Ще подпомагаме енергийно бедните, без да знаем кои са те и защо са бедни

Калоян Стайков

През последните седем дни бяха организирани две събития, на които се предлагаха мерки за борба с енергийната бедност у нас, след като в края на май от министерството на енергетиката представиха мерки за защита на уязвимите клиенти на електроенергия. Темата не е маловажна, но повечето коментари по нея пораждат повече въпроси, отколкото яснота. Такива например включват:


Като се говори за енергийна бедност, защо предлаганите мерки са насочени единствено към потреблението на електроенергия? По този начин се пренебрегват останалите енергийни потребности на едно домакинство – вода, отопление, горива и др.

Каква е дефиницията за енергийна бедност?


Ако не знаем отговора на горния въпрос, как се предлагат мерки за борбата с енергийната бедност?
Защо енергийната бедност се свърза само с либерализирането на пазара на електроенергия; в момента няма ли енергийно бедни домакинства?
 
От горните въпроси този за дефиницията на енергийната бедност е най-труден, тъй като от него зависят и последващите мерки.
Енергийната бедност е комбинация от три фактора:

  • доходи,
  • цени на енергийните ресурси, и
  • енергийна ефективност.

Отделните страни в Европейския съюз използват различни комбинации от тези фактори, за да създадат собствена дефиниция. Така например в Ирландия, Шотландия и Уелс енергийно бедните домакинства са тези, които отделят над 10% от разполагаемия си доход за получаване на адекватно ниво на енергийни услуги. Дефиницията на „адекватно ниво” варира в отделните страни, но в най-общия случай включва поддържане на температура в жилището между 18 и 21 Со. От една страна тази дефиниция е проста, което е плюс, тъй като е лесна за разбиране и изчисление, но от друга страна е твърде чувствителна към промени в цените на енергийните ресурси. Нещо повече – не отчита поведението на домакинствата (отворени прозорци през зимата, забравено светнато осветление и др.) и може да включи домакинства с високи доходи (например такива с месечен доход от 2000 лв., което плаща по 250 лв. за енергийни услуги).


Поради част от тези недостатъци в Англия е въведена нова дефиниция на енергийната бедност през 2013 г. – т.нар. Нисък доход високи разходи (Low Income High Costs). Според нея енергийно бедните домакинства са такива, които имат разходи за енергийни услуги над медианните за страната и при заплащането на тези разходи разполагаемият им доход би паднал под линията на бедност.


Други страни, като Франция, изобщо нямат количествен измерител, което прави дефиницията им непрактична. Настоящата дефиниция за енергийна бедност е „такова домакинство, което се сблъсква с особени трудности за осигуряване на достатъчно енергийни услуги за задоволяване на елементарните си нужди, което се дължи на недостатъчните доходи или жилищни условия”.


Дефиницията е изключително важна, тъй като на нейната основа ще се гради политиката за борба с енергийната бедност. Предлагането на мерки преди да е ясно какво точно трябва да се пребори, води до различни недомислици.


Както казахме енергийната бедност е резултат от ниски доходи, високи цени и ниска енергийна ефективност. Една от предложените мерки на министерството на енергетиката е въвеждане на социална тарифа, т.е. намаляване на цената на електроенергията за уязвимите домакинства. Добре, но България е страната с най-ниските цени на електроенергия в Европейския съюз, а по покупателна способност е в средата на класацията (Таблици 1 и 2). С други думи, проблемът не е в цените, а в ниските доходи, така че в случая е необходима политика за повишаване на доходите.


Други предложения включват: опрощаване на лихви при забавени плащания, гъвкави схеми за разсрочено плащане на сметките, защита срещу изключване на уязвимите потребители. Всичко това се решава с трайното повишаване на доходите. Това може да включва временна енергийна подкрепа под формата на социална помощ, но в крайна сметка означава провеждане на политики, които да повишават заетостта, а оттам – благосъстоянието на домакинствата и възможността им да си плащат сметките навреме.


Друга мярка предвижда държавата да осигури ваучери за закупуване на по-ефективни електроуреди с по-ниска консумация, което ще повиши енергийната ефективност на домакинството и ще намали сметките. Енергийната ефективност обаче не зависи само от електроуредите, но и от поведението на отделното домакинство. Колкото и да е ефективно едно отоплително тяло, ако прозорците са постоянно отворени, нито жилището ще е топло, нито сметките ще са ниски. Затова е необходимо преди да се инвестира в подмяна на електроуреди, да се инвестира в образование на потребителите. Нещо подобно правят от години правят ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про.


Всъщност, подобни съвети трябва да се превърнат в задължителни минимални условия за каквато и да било енергийна подкрепа, тъй като личната отговорност е най-важното нещо в случая. Ако след като едно домакинство е направило всичко възможно и въпреки това сметките са непосилни, може да се мисли за адекватна социална помощ, която наистина да помогне на нуждаещите се домакинства, а не просто да звучи добре, като социална цена за ток, без да доведе до реален резултат. Но за да е възможно всичко това, първо трябва да разберем кои домакинства са енергийно бедни, а за целта е необходима ясна дефиниция, която отговаря на особеностите на страната, а не е преписана от някой друг.
 
Таблица 1: Крайна цена (вкл. всички данъци и такси) на електроенергията за домакинства с годишно потребление между 2500-5000 кВтч за второто полугодие на 2015 г., евро/кВтч

Таблица 2: Крайна цена (вкл. всички данъци и такси) на електроенергията за домакинства с годишно потребление между 2500-5000 кВтч за второто полугодие на 2015 г., стандарт на покупателна способност


Източник: Евростат

*Четете още на ИПИ.bg

Споделяне
Още от Анализи и Коментари