постепенно всички си дават сметка, че това деление е вече остаряло, като започнем от българския народ, на когото му е дошло "до гуша" от подобен род поведение. Хората искат нещата да вървят добре. Особено младите от поколението на "Интернет". За тях режимът Живков това е пра-история!

Как си обяснявате Вашата победа на изборите?

Ако успях да спечеля доверието на българите, то вероятно се дължи на умерения ми тон. По време на кампанията аз грижливо избягвах всякакви популистки речи, всякаква прибързаност и се стараех да не влизам в политически игри. Ясно е, че лошото управление на предишните правителства в някои сектори също натежа. Избирателите желаеха промяна. Освен това говорех "положително", не отговарях на хулите. Стараехме се да говорим за това, което наистина вълнува всеки гражданин. А това бе ново.

Ще трансформирате ли Вашето Движение в партия?

Длъжни сме, ако искаме един ден да имаме своето място в Европейския парламент. Бих искал обаче то да продължи да се нарича "Движение".

Къде се намира то на българската политическа шахматна дъска?

Това, което мога да кажа, то е, че вероятно ще заседава при Европейската народна партия в Парламента в Страсбург.

Вашето решение да подкрепите избирането на президента Стоянов неприятно изненада Вашата парламентарна група и предизвика недоволство у Вашия правителствен съюзник, Движението за права и свободи.Как трябва да се тълкува Вашата подкрепа за човек, който не Ви пощади политически и който бе, каквото и да се говори, кандидатът на победената партия през юни?

Президентът Стоянов се обяви ясно за "независим" кандидат. Той можеше следователно да бъде подкрепен от всяка партия: от "победената" партия, както Вие казвате, от нашето Движение или от друга. Естествено аз не съм длъжен да се изказвам за неговите заслуги, но в чужбина той беше ценен във всяко отношение. Давайки му подкрепата си, исках това да бъде сигнал за приемственост. Знак и за политически fair-play. Това, че сме спечелили изборите, не означава, че трябва да контролираме всичко.

Що се отнася до Движението за права и свободи, факт е, че то е наш партньор в правителствената коалиция и - добавям - един отличен партньор, когото съм много горд да имам с мен. Но, когато става дума за президентските избори, всеки се определя, както го разбира. В крайна сметка избирателите предпочетоха Георги Първанов. Народът, естествено, е суверен. Всичко това не ми се струва нито драматично, нито особено значимо.

Представляват ли за Вас местните избори през 2003 г. политически значима дата?

Да, защото както за всички политически партии тези избори ще бъдат тест. Но сега имаме много други неотложни въпроси за разглеждане.

Кои са приоритетите, които сте си поставили за следващите месеци и години?

Моят първи приоритет е подобряването на икономическото положение. Ако успеем да решим всички проблеми, които наследихме - да преодолеем сегашната криза и да отговорим на изискванията на Международния валутен фонд, ще може да се каже, че същественото е постигнато.

По време на Вашата кампания често говорихте за борбата с корупцията. Какви мерки е взело вече Вашето правителство или които възнамерява да предприеме в краткосрочен план, за да се опита да изкорени този бич?

Работим за това. Засега нашите усилия остават дискретни, поради тромавостта на съдебната ни система, а и трябва време, за да се подготвят правилно досиетата. Нашата цел е не да започваме лов на вещици, но пък не бива да се задоволяваме с няколко показни мерки. Всеки гражданин трябва да отговаря за делата си във всяка правова държава. Понятно е, че хората са нетърпеливи. Те биха искали да падат глави. Но бързите процедури не са нито демократични, нито съобразени с европейския дух. Всяко нещо с времето си. В администрацията на митниците и на Министерството на вътрешните работи ние вече взехме някои разпореждания с главния прокурор. Очаквайте много скоро "по-очевидни" мерки!

В икономическо отношение по какво Вашата политика се различава от тази на либералните правителства?

Това именно казвах на Иван Костов преди кампанията: ние имаме толкова общи неща, че би трябвало да работим заедно! Всъщност ние ще се разграничим от нашите предшественици в редица области: ще задълбочим прозрачността на нашите действия, ще донесем едно по-добро международно "ноу-хау", малко по-практична ориентация и по-голям опит от външния свят. Разбира се, за нас България е центърът на света; но трябва да се приеме, че не е така!

Кои са големите направления във Вашата програма? Какво точно желаете да направите?

Казах го още в речта си от 6 април 2001 г.: да се борим с бедността, безработицата и корупцията; да подобрим жизненото равнище на нашите съграждани; да направим администрацията по-прозрачна и да реформираме съдебната ни система. Още с идването на власт някои от Вашите предложения бяха приети с резерви от МВФ по отношение на данъчните облекчения в полза на предприятията или на повишаването на заплатите и пенсиите от обществения сектор.

Как ще съчетаете обещанията си за "по-добър живот" на хората с финансовите изисквания на международните институции?

Това е един от най-трудните проблеми, които трябва да реша и от които сън не ме хваща. Вярвам обаче, че сме на прав път. Ако човек умее да управлява бюджета си, дори когато той е ограничен, ако знае приоритетите си, ще успее. България не е единствената страна, която среща тези трудности. МВФ ни заяви, че ще подпише споразумението с нас и това е голямо облекчение.

В областта на външната политика какви евентуални промени Вие бихте желали да направите по време на Вашия мандат?

