Ще оцелее ли Лондонското сити след Брекзит?

Ще оцелее ли Лондонското сити след Брекзит?

Въпреки Брекзит Лондон запазва огромно предимство пред Европа като финансов център. Истинският въпрос е за човешките ресурси: ще могат ли лондонските банки да продължат да привличат кадрите, от които се нуждаят?

Брекзит вся смут в Лондонското сити. Все още никой не знае какъв тип достъп до общия пазар на Европейския съюз ще имат британските финансови услуги. Облаците се смрачават още повече, поне в краткосрочен план, заради предсрочните парламентарни избори във Великобритания, свикани на 8 юни от премиера Тереза Мей. Всички обаче са обсебени от формулировката, че нещата не може да останат такива, каквито са сега, и че страната ще трябва да плати цена за излизането си от ЕС.

Компаниите за финансови услуги във Великобритания и по-конкретно предпочелите Лондон за своя европейска централа, точно с идеята да обезопасят своя достъп до целия европейски пазар, са на път да преразгледат своя избор. На практика регулаторните органи ги тласкат в тази посока, изисквайки от тях да гарантират приемствеността на услугите за клиентите им в случай на "твърд" Брекзит (правителството на Тереза Мей предпочита израза "същински" Брекзит, но това е само игра на думи).

Люксембург, Франкфурт, Дъблин... се опитват да се възползват от конкурентното си предимство

Конкурентните финансови центрове в Европа виждат в излизането на Великобритания шанс да привлекат известен брой компании на континента (или в Ирландия). Други правителства отдавна негодуват от доминацията на Лондон. Фактът да трябва да признаят, че главният център за търговия с техните инструменти, деноминирани в евро, се намира извън еврозоната, вбеси мнозина.

Само преди няколко години Европейската централна банка се опита да направи така, че обезщетенията за тези инструменти да бъдат под нейна юрисдикция, но бе възпрепятствана от решение на Съда на ЕС.

В това има дълбока ирония: изваждането на Великобритания извън юрисдикцията на Съда на ЕС сега е една от основните цели на Мей.

И така делегация след делегация, министри, кметове и лобисти от различни финансови центрове бяха най-добрите клиенти на лондонските хотели и стимулираха сектора на шикозните ресторанти.

Люксембург, Франкфурт, Дъблин и други градове публикуват презентации със своите конкурентни предимства спрямо Лондон: по-ниски цени на жилищата и корпоративни данъци (което изглежда правдоподобно, когато бъде казано с ирландски акцент), ресторанти с висок рейтинг в гидовете на Michelin и купуване на автомобили Porsche при изгодни условия: всички основни услуги, които правят един финансов център динамичен.

Париж посреща с добре дошъл всеки администратор на спекулативен фонд . . .

Някои от тези презентации предизвикаха леки усмивки. Френският президент Франсоа Оланд бе избран благодарение на част от програмата си, според която светът на висшите финанси бе негов враг. Въпреки това регионалният съвет на Парижка област обеща неотдавна да посрещне с килим в цветовете на френския национален флаг всеки администратор на спекулативен фонд, който купи билет за Eurostar до Северната гара в Париж: унищожителен удар за намерението на бившия британски премиер Дейвид Камерън, който бе обещал червен килим на френските банкери, бягащи от високите данъци, стачките и законовите ограничения на трудовия пазар.

Изведнъж всички започнаха да обожават господарите на света, които почти унищожиха глобалната финансова система през 2008 година. Една добре позната история.

Какви са условията за успеха на един финансов център?

Цялата тази рекламна дейност повдига с нова сила следния въпрос: какви са характеристиките, необходими за успеха на един финансов център? Той е бил поставян многократно и някои управителни съвети натрупаха големи пари от своите отговори.

Изследване, проведено преди кризата нюйоркската консултантска фирма McKinsey за бившия кмет на икономическата столица на САЩ Майкъл Блумбърг, препоръчваше да бъде копирана регулаторната система на Лондон, която малко след това експлодира. Анализът, направен от представителите на Хонконг за техния собствен регулаторен режим, с цел да се засили привлекателността на града за международните компании, стигна до заключението, че бизнесът иска по-чист въздух и повече международни училища. Нито едно от тези две условия не е в компетенциите на паричните власти (а в случая със замърсяването и от тези на правителството на Хонконг).

Голям брой проучвания, които искаха от компаниите да посочат причините, поради които биха предпочели едно конкретно място, дават отговори, които по същество говорят за затворен кръг. Фирмите казват, че са там, където са, заради присъствието на други фирми, което им позволява да правят лесно бизнес с основните си партньори. Някои теми обаче не спират да излизат отново на дневен ред.

Чуждестранните компании обичат да мислят, че не са третирани по различен начин от местните си конкуренти. Регулациите, мотивирани от политически цели, отблъскват тези фирми. Те искат и независима съдебна система, която спазва правото на собственост. Както и достъп до квалифицирана работна ръка.

Лондон остава на челни позиции

По тези различни показатели Лондон и Ню Йорк остават далеч напред. Последният индекс на глобалните финансови центрове, публикуван миналия месец от Z/Yen, бизнес мозъчен тръст и консултант, с централа в британската столица, показва, че Лондон остава на първо място с лек аванс пред Ню Йорк.

Рейтингът на тези два града обаче се понижи чувствително през последната година. Разликата между тях и третия Сингапур, която бе повече от 30 пункта миналата година, вече не е повече от 20. На практика почти всички центрове в Азия са се изкачили нагоре в класацията, като най-голям напредък е регистрирал Пекин, който е минал от 26-о на 16-о място.

Ако се вгледаме в Европа, единственият друг център в топ 20 е Люксембург, който обаче е паднал от 12-а до 18-а позиция. Франкфурт, 23-и, е загубил тази година четири места, а Париж остава 29-и. Следователно Лондон има огромна преднина пред Европа.

Ще бъде ли достатъчен Брекзитът, за да промени фундаментално нещата? Засега е трудно да се каже. По въпроса за определящите фактори за компаниите няма особени изгледи регулаторният режим на Лондон, безразличен към националността, да се промени, така както и съдебната система. С други думи тези предимства би трябвало да се запазят.

Решаващият фактор за промяна вероятно ще бъде липсата на компетентен персонал. Финансовите компании, базирани в Лондон, са свикнали да могат да набират персонал в целия Европейски съюз; освен това британските власти проявяват гъвкавост що се отнася до служителите от страни извън ЕС. При условие че по-голямата част от професионалистите в бранша от Европа знаят добре английски, фирмите имат на разположение широк набор от таланти.

Запазването на достъпа до тези хора ще бъде най-важният политически въпрос за Лондон в предстоящите преговори за Брекзита. Следващият британски премиер, който е напълно възможно да бъде отново Тереза Мей, ще трябва да представи убедителен отговор. В противен случай много вероятно е Лондон да не остане начело в класацията още дълго време. /Превод от френски: Николай Станоев/

*Хауард Дейвис е президент на британската банка Royal Bank of Scotland. Статията е разпространена от независимата медийна организация Project Syndicate.

По БТА

Още по темата
Още от Бизнес