Ще почетем рождения ден на отдел от ДС, а после на Георги Димитров

Две предстоящи чествания, подпечатани с пряката или мълчалива благословия на президента Първанов, ще напомнят на обществеността, че България е такава, каквато е, благодарение на историята си от последните десетилетия.

На 22 май българското външно разузнаване ще отбележи тържествено 60-тата си годишнита, като за рожден ден е избрана датата на създаване на съответното управление на комунистическата Държавна сигурност през 1947 г.

Две седмици по-късно – на 8 юни, видни хора от близкото минало ще вземат участие в международна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на Георги Димитров. Те ще инициират връщането на Димитровските награди за принос в науката и ще се обърнат с искане към Германия да бъде възстановен закритият музей на Димитров в Лайпциг. 

Двете събития, предшествани от последните раздадени от президента Георги Първанов високи държавни отличия на интелектуалци, тясно свързани с бившето комунистическо управление, ще се проведат на фона на мълчаливото одобрение на официалните институции и безразличното им приемане от по-голямата част от обществото.

Въпросът какво е общото между българското външно разузнаване в системата на бившата Държавна сигурност и сегашното българско външно разузнаване предизвиква искреното възмущение на бивши и настоящи дейци на “тихия фронт”. За тях разузнавачите ни винаги са работили за България и за българските национални интереси. Уточняващи въпроси от сорта какви бяха националните ни интереси преди 1989 г.и какво е общото им със сегашните, се отминават с презрение.

Възмущението по сила е равно на това, което вероятно ще изпитват организаторите на честванията в памет на Георги Димитров, ако им бъде зададен въпросът какво хубаво направи за България видния деец на Коминтерна, което трябва да остане в светлите страници на историята и да изисква образът му да бъде ваден от историята и превръщан отново в повод за преклонение.

Хронология на българското разузнаване преди 1990 г.

Доста подробна история на нашето външно разузнаване до 1990 г. може да бъде прочетена на сайта на Асоциацията на разузнавачите от запаса (организациите на пенсионираните разузнавачи са няколко).

Според тази история преди Девети септември 1944 г. България на практика не е имала структурирано външно разузнаване, а само военно. Отчасти е имало звена за дипломатическо разузнаване в различни периоди от началото на 20-ти век.

Същинската му история започва в началото на 50-те години, когато разузнавателните служби са формирани по съветски тертип.

Според създателите на историческата справка, качена на сайта, през 1950 г. е създадено Разузнавателно управление към Министерството на народната отбрана (РУМНО), като контраразузнавателната дейност в армията се възлага на отделен орган - Военно контраразузнаване.

“В следващите 40 години РУМНО се развива, укрепва кадрово, организационно, методически, оборудва се със съвременна техника и се справя отлично с поставените задачи в сложните условия по онова време - Студената война и блоково противопоставяне на НАТО и Варшавския договор”, пише в справката и се уточнява, че главната насоченост на структурата е към балканските страни, членки на НАТО - Турция и Гърция, “като се води също така задгранична разузнавателна дейност и в редица други държави - балкански, арабски, западноевропейски и американски”.

Направено е и известното на всички уточнение, че офицерите от РУМНО са работели зад граница обикновено под прикритието на военни аташета или служители в български туристически и транспортни фирми.

Вербовъчният им контингент се е набирал “най-вече сред армейските структури на потенциалните противници и ръководните структури на НАТО и преди всичко на неговото югоизточно крило”.

През март 1945 г. се създава първата разузнавателна служба извън военното разузнаване. Тя е в структурата на отделение Б (контраразузнаване) в системата на Министерството на вътрешните работи.

През 1947 г. МВР се реорганизира, като се създават две самостоятелни дирекции - Държавна сигурност (ДС) и Народна милиция (НМ).

В рамките на ДС през април същата година е създаден Трети отдел. Точно тази дата сегашната Национална разузнавателна служба (НРС) реши да обяви за рождена дата на българското външно разузнаване и да я чества със специален празник идния вторник.  

В следващите 40 години цивилното разузнаване е част от Държавна сигурност, същата тази Държавна сигурност, от чиято дългата ръка 17 години обществено-политическият живот на България не може да се отскубне и която сега се опитват да я делят – на “добра”, тоест разузнаване, и “лоша” (политическа полиция).

През 40-те и 50-те години ДС е в рамките на МВР. В началото на 60-те години е създаден Комитет за държавна сигурност (КДС), който през 1965 г. излиза от структурата на МВР и получава ранг на министерство. През 1969 г. КДС се обединява пак с МВР и структурите на комитета стават управления на Държавна сигурност в рамките на министерството.

В края на 80-те години ДС има следната структура:
- Първо главно управление (ПГУ) - външно разузнаване;
- Второ главно управление (ВГУ) - контраразузнаване;
- Трето управление - военно контраразузнаване;
- Четвърто управление - икономическо контраразузнаване;
- Пето управление (УБО) - охрана на партийни и правителствени лица, безопасност на държавните комуникации;
- Шесто управление - борба с идеологическата диверсия и с трафика на културно-исторически ценности;

С какво се е занимавало разузнаването преди 1989 г.?

Тогавашното Първо главно управление на ДС, тоест “добрата ДС” - прекият предшественик на сегашната НРС, е била основната разузнавателна структура на България. Според справката на Асоциацията на разузнавачите от запаса, управлението се е занимавало с “набиране на информация от политически, военен, икономически, културно-исторически и научно-технически характер, като е изпълнявало и контраразузнавателна дейност зад граница”.

ПГУ е работила преди всичко срещу страните членки на НАТО, военният блок, на който сме членове от 2004 г. Работело се е на резидентурен принцип.

“Служителите от ПГУ бяха офицери и ползуваха разнообразни прикрития зад граница - обикновено дипломати в посолствата, служители в търговските и консулските мисии на страната в чужбина, представители на български фирми зад граница и редица други. Вербовъчният контингент също беше изключително разнообразен - политически дейци, журналисти, научни работници, служители на чужди полицейски и специални служби и др.”, сочи още справката на Асоциацията на разузнавачите от запаса.

Впрочем в справката откровено е отбелязано, че “в своята дейност през годините на социализма ПГУ постигна редица значителни успехи, допринесли в голяма степен за политическото утвърждаване в международен план и икономическото развитие на България по това време”.

През 1959 г. в рамките на ПГУ е създадено звено за научно-техническо разузнаване НТР, което 30 години се занимава с кражби на технологии.

Общото между празника на НРС и Димитровите чествания

Общото е носталгията по соцминалото и реставрирането на ценности от безвъзвратно влезли в историята времена. 60-годишнината на разузнаването се приема сдържано от официални лица и дипломати. На въпрос на Mediapool дали държавният глава или негов представител ще присъства на тържеството на НРС, от прессекретариата му отговориха, че засега нямат такава информация и ще съобщят веднага, ако имат.

Рожденият ден на Георги Димитров е събитие, което ще зарадва тесен кръг леви активисти. Награждаването на поета-антифашист Лъчезар Еленков, на актрисата член на ВС на БСП Виолета Гиндева е също камерно събитие.

Когато обаче се натрупат поредица от събития от този “носталгичен тип” в кратък отрязък от време и безразличието на обществото е равносилно на приемането им, не трябва да се сърдим, че България е такава. Това е и ключ към съвременната политика, която след години ще стане история – със съмнителни герои и фалшиви ценности.

Още по темата
Още от