Ще настъпи ли желаната раздяла с фосилните горива?

Светът се намира в моментно състояние на разделена дискусия относно използването на изкопаеми горива срещу алтернативни зелени технологии. Основна причина за това е стремежът да се намалят глобалните емисии и да се направи земята по-екологично и здравословно място за живот. Страстите на участниците в тези дискусии са често водени от възприеманите им представи, но без да се замислят какви са природните дадености или причини за едно или друго състояние. Това е сложна дискусия, която изглежда се ръководи повече от идеолози, отколкото от научни и исторически факти. Там са педагози, банкери и какви ли още не хора, които претендират да са знаещи. Разбира се, там са и политиците. От другата страна са професионалистите в индустрията и много проницателни потребители, които имат значително по-премерени възгледи по казуса.

Фактори и ценообразуване

В момента светът преживява пандемия, която разтърси енергийния пазар и разстрои световната икономика. Междувременно вълна от екоактивисти всячески се опитват да се възползват от възможността да настояват за повече зелена енергия и да се отдалечим от изкопаемите горива. Поради намаленото търсене, цените на петрола паднаха и същите тези активисти си повярваха, че това е техен успех и че краят на петрола е ей там, зад ъгъла. При първата глътка въздух на икономическо възстановяване, цените на изкопаемите горива, включително въглищата, логично, тръгнаха в посока нагоре. Що се касае до нефта, то цената му вече е относително стабилизирана и ще се движи в диапазона от 70 до 75 долара за барел. Някои анализатори побързаха с прогнозите си за цена на петрола от 100 долара за барел.

Според мен това изглежда малко вероятно. Цена от 70 долара за барел е такава, защото осигурява адекватни приходи за националните бюджети на страните от OPEC+, или иначе казано, "всички" са доволни. В картела ясно си дават сметка, че варианти на ценови диапазон над 80 долара за барел биха отворили широко ветрилото за инвестиции във ВЕИ сектора от една страна, както и негативно влияние върху световната икономика от друга.

Те не искат и големи смущения в индустрията. С новата политика САЩ, след идването на президента Байдън, на практика отстъпиха "и ножа, и хляба" в ръцете на OPEC+.

Въпреки някои индивидуални акции на така наречените "Големи", като цяло петролните компании не се отдалечават от изкопаемите горива. Да, те ще отделят все повече средства, за да стават по-ефективни. Ще продължат да разработват технологии, които са по-екологични, докато петролът остава източник на енергия с най-ниска цена.

Алтернативните източници имат определена ниша на енергийния пазар. Петролните компании може да се показват и на тази арена, но това няма да е техният основен фокус на внимание.

Потребителите търсят да купуват енергия от най-евтиния източник. Някои хора твърдят на публично място, че са за зелена енергия, но частно инвестират в петролни запаси. Със сигурност нефтът няма да изчезне през следващите 100 години.

Нуждите

Хората се нуждаят от три основни елемента за своя поминък: храна, жилище и енергия.

В свят с ненаситен апетит за енергия, нефтът и газът са суровините, които ще продължат да посрещат тази нужда. Търсенето продължава да расте, но няма да надхвърля способността на света да предлага.

Въглеводородите подхранват световната икономика. Нефтът е посрещнал това предизвикателство преди 150 години. Ще продължи да го прави и в следващите 100 години.

Да, спор няма, че въглищата по-лесно да отпаднат от енергийното уравнение, поради факта, че не участват вече в транспорта.

Зелената енергия може да има повече блясък за медиите и на политическата сцена, но не може да изнесе цялото шоу. В крайна сметка публиката може да види изкопаемите горива като предпочитан и необходим ресурс.

Колкото и да не ни се иска, всеки използва под някаква форма петрол, има нужда от него и затова го прави. Въглеводородите са основен градивен елемент за индустриализираните общества, като важен компонент в производство на нефтохимикали, пластмаси и куп други неща. Свикнали сме да използваме нефтопродукти, за да правим пътища, гуми, компютри, торове, сърдечни клапи и още, и още.

Когато парите за инвестиции в бранша са оскъдни, можем да намалим търсенето му по различни начини, но не можем без петрол напълно. Необходимо е да се поддържа стандарт на живот, който всички искаме, нали?

Проучването и добивът на нефт и газ е рискован и труден бизнес. Той изисква не само големи суми пари, но и висококвалифицирани инженери и техници, много търпение и постоянство. Чрез наказателни акции и увеличени данъци върху компаниите, които добиват петрол, няма как да се случи да забравим за нефта и нефтопродуктите. В действителност, подобни наказателни практики рядко действат в развитите общества, защото данъчнозадължената страна ще намери начини да прехвърли тези по-високи разходи на потребителя. Вместо повече данъци, правителствата трябва да въведат стимули за насърчаване на развитието на високотехнологични и щадящи околната среда дейности при използване на петролните ресурси. Фосилните горива ще продължат да са фактор в енергийната практика на всяка страна.

Когато дискусията се насочи към алтернативни източници, възникват геополитически, екологични и икономически проблеми. Хвърлянето на повече средства в алтернативни източници няма да реши този енергиен аргумент. През следващите 50 години алтернативните източници на енергия вероятно ще допринасят не повече от 20% в общата енергийна нужда. Разбира се, че слънчеви, вятърни, геотермални и всички ядрени източници имат ниша. Нефтът и газът обаче ще останат най-рентабилният вариант за много години напред.

Бъдещите петролни тенденции

Компаниите ще продължат да се фокусират върху намиране на нови гигантски полета като офшорните в Ангола и Бразилия, примерно.

Ако има някаква криза в предлагането, то тя ще е изкуствено създадена. Междувременно в Близкия Изток има достатъчно петрол за много време напред.

Световното население се увеличава, а развиващите се икономики се нуждаят от енергия. Следователно, освен нови ВЕИ, ще са необходими и повече нефт и газ.

Правителствата, макар и да знаят, че зависят от фосилните горива, трябва обаче, да са достатъчно мъдри, за да търсят и имат винаги пред себе си алтернативи.

* Васко Начев е сондажен инженер с дългогодишен опит в добива на петрол, енергиен експерт и анализатор на нефтените пазари