Ще продължи ли "бунтът на киното"?

През отминалата 2010 г. станахме свидетели на безпрецедентно напрежение във филмовата общност, прераснало през декември в "бунт на киното". Защо се бунтуваше българската филмова общност и какви са последствията от протестите, преговорите с Министерския съвет, Министерство на културата и Комисията по културата, гражданското общество и медиите към Народното събрание?

От една страна, причините за "бунта" бяха свързани с финансирането на българското кино, със системното неизпълнение на Закона за филмовата индустрия, член 17 на който регламентира формулата за изчисляване на средностатистическия бюджет за игрални, документални и анимационни филми. От друга страна - с отсъствието на последователна политика с участието на филмовите асоциации и сдружения и с безпрецедентната агресия към българското кино от страна на публичната власт. От трета - с опити за прокарване на лобистки текстове в закони, отнасящи се до устойчивото развитие на филмовата индустрия и културата като цяло.

Хронология на събитията

През януари 2010 г. група кинематографисти заведоха във Върховния административен съд (ВАС) дело за неизпълнението на член 17 от Закона за филмовата индустрия в частта, регламентираща годишна субсидия на база средностатистически бюджет за игрални, документални и анимационни филми. По изчисления на Обсерваторията по икономика на културата неизпълнението на формулата по чл. 17 е с повече от 20 млн.лева за периода 2005-2010 г., което е достатъчно основание да бъде сезиран ВАС за неизпълнение на закона. Това е и практика в развитите европейските общества - гражданите да могат да сезират съда за неизпълнение на закона.

В същото време няколко организации във филмовата общност се противопоставиха на опитите да бъдат вкарани, и то зад гърба на гилдията, поправки в Закона за филмовата индустрия за въвеждане на данъчни стимули, дискриминиращи българските кинематографисти. Протестите на тези организации продължиха и срещу актуализацията на държавният бюджет през юни 2010 г., съкращенията в бюджета за филмовото изкуство вследствие на актуализацията, проектобюджета за 2011 г, опитите за лобистки поправки в Закона за филмовата индустрия и т. н..

След като ВАС даде ход на делото през февруари 2010 г. след провеждане на няколко заседания и след потвърждаване на експертиза от вещото лице за размера на субсидията по Закона за филмовата индустрия, тоест, след потвърждение на правотата на заведения иск. Делото обаче изненадващо бе прекратено през ноември 2010 г.

По същото време също толкова изненадващо трима лекари и една юристка от парламентарната група на ГЕРБ внесоха "на тъмно" предложение за нов параграф 83 в Закона за държавният бюджет, който чрез изменения във формулата за финансиране в член 17 на Закона за филмовата индустрия "зачерква" българското кино с формулировката, че през 2011 то ще се финансира ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ. А формулата за определяне размера на субсидията за кино на база на средностатистическите бюджети за предходната година - най-малко 7 игрални филма, 14 документални филма и 160 минути анимация - се променя с "убийствената" добавка: ДО 7 игрални филма, ДО 14 документални филма и ДО 160 минути анимация. Тоест, може да има и 0 (нула) български игрални, документални и анимационни филми. Колко е благородно, че лекарите са се сетили за този допълнителен параграф в Закона за държания бюджет!

Така приетият параграф означава, че по усмотрение на група чиновници може и да няма възможност да се финансира българското кино. И след като една година има прецедент с изменението на Закона за филмовата индустрия през Закона за държавния бюджет, то нищо не пречи това да стане традиция. Този манифест на безпрецедентен политически цинизъм към българското филмово изкуство бе обяснен с мотива, че откъде накъде група граждани ще съдят държавата за неизпълнение на Закон; тя, държавата "има лостове да се защити от гражданите",  като отмени "проблемния" текст в нормативен акт. Няма да е чудно, ако тази практика бъде приложена чрез допълнителни параграфи в Закона за държавния бюджет и спрямо други, неудобни за изпълнение от властта, закони.

Последствията от отмяната на член 17 от Закона за филмовата индустрия

Филмовата индустрия е особен сектор, който не винаги може да бъде организиран на основата на свободното предприемачество – има интереси и цели, които пазарът не може да постигне, в тази област не важи икономическата аксиома, че при отдръпването на държавата пазарът завзема освободените пространства. Оставен на свободните пазарни сили, в сектора възникват множество дефекти - пазарът се трансформира в непълен, изчезват някои артистични форми, а броят на филмите се свива до тези, които могат да се комерсиализират и оцелеят на пазара. Така достъпът на обществото до културни продукти се ограничава, появява се информационна асиметрия. Тази специфика на продукта и на производството предопределят в голяма степен място на филмовата индустрия като част от публичния сектор, с всички плюсове и негативи на средата.

