Ще подам оставка, ако СДС загуби София

Г-жо Михайлова, през лятото на миналата година вие оповестихте вашите 24 идеи за конституционни промени. Тогава реакциите като че ли не бяха много радушни. Какво е положението днес? Има ли политическа воля и по-важното - има ли реални политически изгледи да бъдат направени тези промени в българската конституция, от които имаме нужда?

Обикновено в България консенсусът първо става вербален. Това, което е на път да се случи, включително и със промените в Конституцията, е да има вербален консенсус, т.е. съгласие на думи от страна на политическите сили. С малки изключения. Доколкото имаме информация за Българската социалистическа партия, все още не е видна решителността за промени в конституцията. Но сте абсолютно прав, че когато Съюзът на демократичните сили предложи през лятото своите 24 идеи, всички реагираха буквално болезнено и всеки изрази отношението си в зависимост от това какво той или контролираната от него институция печели или губи. Този конюнктурен подход обуслови гневни реакции.

Аз не случайно заявих тогава, че СДС, бидейки в опозиция, не може да бъде обект на конюнктура, тъй като с тези 24 идеи ние не можем да се овластим по никакъв начин. Те са преди всичко функция.на горчивия опит на България, включително на СДС. И нещо повече. Вие си спомняте, че когато беше приемана действащата Конституция, СДС с тогавашното си ръководство и парламентарна група реагира много остро и посочи заложените в нея несъвършенства. И се оказа за съжаление прав. Несъвършенствата доведоха до драматичен дисбаланс между различните институции и до онова, което днес наричаме институционална криза. Очевидно и безспорно за всички е, че държавата не функционира добре. В зависимост от политическата си принадлежност всеки тълкува конституцията по различен начин.

Но самият факт, че вече плахо, включително и мнозинството започва да говори за промени в Конституцията, показва,че здравият разум надделява. Необходимостта от промени в конституцията не може единствено и само да се обуславя от това, че България иска да стане член на НАТО и на Европейския съюз. Първите изявления на мнозинството бяха такива: защо толкова скоро, сега не му е времето. Е, добре, ако ще правим промени, то трябва да е защото България иска да стане член на НАТО и на Европейския съюз.

Мога да си позволя като човек, който е доказал принадлежността си към Евроатлантическия проект на България, че колкото и да са важни външните причини, те по никакъв начин не могат да служат като алиби за необходимостта на една политическа сила да се произнесе по толкова сериозен въпрос, каквото е държавното устройство и балансът между институциите.

Но нека да сме позитивно настроени и да считаме, че вербалният консенсус има шанс да се превърне в реален. Аз мога да заявя, че Съюзът на демократичните сили е готов да започне обсъждане на промените в Конституцията. Ние сезирахме Конституционния съд и веднага ще обясня защо. Защото има смисъл Конституционният съд да очертае кръга от възможните промени, а не да се стига до съда, който да ги отменя.

От началото на тази година, буквално преди няколко седмици, Вие лансирахте една друга сериозна политическа идея. Това беше Програмата за достойно членство на България в НАТО. Този път никой не възрази открито. Но като че ли няма практическо придвижване напред. По скоро мерките се възприемат като някаква фасада, зад която всеки може да прави, каквото иска и което смята, че му е изгодно.

Предложените от нас мерки могат да бъдат наречени всякак, само не и фасада. Поне от политиците, които сериозно са се запознали с тях. Представих тези мерки на Консултативния съвет по национална сигурност, където ръководителите на основните институции, имащи отношение към сигурността: президент, премиер, председател на Народно събрание, председатели на политически сили, ключовите министри, имаха възможност да се запознаят с тях. Те са много конкретни, те не коментират необходимостта и желанието ни да станем членки на НАТО. България в момента се намира в ситуация, която крие известни рискове. След поканата в Прага хората считат, че България е станала членка. Изобщо не е така. В момента се намираме в много сериозен процес. България трябва да изпълни всичко онова, което е декларирала. Ако мога да го нарека така, ние сме взели доверие в аванс. Все едно да вземеш кредит от банката и да не го върнеш.

Всички предложени от нас конкретни мерки засягат няколко сфери, в седем от тях са посочени законодателни мерки в които СДС ще даде своята подкрепа. В случай, че има воля на мнозинството да поема отговорност. Ролята на управляващите не можем да изиграем, но можем да посочим на базата на опита си това, което е необходимо да бъде извършено от България и от правителството.

Защото в НАТО влизат не правителства, а държави. Ние считаме и за наш ангажимент, макар и в опозиция, на базата на работата, която извършихме през четирите години на нашия мандат, че сме работили за тази кауза и сме ангажирани към важните решения за страната ни.

Все още не е ясно дали през тази година ще има само местни избори. Може ли да се приеме, че кметът, избран на частичните избори в Русе, е своеобразен първообраз на желания успех на СДС?

Зависи от много фактори. Русе показа един успешен модел - на партньорство между политическите сили и гражданското общество. Кандидатурата беше от името на Инициативен комитет и подкрепена от СДС. Впоследствие други политически сили добавиха подкрепата си и моделът се оказа много успешен.. След като беше избрана за кмет, Елеонора Николова даде доказателства, че хората не са се излъгали. Много се надявам, че това ще бъде модел, който най-малкото ще бъде заложен като възможност в обсъжданията по места. Ще се стремим да инициираме активен диалог между политическата сила и гражданското общество в търсенето на най-удачните и най-печелившите кандидатури.

Стигаме до една деликатна тема. Тъй като местните избори в София винаги имат емблематично значение и често се превръщат в изпитание за местните структури. Какви са вашите намерения и прогнози за изборите в София?

