Ще позволи ли Европа руското вмешателство да успее

Путин откри, че дезинформацията е по-евтин начин за влияние от танковете

Ще позволи ли Европа руското вмешателство да успее

Днешна Америка изпълнява полезна функция за европейците, предоставяйки образец за това как не бива да се ръководи обществото. САЩ вече демонстрираха колко е лесно да залитнеш към плутокрация или да разделиш страната на две враждебни племена. Сега Америка предлага друг предупредителен урок: как да позволиш руското вмешателство да успее, превръщайки го в тема на междупартийна битка. Повечето републиканци действат така, сякаш проблемът не е руската намеса в изборите през 2016 г., а в това как я разследва ФБР.

Русия сега има големи амбиции за Европа. На изборите в Италия на 4 март, ако съберете заедно прогнозираните гласове за прокремълската партия "Движение пет звезди" и "Северна лига", а също и приятелчето на Путин Силвио Берлускони, получавате около 58 процента. Официални представители от цяла Европа – вероятно твърде късно – отчаяно се опитват да градят защити срещу намесата на Кремъл.

Хората, които предупреждават за руската дезинформация, често са обвинявани в истерия, затова ще започна с някои уговорки. Вярно е, че Русия не беше най-големият фактор на изборите в САЩ. Вярно е, че САЩ (също като Великобритания) имат свръхпредлагане на произведени у дома фалшиви новини, чието количество надвишава произведените в Русия. Истина е, че Хилари Клинтън беше лош кандидат. Истина е, че либералите трябва да разберат обществения гняв, който Доналд Тръмп олицетворява.

И въпреки това, като се има предвид, че Тръмп спечели с разлика от 77 744 гласа, разпределени в три щата, е съвсем правдоподобно това да се дължи на руския хакерски взлом в електронната поща на демократите, тиражиран от полезни идиоти като Уикилийкс и журналисти от големите медии. Дори и ако това не е имало принос, каквато и да е намеса в изборите от страна на враждебна сила, е сериозен проблем.

Путин започна да се фокусира върху дезинформацията през 2008 г., след като загуби международната "информационна война" за инвазията си в Грузия. Кремъл засили значително дезинформацията през 2014 г. по време на войната в Украйна. През 2016 г. сред мишените му вече бяха и западни държави. Режим, който навремето се страхуваше от социалните медии, сега ги владее.

Русия откри, че дезинформацията е по-евтин и вероятно по-ефективен способ за влияние отколкото изпращането на танкове или чуждестранни инвестиции.

В по-широк план, Кремъл се стреми към разкол в ЕС и НАТО. Бърз начин да постигне това е укрепването на популистки движения като Брекзит и "Пет звезди". Затова всеки път, когато в Европа се случи терористична атака, прокремълските медии, руските дипломати и тролове разпространяват конспиративни теории, че това е вътрешна работа на правителството на съответната страна. Някои от другите любими сюжети са: Джордж Сорос организира притока на бежанци; НАТО крои инвазия в Русия; Западът лъже за допинга в Русия и водените от нея войни; Западът вини Русия за всичките си проблеми.

Руснаците постоянно адаптират своята дезинформация в зависимост от това какво къде работи.

Контролираната от Кремъл медия Sputnik не успя да пробие в скандинавските страни и скоро бе закрита, но троловете в социалните медии постигнаха успех със заплахите спрямо хората там, които не са привикнали на този вид словесна агресия.

На грузинците се внушава, че ЕС иска да ги превърне в гейове и педофили.

Има обаче и микро мишени: натовските войници в Литва и техните съпруги получаваха есемеси от Русия, както и украинските войници, сражаващи се с руските сепаратисти.

Ангела Меркел измести Хилари Клинтън като главна мишена на руската дезинформация, особено в Централна Европа, където е лесно да възникне подозрение към Германия. В Унгария, Полша и Чехия са базирани множество прокремълси медийни източници. Много хора в Балтийските републики се информират от рускоезични медии, а около два милиона рускоговорящи в Германия също са залети от пропагандата на Кремъл. В Гърция, свързани с Кремъл олигарси притежават дялове в местни медии.

Прокремълски публични фигури из цяла Европа (и Русия си води списъци) могат да засилват руските послания. Вземете Националния фронт във Франция, който зае 9.4 млн. евро кредит от свързаната с Кремъл "Първа Чешка Руска банка" през 2014 г., докато Русия анексираше Крим. По време френските избори миналата пролет, Туитър акаунтите на Националния фронт разпространяваха определи слухове – като този, че Еманюел Макрон е гей, но също и друга руска дезинформация, коментира Александър Алафилип от неправителствената организация EU Disinfolab.

По подобен начин, мрежата от сайтове и акаунти в социалните мрежи на "Пет звезди" тиражира много теми, заимствани от контролирани от Кремъл медии, се казва в доклад на Атлантическия съвет.

Цялата тази дейност поражда психологически важното убеждение, че прокремълските възгледи се споделят от широката публика в много по-голяма степен, отколкото е в действителност. А фалшивите новини създават недоверие към всички медии. Това застрашава европейската информационна екосфера, която засега обаче остава по-здрава от тази в САЩ. Повечето хора в повечето западноевропейски страни все още вярват на обществените медии. (Ето защо Кремъл се стреми да убеди британците, че БиБиСи лъже.)

Какво могат да направят европейските правителства? Да предупреждават хората да се отнасят критично към това, което четат в социалните медии или определи сайтове, препоръчва Стефан Левандовски, психолог в Бристолския университет. Да се използват големите масиви от данни, да са се проследи кои групи хора са податливи на прокремълски послания и първо да се стига до тях, съветва Мишел Радемейкър от Центъра за стратегически проучвания в Хага. Той освен това настоява, че големите медии не бива да повтарят кремълските твърдения, дори да не ги опровергават.

East StratCom, оперативната група по стратегически комуникации към ЕК, има около шестима служители (само трима от тях на пълно работно време), които да се противопоставят на дезинформацията от Русия. Това е недостатъчно. Свързаната Кремъл "Агенция за изследване на интернет" в Санкт Петербург, известна като "фабрика за тролове", където платени тролове непрестанно фабрикуват новини – току що утрои работното пространство до 12 000 кв. метра.

*Заглавието е на Mediapool

Споделяне
Още от Свят

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?