Ще пазим НАТО-вската информация като своя

Г-н Паликарски, днес НДСВ внесе в пленарна зала за окончателно гласуване законът за класифицираната информация. Една от най-интригуващите за медиите теми бе органът, който ще контролира достъпът до тази информация - Държавната комисия по сигурност на информацията. Какви са основните функции на тази комисия?

Държавната комисия по сигурност на информацията /ДКСИ/ е държавен орган по смисъла на закона за администрацията и основната ѝ функция е да осъществява политиката на държавата по отношение на класифицираната информация. Всичките ѝ правомощия са определени изчерпателно в чл. 9 на закона. Най-общо казано, става въпрос за общо ръководство, за общи правила, по които се работи с класифицирана информация. Комисията определя насоки и планове за действие във връзка с класифицираната информация, включва се в подготовката на нормативни актове, свързани с класифицираната информация, има правомощия във връзка с издаването на сертификати за достъп до класифицираната информация с гриф "строго секретно".

Какъв е редът за достъп до класифицирана информация? Какъв кръг лица ще имат достъп до нея?

Тук става дума за информация, която по някакъв начин попада в категориите, предвидени по приложение №1 на закона, което ще замести сега съществуващият списък на фактите, сведенията и документите, съставляващи държавна тайна. Има и друго важно условие, на което трябва да отговаря една информация, за да бъде определена като класифицирана - дали разкриването ѝ може да заплаши или да увреди интересите на България, свързани с националната сигурност. В момента, в който една информация е класифицирана, тя се маркира с три от възможните грифа - поверително, секретно или строго секретно. Това е НАТО-вска система, която предполага три възможни нива на класификация и която ние възприемаме напълно със закона. Всяко лице, което иска да работи с класифицирана информация и на което му се налага да работи с такава в кръга на служебните му задължения, трябва да мине през процедура за проверка на надеждност. Обхватът на процедурата е ясно разписан в закона. Детайлизацията се извършва в правилника за приложение на закона, но тя ще касае само изчистването на технически детайли. След като се получи допуск за работа с определена категория класифицирана информация, за да работи с определен документ, лицето трябва да отговаря и на общия натовски принцип "необходимост да се знае". Това, че някой получава разрешение за достъп до информация, класифицирана като "строго секретна", още не значи, че ще работи с нея. Необходимо е в кръга на служебните му задължения да попада точно такъв вид класифицирана информация. Това означава, че ако нещо е класифицирано в МВнР във връзка с международните отношения, хората, които работят в министерството и имат достъп до това ниво информация, ще могат да работят с нея, но хората от МВР, които имат достъп до същото ниво информация, няма да могат да работят с нея.

От този принцип съществуват няколко изключения.

За председателя на парламента, президента и министър - председателя не се извършва проверка за надеждност и имат достъп до всякаква информация. Презумцията е, че те са на толкова високо държавно ниво, че на тях им е нужно да знаят всичко, което става в държавата.

Проверка за надеждност не се извършва и за министрите, народните представители, прокурорите, следователите и съдиите. За тях обаче важи принципа "необходимост да се знае" - тоест информацията трябва да е свързана със служебните им задължения.

Какви са критериите, чрез които се удостоверява надеждността на потребителите на тази информация?

В закона се предвижда надеждност от гледна точка на сигурността и от гледна точка на опазване на информацията. Това са двете групи критерии, които трябва да бъдат покрити от едно лице, за да може да работи с класифицирана информация. Лицата трябва да притежават българско гражданство, да са пълнолетни, със завършено средно образование, неосъждани, срещу тях да не се води съдебно или досъдебно производство. От гледна точка на сигурността, надеждността включва и липса на данни за осъществяване на дейност срещу интересите на Република България, участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажна и диверсионна дейност, друга дейност срещу националната сигурност и дейност, насочена срещу обществения ред.

От гледна точка на опазване на тайните, надеждността означава липса на данни за укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването, липса на факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице. Последното е много тясно свързано с проблема на досиетата. Без съмнение участието в действия, които биха могли да бъдат определени като престъпления, са факти, които биха дали възможност за изнудване на лицето.

В критериите се включват и несъответствие между стандарта на живот и доходите, психическо заболяване, зависимост от алкохол или наркотични вещества.

Може ли да се обжалва отказът за допуск до класифицирана информация и пред кой орган?