Ние ще продължим външната политика на предишното правителство с някои нюанси и някои необходими промени. Да се гледа към Запада, към Брюксел, към Вашингтон не изключва да се гледа и другаде, към Далечния изток, Украйна, Русия или Близкия изток, където аз имам извънредно много приятели и контакти. Надявам се да получим инвестиции от тях. Това означава работни места, от които се нуждаем.

Смятате ли, че е желателно да ускорите процеса на членство на България в Европейския съюз?

Да ускорим това би означаваме да насилваме нещата. Това, което искам - и ще го направим - то е да не се прескачат етапи, да направим това, което се очаква от нас и да бъдем готови за определените срокове. И тук трябва да бъдем разумни и най-вече реалисти.

Каква е позицията на Вашето правителство по отношение на Република Македония?

Разтревожени сме, както впрочем бихме изпитваме тревога за всяка съседна страна, жертва на вътрешни раздори. Трябва да се вслушваме във всичко, което би могло да гарантира териториалната цялост на Република Македония. Но и тук би било претенциозно да се претендира за роля, излизаща от рамките на стриктната политика на добросъседство.

Как виждате развитието на отношенията между България и Русия?

Аз съм прагматик. В Парламента в отговор на депутат социалист за нашата политика по отношение на Русия посочих, че Русия е огромна страна, която има и ще има проблеми, но която ще продължава да бъде там, докато свят светува. Ние си приличаме по не малко неща: по езика, религията… Следователно имаме всички основания да развиваме нашия търговски, туристически, икономически обмен с Москва, без да драматизираме и без да искаме да направим от това сближаване политически инструмент. На дневен ред ли е среща с Владимир Путин?

Това е в логиката на нещата. Ще се срещна с президента Путин както се срещам с други ръководители на големи страни. В личен план няма да крия, че бих искал да посетя Москва: не познавам Санкт Петербург. Бих искал особено да изразя почитта си към патриарха на Руската православна църква.

Какво очаквате от страна като Франция?

Това е голяма страна от Европейския съюз, двигател на Европа. Аз самият съм продукт на френски лицей, франкофон и, разбира се, франкофил. Работил съм за френски предприятия. Колкото до България, тя е вече част от франкофонията благодарение на президента Желев. Следователно всички условия са налице, за да правя максималното в посока на Франция. В замяна очаквам също да получа от нея максимална подкрепа.

В областта на сигурността Вие ясно посочихте, че ще продължите политиката за членство в НАТО, започната от Вашите предшественици. Колко време ще бъде необходимо, за да напредне достатъчно реформата в българската армия, което ще позволи да се гледа с реализъм на тази цел?

Сроковете са ни определени и ще направим и невъзможното, за да ги спазим. Критериите са същите за всички. Или ги приемате, или не. Други възможности няма, дори ако това е мъчително и болезнено. Както ми казваше лорд Робъртсън: "Предпочитам да Ви предупредя днес, отколкото да Ви откажа утре членство в НАТО." Това е повече от разумна бележка.

Вашият профил е доста нетипичен: Вие сте едновременно министър-председател и цар, защото никога не сте абдикирали. Не се ли страхувате, че тази политическа двусмисленост в крайна сметка ще действа против Вас пред Вашите събеседници, в частност европейските?

Всеки ден аз доказвам, че съм министър-председател по силата на избор на Републиката. Нося тази отговорност и съм горд от това. Че не съм твърде конвенционален, най-малкото в мислите си, и че моят жизнен път няма прецедент, това е безспорно. Но в крайна сметка това положение предлага по-скоро преимущества, които аз поставям в услуга на страната.

Противно на Вашите предшественици изглежда Вие отдавате голямо внимание на малцинствата - турско или ромско. В правителството Ви има, впрочем, двама министри от турски произход. Кои са Вашите цели в тази област?

Това е най-напред въпрос на граждански дълг и на социална чувствителност. Считам, че едно общество, което включва много култури, много етноси, много вероизповедания като нашето, е общество, което автоматически се обогатява. Особено щастлив съм от участието на министри мюсюлмани в моя екип, още повече, че периодът съвсем не е подходящ за подобни експерименти. В момент, когато ислямът е толкова "диаболизиран" - погрешно, разбира се, България е пример за размишление.

Колкото до ромите, които са многобройни и социално слаби, за мен това е лично предизвикателство. Културата им ме очарова и държа да подобря съдбата им. Социалното интегриране не е може би решението, което те чакат, защото искат да запазят своята специфичност. А трябва да успеем да ги мотивираме и да им предложим работа, за да съкратим безработицата. Преди дни се срещнах с ромски ръководител, чиито думи ме развълнуваха: "Знаете ли - ми каза той - не че нашите деца не обичат училището или че бягат от училище. Проблемът е, че имаме много деца". Той ме погледна и добави: "като Вас", защото аз имам пет деца! "Но със средствата, които имаме, продължи той, не можем да ги облечем. Ако ги изпратим на училище боси или зле облечени, другите деца ще им се подиграват и ще ги бият." Ужасно е, нали? Много съм чувствителен към подобен род аргументи. Поддържам много добри контакти с редица шефове или "ромски барони", както ние ги наричаме на български, и се надявам те да ме разберат. Разбира се в период на криза едно толкова различно малцинство бързо се превръща в изкупителна жертва.

*Със съкращения, заглавието е на Mediapool