Съвсем резонен е въпросът, защото местните избори чукат на вратата и всяка политическа сила е започнала подготовката. Не прави изключение и СДС.

Изборите в София и за нас, и за всяка политическа сила носят много сериозен национален знак. От изборите в София по един или друг начин са били изпращани конкретните послания на различни политически сили.

Ние започнахме от базата за подготовка за изборите - принципите и правилата за издигане на кандидатури. Съвсем по естествен начин се стига до кръга от възможни кандидатури, които ще бъдат коментирани от СДС, за да се стигне до кандидата за град София. Искам да очертая политическата логика, която ни мотивира да заявим ясно и категорично че СДС ще издигне нов кандидат за кмет на град София. Сега действащият столичен кмет Стефан Софиянски два пъти беше издиган от СДС. Въпросите, които ми се задават за него, имат ясен и конкретен отговор: Никоя политическа сила не издига като кандидат за каквото и да било лидера на друга политическа сила. Няма приятелство, няма емоции. Има правила и политическа логика. В постоянно задавания драматичен въпрос: Защо не Софиянски? - според мен по-скоро прозира страхът у хората да не би София да бъде спечелена от комунистите. Разбирам това чувство, но политически не го споделям. Защото като лидер на СДС съм убедена, че София ще бъде управлявана от демократичен кмет и той ще бъде кандидатът на СДС.

Знаете, че обикновено нещо като не стане, упреците се отправят не само към местните структури, а и към лидера на партията. Това означава, че евентуално от Вас ще бъде поискана някаква политическа отговорност.

Давам си сметка и мога да кажа съвсем категорично, че аз поемам своята политическа отговорност и разбира се, ще подам оставка, ако не спечеля град София. Смятам, че тази отговорност трябва да бъде поета не само от лидера на СДС, но и от лидера на всяка политическа сила, която загуби София. В политиката трябва да има достойнство и е крайно време за всяко решение политикът да носи ясна и конкретна политическа отговорност. Аз не се страхувам да я понеса.

Накрая бих искал да поговорим за състоянието и перспективите на СДС. Може ли да се каже, че е периода на самоизяждане и търсене на виновници в СДС приключи?

Смятам, че периодът на търсене на виновния много често се изражда в политическо човекоядство. Всеки се опитва да разтовари от себе си отговорността, а като знам как процедира една политическа сила, ми е ясно че ключовите проблеми в политиката на партията не са функция от решението на един човек. Най-малкото на партийния лидер. Лесно е да бъдат посочени един или двама виновни и с това другите политици в партията да приемат, че са си свършили работата. Винаги има виновен, най-лесно е да разтовариш от себе си вината и е оправдано, ако така се решават проблемите.

Но според мен основното за една политическа сила е тя да има доблестта да отговори на всички онези въпроси, които си задават помежду си хората, които я подкрепят и които и симпатизират. Доблестта и смелостта да застанеш очи в очи с хората и да можеш да отговаряш на техните въпроси. Доверието, което искаш да получиш отвън, минава през усилието да получиш доверието вътре в партията.

Все ме питат има ли фракции, лобита, групи в СДС. Готова съм да приема помощта и подкрепата на всеки, който е работил за победата на СДС. Моят интерес като лидер на СДС е да запазя и да съхраня единството, защото през единство минава възможността за успех на партията при следващите избори.

Това не означава, че си затварям очите за необходимостта от реформи, от по-голяма диалогичност. Трябва да говорим помежду си. Съвсем нормално е във всяка нормално функционираща партия да има вътрешен диалог. Не е тайна, че не винаги сме на едно и също мнение, но за мен това е богатство. Не е източник на драматизъм и конфликти.

Имате ли намерение да водите битката за миналото? Т.е. битката за истината за управлението на Обединените демократични сили?

Въпросът за наследството е другият важен въпрос, на който също трябва да отговори един лидер и една партия. Смятам, че СДС има основание да се гордее с наследството си. Това не означава, че не са допускани грешки, че много неща е трябвало да бъдат направени по добре, че вероятно е имало пропуски на хора, които не са си свършили работата. Но онова което СДС съумя да направи през своите четири години, тепърва ще бъде оценявано обективно, защото разстоянието във времето мотивира хората да бъдат по-обективни.

За да бъде реабилитирано наследството, трябва да има прозрачност. Винаги, когато е имало обвинения, съмнения, аз съм казвала, че и аз и колегите ми няма да поставяме политически чадър. Политически чадър може да се поставя само, когато си на власт. Казвам го, защото често се прави голяма спекулация. Но и трябва да се признаят нещата, които бяха постигнати. Не подценявам какво се върши след нас, но голяма част от онова, което в момента се калкулира като успех, е плод и продължение на финансовата стабилност, на икономическите реформи, на външнополитическите завоевания на България от правителството на ОДС.

Не споделям политиката на сегашното управление и считам че много от шансовете, които България имаше само до преди година и половина, бяха пропуснати. Мисля, че има сериозна заплаха за държавността в България. Отсъствието на политическа воля поставя на карта нещата за които смятахме, че отдавна сме се преборили. Дай Боже да не се случи!

Дори фактът че Българската социалистическа партия днес е за членство на България в НАТО, аз смятам за постижение на СДС. Достатъчно е да си спомним Косово и лозунгите за национални предатели, антинатовските демонстрации, за да видим какъв дълъг път е извървяла БСП, включително и сегашният български президент. Тогава той беше лидер на БСП и пишеше писма до Свободан Милошевич. Това е еволюция, която заслужава похвала.

(Със съкращения)