Решения за издаване на допуск до "поверителна" информация се дават от служителя по сигурността в съответното ведомство, а до "секретна" и "строго секретна" информация - от Национална служба "Сигурност". Тези решения могат да бъдат обжалвани пред Държавната комисия по сигурност на информацията по административен ред /ДКСИ/. Поради чувствителния характер на информацията, която се събира и заради факта, че съдебното производство е състезателно и в него всяка страна по делото може да се запознае с доказателствата, не се предвижда съдебно обжалване. За сравнение мога да кажа, че съдебно обжалване не се предвижда никъде в страните от НАТО, а в Полша липсва даже възможността за административно обжалване.

Кой осъществява контрол върху работа на ДКСИ?

ДКСИ е държавен орган и като част от изпълнителната власт тя подлежи изцяло на принципите на парламентарния контрол - тоест в пленарна зала и пред парламентарните комисии. Най-често това ще бъде комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Те имат право да поискат който и да е от членовете на комисията или цялата комисия да дойде и да отговаря на въпроси. Извън това, по линия на парламентарния контрол, доколкото информацията няма да е класифицирана, членовете на ДКСИ могат да отговорят в открито заседание на парламента, а ако е класифицирана - на закрито.

Как ще се отчита комисията за дейността си?

Ще прави ежегоден доклад за дейността си, който ще представя пред Министерския съвет. Прието бе предложението на ОДС правителството да внася този доклад в Народното събрание, което да го приема.

Кой назначава членовете на тази комисия и на какъв принцип се подбират?

Членовете се назначават от Министерския съвет. В закона са предвидени критерии, на които те трябва да отговарят.

Има ли условие членовете на комисията да не бъдат бивши сътрудници на ДС, ще се проверяват ли?

Тъй като те ще работят непрекъснато с класифицирана информация, подлежат на проверка за надеждност, която трябва да издържат. Ако в миналото си имат факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване, няма да станат членове на комисията. Участието в престъпления на бившия тоталитарен режим, а такива са и престъпленията, вършени в тайните служби, определено ще се третират като факти и обстоятелства, които могат да дадат възможност за изнудване.

Как ще защитаваме информацията, която бихме получавали като членове на НАТО, как ще гарантираме, че бивши служители на тайните служби от Източния блок няма да имат достъп?

Ако влезем в НАТО, ние също ще започнем да произвеждаме натовска информация. В този смисъл ние ще пазим тайните на нашите съюзници, точно както пазим своите. Ако получим информация от НАТО-вска държава с по-дълъг срок за разсекретяване от предвидения в нашия закон, ще се прилага техният срок. Иначе останалата част от системата за защита на тайната и персонална сигурност, физическа и информационна сигурност ще бъде обезпечавана по общия ред, който е предвиден от закона. Информацията, която ще получаваме от нашите съюзници, не може да бъде третирана по различен начин от нашата.

Доколко лица, които са свързани с бившите тайни служби, ще имат достъп до такава информация?

Цялата процедура за проверката за надеждност е гарант за това, че лица, които могат да бъдат изнудвани, няма да имат достъп до такава информация. Служители на тайните служби, които са работили на подобна длъжност и преди 1989 г. биха имали достъп, ако отговарят на всичките критерии, на които трябва да отговарят и останалите. В закона няма дискриминация спрямо тях. Всичко ще бъде разглеждано на индивидуално ниво, ще бъдат вземани решения за всеки отделен случай. Във всеки случай, няма да бъде направено нищо, което да компрометира сигурността и да заплаши информация - както нашата, така и на съюзниците на НАТО.

Кой ще определя коя информация е класифицирана?

Въвежда се натовският принцип, че който създава информацията, той определя дали е класифицирана и ако е, с какъв гриф да бъде маркирана. Тези, които създават информацията, определят първоначалния гриф за сигурност. Този, който има право да подписва документа - защото това не винаги е едно и също лице, определя финалния гриф на сигурност. Целта е защитата да се даде на най-ранния възможен етап, за да няма период, в който тази информация да не е с гриф за сигурност и до нея да получат нерегламентиран достъп хора, които нямат право. На всеки две години от създаването на информацията и маркирането ѝ, без значение с какъв гриф, тя ще се преглежда, за да се установи дали все още има основания да бъде класифицирана. Когато проверката установи, че основанията са отпаднали, документът се декласифицира.

Какви са сроковете за разсекретяване на информацията?

Служебната тайна - 2 години, за държавната тайна с гриф поверително срокът е 5 години, държавна тайна с гриф секретно - 15 години, а с гриф строго секретно - 30 години. Имаше предложение да се създаде четвърто ниво на сигурност - лично строго секретно с особена важност. То не бе прието, защото не отговаря на натовските критерии.

