Ще отвори ли врати парк "Врана" отново за посетители

"Всяка събота и неделя около 400 - 500 души идват и искат да разгледат парк "Врана". Не знаят, че вече близо година паркът е затворен за посетители." Това казва пред екип на Mediapool охраната, разположена на страничния вход на парка, където има обособен паркинг. Пътят дотам от бул. "Цариградско шосе" е дупка до дупка.

"Не само българи, но и чужденци идват. Миналата седмица дойдоха китайска и южнокорейска група", споделя служителят. И обяснява, че няма право да пуска хората вътре, въпреки големия интерес, защото паркът е затворен от лятото на 2025 г.

До този резултат се стигна, след като Столичната община и държавата не се разбраха за стопанисването му. 

Политическите крамоли около парка, който е със статут на "недвижима културна ценност на градинското и парково изкуство с национално значение", доведоха до неговия упадък през последните години.

Пътят до парка "Врана" е осеян с дупки Сн.Mediapool

Преди година, в рядко срещана позиция до медиите, семейството на последния български цар Симеон Сакскобургготски предупреди, че уникални дървесни видове в парк "Врана" загиват. Нещо повече - през февруари 2025 г. паднали дървета на бул. "Цариградско шосе" се стовариха върху преминаващи автомобили и по чудо нямаше пострадали. 

На последното си заседание на 7 май служебното правителство на Андрей Гюров взе решение да предостави за управление парк "Врана" с площ от 958 дка и съседен имот от 13 дка на Столична община. Целта е да се осигури възможност за ползване на парка със "свободен достъп" и съхраняване и опазване на редките растителни видове. Преди това по инициатива на кмета Васил Терзиев общинският съвет реши местната власт да иска не само управлението, но и собствеността върху парка.

"Бижу на парковата архитектура"

Някогашното "бижу на парковата архитектура" днес е запуснато и позагубило блясъка си. На много места има изсъхнали дървета, тревата не е окосена. Разходката ни там беше разрешена със съдействието на доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна".

Около двореца се виждат хора, които се грижат за пространството отпред. Шадраванът работи и ухае на люляк.

Паркът "Врана" е създаден от цар Фердинанд в началото на миналия век, след като започва да изкупува земи от селяните край София. В началото на XX век имтотът се е намирал в покрайнините на града, но днес е част от столицата.

Като страстен ботаник и орнитолог, Фердинанд лично ръководи оформянето на парка, подпомаган от изтъкнати български и чужди ландшафтни архитекти, сред които Йохан Келеер и Антон Краус.

Алеите в парка са в добро състояние Сн. Mediapool

Името "Врана" идва от решението на княза да го кръсти на първата птица, кацнала на покрива на новопостроения дворец.

Делото на Фердинанд е продължено от сина му - цар Борис III. Двамата засаждат ценни и редки ботанически екземпляри, донасяни от различни точки на света в продължение на десетилетия. Така са концентрирани над 820 декоративни растителни вида.

Сред най-впечатляващите и редки видове в парка са: "Желязно дърво" (Parrotia persica), наречено така заради твърдата си дървесина, "Гигантска секвоя" (Sequoiadendron giganteum), дантелен дъб и португалски дъб, както и алпинеумът "Даалем". И още: кавказка ела, японски вишни, хималайски кедри, различни видове магнолии - растения, които другаде в България трудно се срещат на едно място.

Спорове около собствеността

Парк "Врана", заедно с двореца, е одържавен по времето на социализма, но след падането му през 1998 г., имотът е върнат на цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. Това става с решение на Конституционния съд, който отменя приетия през 1947 г. закон за одържавяване на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ и на техните наследници.

През 1999 г. царското семейство решава да дари парка на Столичната община с идеята той да бъде превърнат в място за отдих на столичани. Така грижата за поддръжката и огромните разходи по нея стават задължение на софийските данъкоплатци. Документално договорът за дарението е подписан през 2001 г., когато кмет на София е Стефан Софиянски. 

Самият Симеон Сакскобургготски се връща в България и влиза в политиката. След идването си на власт с правителството на НДСВ през 2001 г., той назначава бодигарда си Бойко Борисов за главен секретар на МВР. Тази длъжност се оказва политически трамплин за Борисов, който през 2005 г. е избран за кмет на София, а през 2009 г. за министър -председател, начело на партията си ГЕРБ.