Липсата на устойчивост при финансиране на българската филмова индустрия сведе производството на филми до символичните 2-3 филма годишно в периода 1997-2003 г. Едва след 2003 г., когато бе приет Законът за филмовата индустрия, бе отбелязана тенденция към относителен ръст на филмопроизвотството от 5-7 филма на годишо. В Закона бе въведена споменатата формула за изчисляване на годишната субсидия и се създаде относително стабилна среда за развитие на българската филмова индустрия.

Всички тези съображения обаче не повлияха върху замисъла на мнозинството от  парламентарната група на ГЕРБ и параграф 83 бе гласуван и приет със Закона за държавният бюджет за 2011 г.

Не закъсня и внасянето на текста със спорният параграф в Конституционния съд от 56 народни представители от опозицията, с искане той да бъде обявен за противоконституционен. Мотивите -  параграф 83 от ЗДБ представлява по същество промяна на Закона за филмовата индустрия, която не е минала на две четения през Комисията по култура и две гледания в пленарната зала, което нарушава член 88, ал. 1 от Конституцията.

Паралелно с внасянето на параграф 83 в Конституционният съд на 14 декември започнаха преговори с протестиращите осем организации от филмовата общност в Министерския съвет. Мястото бе избрано не случайно и то беше задължително условие за по-нататъшни разговори, а мотивът - липса на доверие и диалог с Министерство на културата. След една седмица бурни и напрегнати преговори бе подписано споразумение между Министерството на културата, от една страна, и Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на независимите продуценти, Асоциацията на филмовите продуценти, Българската асоциация на кинорежисьорите, Обсерваторията по икономика на културата, Сдружение български филмов звук, Съюза на филмовите дейци, Фондация "Арт Фест", от друга, за създаване на работна група и график за дейността ѝ, осигуряване на целева субсидия от централния бюджет за изпълнение на Закона за филмовата индустрия, изработване на стратегия с интегрирана финансова рамка от алтернативни източници за финансиране (фонд "Българско кино", арт лотария, специален закон за Национален фонд "Култура", инвестиционни фондове и др.), статистическа рамка с индикатори за отчитане на икономическата, социалната и културна ефективност на филмовата индустрия, и т. н.

Точно два месеца обаче след подписване на споразумението, потушаването на уличните протести и подадените няколко оставки, нищо не се е променило или активизирало. Някой бави умишлено създаването на междуведомствена работна група, чиито състав дори бе предложен от гражданските организации. Издаването на заповед за нея след междуведомствено съгласуване би могло да отнеме седмица или две. Почти 40 дни забавяне обаче е прекалено и заприличва на административно нехайство и безхаберие.

Допълнително недоверие буди появилото се през миналата седмица на интернет страницата на Министерството на културата съобщение за подготвянето отново на Законопроект за насърчаване на доходите от реализиране на филмови продукции. Вече два пъти бе правен опит за приемане на такъв закон, въпреки че той очевидно би дискриминирал българските продуценти и в нарушение на Конституцията и на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс и е опит за заобикаляне на Закона за държавните помощи.

Кой има нужда да бави и протака конструирането и задействането на работната група?  Задава се отново липса на доверие към изпълнителната власт, която очевидно не иска да поеме подадената от страна на гражданските организации във филмовата индустрия ръка.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Изходът е още до края на тази седмица Министерският съвет да издаде заповед за състава на работната група.

Наложително е осигуряването на допълнителен финансов ресурс на бюджетно ниво, както и създаването на алтернативни механизми за набиране на средства от пазара,  тъй като задлъжнялостта, до която е докаран Националният филмов център, е близо 19.2 млн. лв. при входящ ресурс от около 10.1 млн. лв. за 2011 г. С други думи, ако не се осигури допълнителен финансов ресурс, ще бъде изключително трудно да се проведе сесия за финансиране на нови филмови проекти през 2011 г. и ще се върнем на нивото на производство на филми от трудните за българското кино години преди приемането на Закона за филмовата индустрия. Възможно е да се стигне и до "нулеви години".

Нужно е освен това да се спазва споразумението, подписано в Министерския съвет през декември 2010 г. между осемте протестиращи организации и Министерството на културата. А неговата т. 2 гласи: "предлагат чрез Министерски съвет да бъде приет закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 година, който да отмени параграф 83“.

Трябва да е ясно едно - конструктивен диалог между филмовата общност и Министерство на културата може да има само, когато формулата в член 17 от ЗФИ действа и бъдат отменени всички добавки като "при възможност" и "до" . В противен случай - БУНТЪТ НА КИНОТО ПРОДЪЛЖАВА!