Какво става след изтичане на срока?

Информацията автоматично става обществена информация и реда за достъп се урежда по закон за достъп до обществената информация. В случай на междудържавни споразумения или за чувствителна информация, срокът може да бъде удължаван с изрично разрешение на ДКСИ, но не повече от срока на първоначалното засекретяване. Предполага се, че това ще е изключение от принципа.

Имат ли по този закон някаква отговорност медиите?

Този закон не се занимава нито с граждани, нито с медии. Отговорността за разпространяване на такива документи се урежда от Наказателния кодекс. Както и досега, медиите нямат достъп до класифицирана информация. Ако една тайна попадне в публичното пространство, според практиката на Европейския съд по правата на човека медиите не носят отговорност, че я цитират.

Текстовете от закона съгласувани ли са с представители на НАТО?

Представителите на НАТО разглеждаха законопроекта, когато беше внесен за първо четене, и оценката им беше изцяло положителна. Те бяха запознати, но не в детайли, с духа на измененията, предложени на второ четене на законопроекта, които го направиха далеч по-малко рестриктивен в сравнение с първоначалния вариант от май миналата година. Конкретни текстове не са съгласувани, доколкото аз знам, и не мога да се ангажирам с твърда позиция. Но конкретните текстове до голяма степен са рецепция на съществуващото натовското законодателство. Не може да се каже, че измененията са против духа на закона или че те ще срещнат съпротива от страна на НАТО. В първоначалния си вид законопроектът бе много рестиктивен, видът му в момента се доближава много до натовските държави и е далеч по-малко рестриктивен от подобни закони в новоприетите натовски държави.

С този закон се отменя закона за досиетата. Какво става с комисията Андреев, ДКСИ ли ще поеме нейните функции?

Предложенията са свързани с предизборните обещания на НДСВ. Те бяха ясно формулирани в речта на Симеон Сакскобургготски от 12 май 2001 г. и са подкрепени от Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, който предложи с преходните и заключителните разпоредби да се отмени законът за достъп до досиетата. Очевидно поради причината, че този закон би противоречал на общата правна уредба в тази посока. Най-грубо казано, това би означавало, че една група хора - сегашната комисия по досиетата, ще получат, макар след проверка за надеждност, безконтролен достъп до цялата класифицирана информация. Защото винаги може да се постави аргументът, че някъде в някое друго досие може да съществува информация за лице, което те проучват. А това противоречи на принципа "необходимост да се знае". Законът за класифицираната информация отменя изцяло закона за досиетата и всички органи, които той създава. ДКСИ няма да поеме функциите на тази комисия. Тя има други правомощия, които не са свързани с досиетата.

Какво ще стане с лустрационния текст за членовете на СЕМ?

Законът не отменя този текст, както прави с подобните текстове в закона за държавния бюджет, за местно самоуправление, за избор на народни представители, избиране на ВНС, президент и вицепрезидент. Всички действия, извършвани до момента по закона за досиетата, са напълно законни. Оттук нататък парламентът трябва да вземе решение дали този текст да продължи да съществува.

Не се предвижда и промяна на текста за проверка в закона за политическите партии?

Така е, законът за класифицираната информация не отменя този текст.

Кой ще борави с досиетата?

Отсега нататък с досиетата няма да борави никой. Като смисълът, който внасям в думата "боравене", е най-вече свързан със смисъла политическа манипулация. Продължава да действа разпоредбата, според която след изтичане на срока за класифициране, те се превръщат в обществена информация. Това са 5, 15 и 30 години. Според експерти в тази област, повечето от така наречените досиета са маркирани с гриф строго секретно, който автоматично се приравнява в новата класификация към гриф секретно. Това означава, че техният срок е 15 години от датата на създаването. Оттук произтича, че тази година всеки, който пожелае, ще може да подаде заявление по реда на закона за достъп до обществената информация и да се запознае с всяка информация, която е създадена през 1987 г. За 1989 г. ще трябва да изчакаме още малко. Естествено, тази информация може да бъде прегледана и разсекретена преди изтичане на тези срокове.

Отпада и задължението да се проверяват кандидат-депутатите?

Вече няма да има парламентарни или местни избори, при които да се размахват досиета. Народните представители няма да се проверяватза принадлежност към ДС.

С отмяната на закона за досиетата започва да се прилага общото законодателство. Това са законът за защита на личните данни, законът за достъп до обществена информация и сега - законът за класифицираната информация.