През същата година започва дълга съдебна битка за двореца "Врана" и върнатите царски имоти. 

Царският дворец "Врана" Сн. Mediapool

"Голяма е спекулацията, че цар Симеон си е дошъл, за да си вземе имотите. Цар Симеон получи своята законна частна собственост през 1998 г. с решението на Конституционния съд. Ако не беше влязъл пряко в политическия живот на България, никой нямаше да оспорва неговата частна собственост. При решението на Конституционния съд има становище на главния прокурор, на Министерството на финансите, на министър-председателя Иван Костов и всички те са с положително становище да се възстанови частната собственост на царското семейство, която е напълно в духа на новите разпоредби на Конституцията", казва доц. д-р Шалафов. Той не иска да коментира защо Бойко Борисов е постъпил така с бившия си работодател.

В крайна сметка парк-музей "Врана" официално отваря врати за обществеността на 8 юни 2013 г. по времето на кмета Йорданка Фандъкова. Пуснат е и директен автобус от центъра на София до двореца.  Интересът е голям и за два месеца паркът е посетен от над 150 000 души.

"Когато беше отворен паркът, доста хора го посещаваха. Особено първите месеци - беше наистина мащабно - деца, родители, възрастни", коментира доц. Шалафов.

Но десетилетие по-късно собствеността на парка отново става обект на спор. Този път между Столична община начело с кмета Васил Терзиев (ПП-ДБ), и държавата - в лицето на тогавашния областен управител, а днес депутат от ГЕРБ, Стефан Арсов. През лятото на 2025 г. Столична община се оттегли от управлението и паркът беше затворен за посетители. 

Кметът прибра общинския инвентар, а областният управител получи 1.36 млн. лв., за да приведе парка в подобаващо състояние. Стефан Арсов дори обеща, че до три месеца ще го отвори за посетители. Възстановени са част от компрометираните алеи, поставена е 600 метра нова ограда на мястото на липсващата, нови пейки, премахнати са опасни дървета. Плановете бяха тази пролет паркът да отвори врати.

Но властта се смени и служебното правителство на Андрей Гюров върна управлението на парка на Столична община. Беше прекратена обществената поръчка за поддържането му. 

Няма гаранции, че решението на служебната власт няма да бъде ревизирано от редовното правителство на Румен Радев и то да върне упрвлението на парка обратно на държавата.

Плановете на Столична община

След официалното решение на Министерския съвет от 7 май 2026 г. за връщане на управлението на парк "Врана", Столична община не е излизала с официална позиция какви са плановете ѝ за него. Преди това кметът Терзиев съобщи, че целта е отново да стане общински парк. 

След гласуването на решението на кабинета "Гюров" е започнала процедура по прехвърляне на управлението на парка на местната власт. Тя обаче още не е приключила. Намеренията на общината са да отвори отново "Врана" за посещения.

Вратите на парк "Врана" са затворени Сн. Mediapool

Колко време ще отнеме това, не е ясно. Причината - тепърва трябва да се направи инвентаризация и приемане на обекта от Областната администрация, която през изминалите месеци инвестира държавни пари в обновяване на алеите и оградите.

Препоръката на доц. д-р Ивайло Шалафов е паркът да е отделно общинско предприятие, а не да е заедно със всички паркове и градини.

"Надявам се отново да възстановят първоначалното положение, когато имаше отделна структура само за парк "Врана" - така беше в началото. Царското семейство дари парка на Столична община. Първоначално за него имаше самостоятелен бюджет. Когато го вляха в общите паркове и градски градини - това не беше най-разумното решение, защото за Врана оставаше една неголяма или недостатъчна част от това финансиране", коментира Шалафов.

По данни на Столична община годишната издръжка за парка е била около 600 000 лв., докато приходите от билети са възлизали едва на 150 000 лв. Посещенията бяха само през почивните дни.

"Волята на царското семейство е паркът да е отворен за посещения и да бъде съхранен като уникален паметник на градинско парковото изкуство", каза Ивайло Шалафов.

В момента в парка и двореца Врана се провеждат ограничени събития след предварително разрешение, като премиери на книги. Мястото е любимо и за завършващите випускници за запомнящи се фотосесии.