Ще попречи ли ВАС на Комисията по досиетата да осветява вече обявявани от нея сътрудници на ДС?

Евтим Костадинов: "Винаги е имало интерес комисията да не дава резултат"

Ще попречи ли ВАС на Комисията по досиетата да осветява вече обявявани от нея сътрудници на ДС?

Днес Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) разглежда в закрито заседание тълкувателно дело №9 заведено още през 2019 г. по искане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров за уеднаквяване на съдебната практика на съда по дела срещу решения на Комисията по досиетата. Става дума за онези решения, с които комисията осветява вече установени и обявени веднъж или повече от нея сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Това ново обявяване се налага, тъй като въпросните лица са заели или кандидатстват за длъжност, която е различна от предишната/ите длъжности, за които те вече са били обявявани като сътрудници на ДС.

Поради извънредна епидемична обстановка днешното закрито заседание се провежда посредством видеоконферентна връзка.

До тълкувателното дело се стигна, след като ВАС беше сезиран за проблема с възникналата през последните години противоречива практика в самия съд през юли 2019 г. от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров по инициатива на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. През декември същата година ВАС образува тълкувателно дело, което Общото събрание на съда разгледа през ноември 2020 г. На 29 януари тази година Общото събрание на ВАС изслуша становищата по казуса и сега се очаква да вземе своето тълкувателно решение.

Общото събрание на ВАС трябва да отговори "да" или "не" на по въпроса :

"Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив "обявява установената и обявена принадлежност" към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон?"

Противоречивата съдебна практика

Разследващият журналист Христо Христов, експерт по история на ДС и Народна република България, пише в своя сайт desebg.com, че разглежданият от съда казус беше забъркан от самия ВАС. След като близо 10 години съдът имаше единна практика, потвърждаваща решенията на Комисията по досиетата изведнъж някои съдии започнаха да се опитват да наложат тезата, че последващо огласяване на сътрудниците може да се извършва само, ако Комисията установи нови факти относно принадлежността на агентите.

Журналистът обаче припомня, че при приемането на действащия закон за досиетата в края на 2006 г., което стана с рядък политически консенсус, парламентът не делегира права на Комисията да събира доказателства, а само да установява и обявява принадлежност при наличието на определени в закона архивни документи, тъй като законодателят бе взел предвид голямото прочистване на досиетата от БКП/БСП в началото на 1990 г.

Впоследствие се оказа, че въпросните съдии, които се отиват да наложат цензура в дейността на Комисията по осветяването на сътрудниците, по един или друг начин са зависими от тоталитарните мрежи на ДС (едни от тях са започнали кариерата си на юристи във факултета на ДС в школата в Симеоново, а други съжителстват с агенти на ДС), пише Христов.

Какво на практика би се получило, ако ВАС режи да си плюе в лицето и наложи цензура върху решенията на Комисията по досиетата, с които тя осветява сътрудниците в различните им ръководни длъжност, пита на своя сайт журналистът Христо Христов. И взема за пример предстоящите извънредни парламентарни избори.

По закона за досиетата Комисията е задължена да извърши проверка на всички кандидати за народни представители и да огласи данните преди изборите, за да може да се спази правото на обществото за информиран избор. Ако ВАС наложи цензура, Комисията обаче няма да може да огласи онези сътрудници сред кандидат-депутатите, които тя е обявила с предишни свои решения, но в качеството им на лица, заемали други ръководни длъжности.

Така ние няма да можем да научим от Комисията по досиетата, че сътрудник на ДС се е кандидатирал за още един важен пост – народен представител в 46-то Народно събрание. Или просто казано ВАС ще скрие агентите на тоталитарните комунистически служби, пише Христо Христов.

"Винаги е имало интерес комисията да не дава резултат"

"Винаги е имало интерес тази комисия да не заработи, после пък бавно да заработи или да не дава този резултат, който сме се постарали да гоним", коментира в петък пред БНР Евтим Костадинов. Той смята, че и до днес има опити да се неглижира работата на комисията.

Костадинов изрази опасенията си, че след очакваното тълкувателно решение на Върховния административен съд може да се окаже, че Комисията по досиетата няма да може да оповестява принадлежност към Държавна сигурност, ако дадено лице сменя своето качество, а вече е била огласена подобна информация за него.

"Със съдебна практика да се промени законът ще лиши публичното пространство от бърза и точна информираност за тези, които искат в бъдеще време да изпълняват публични длъжности. /…/ За тези, които са с установена и обявена принадлежност, няма да има информация", каза Костадинов.

Той отбеляза че в рамките на няколко дни ще излязат резултатите от проверката на Комисията по досиетата за състава на новия Министерския съвет.

Днес пък Комисията по досиетата представя документалния сборник "ДС и бежанските лагери на Запад – 1944 – 1991 г." Темата е подготвена отдавна, но заради пандемията не е имало възможност да се представи публично. Днес това ще стане пред студенти в Нов български университет, обясни Евтим Костадинов.

Сборникът е част от поредица, представяща документи, които до този момент не са били оповестявани в публичното пространство. Бежанските лагери в Германия, Швеция, Италия и Австрия в миналото са били желано стъпало за онези, които не са искали да живеят в Народна Република България, отбеляза Костадинов.

Споделяне

Още от България