Ще помним похитителите си само с добро

Двамата освободени руски заложници в Ирак заявиха, че ще помнят похитителите си само с добро. Освободеният на 17 май Александър Гордиенко заяви пред РИА Новости, че похитителите им иракчани се обръщали към него и колегата му много вежливо и ги хранили по четири пъти на ден, предаде Lenta.ru.

Гордиенко казва, че били държани в обикновена къща, в която нямало други задържани.

Служителите на руската компания Интеренергосервис бяха похитени на 10 май близо до Багдад, а третият им колега Алексей Конорев беше убит от нападателите. Отговорност за залавянето на руснаците пое неизвестната досега група Армия на победоносната секта, която ги в понеделник. Във вторник Александър Гордиенко се завърна в Москва със самолет, който пренесе и тленните останки на убития. Андрей Мещеряков изрази желание да остане в Ирак до приключването на енергийния обект, който се строи до Багдад.

Според завърналия се в Москва Гордиенко похитителите явно са ги объркали с американци и в началото не разбрали, че са нападнали руснаци. Гордиенко каза, че не знае кой е стрелял по колата, в която са били той и двамата му колеги, но видял как е убит Конорев.

След това, когато иракчаните разбрали, че са заловили руски граждани, съжалили за убийството на Конорев. "Ако те от самото начало знаеха, че сме руснаци, не биха убили човек. Навярно са ни объркали. Ние приличаме на американци", каза Гордиенко.

Той разказа, че похитителите не са им връзвали очите, но не знае точно в кое населено място са ги отвели. Всичко, което успя да обясни за местонахождението им беше, че "приличало на село".

В къщата, където ги държали, имало радио и руснаците можели да слушат каквито си искат станции. Похитителите си общували с тях основно с жестове. "Английски никой не знае, аз не знам. Андрей (Мещеряков) поназнайва малко арабски, пет думи. Така и си общувахме", казва Гордиенко.

Той не знае защо колегата му Андрей Мещеряков е решил да остане на работа в Ирак. В отговор на въпрос не е ли удивен от такъв бурен журналистически интерес в Москва, Гордиенко каза: "Езикът ми вече се умори, вече въобще не обичам да говоря". Той добави, че след освобождаването нито той, нито колегата му са били разпитвани от сътрудници на специалните служби.