Ще пропилее ли България еврошанса за енергийна трансформация

Стари енергийни и екологични проблеми може да остави зад гърба си България. И от сегашните средно 30 до 50-годишни въглищни централи, да превключи на иновативни технологии чрез финансирането по Зелената сделка на Европейския съюз. За да стане това обаче, енергийното министерство, общинските власти, бизнес и неправителствени организации, както и обикновените граждани трябва да обединят усилия, за да изработят възможно най-добрите планове за енергиен преход и трансформацията на цели региони в страната.

При липса на такива планове с конкретно заложени проекти в тях, България няма да може да се възползва от отпуснатите ѝ 678 млн. евро по Фонда за справедлив преход на ЕК плюс гарантирания от Брюксел достъп до частни инвестиции и заеми, достигащи милиарди евро,   за по-екологична енергетика, по-чист транспорт и зелена икономика като цяло.

В края на март 2020 г. правителството реши, че Министерството на енергетиката ще отговаря за изработването на териториалните планове за справедлив преход, във връзка с реализацията на инвестициите от т.нар. Европейска зелена сделка.

Засега България е договорила 3 региона, но иска да са повече

Към момента обаче България е успяла да договори с ЕК само три региона, за които да се изработят такива планове. Това са т.нар. въглищни региони – на Стара Загора, Кюстендил и Перник. През май 2020 г. зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков каза, че ведомството му работи за структуриране на 11 такива региона, които са въглеродно интензивни. Станков даде за пример районите на Хасково, Димитровград, Бургаско, Варна, Ловеч и други, като акцентира върху това, че приоритет ще са мерките, свързани с ангажирането на работна ръка в малки и средни фирми, създаването на стартъпи, развойна дейност, инфраструктура и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), както и за създаване на затворени енергийни системи в предприятия и енергийни общности, които да произвеждат ток например чрез покривни инсталации.

През юли, при преговорите между европейските лидери за бъдещия 7-годишен бюджет, когато стана ясно, че на България се полагат 678 млн. евро по Фонда за справедлив преход, правителството обяви, че целта вече е цялата страна да бъде обхваната от такива териториални планове. Единственото изключение е област Добрич, която няма да е допустима за подпомагане, обясниха тогава от кабинета.

Колко ще са в крайна сметка териториалните планове, засега не се знае.

Консултант за милион ще помага за териториалните планове

От Министерския съвет обясниха пред Mediapool, че в момента се водят преговори по този въпрос. Аргументът е, че в цялата страна има структуроопределящи предприятия, които харчат прекалено много електроенергия и имат нужда от трансформация, а освен това трябва да бъдат обхванати енергийно бедните домакинства, отопляващи се на дърва и от горене на отпадъци.

Необходимо е да се предложат алтернативи на предприятия и работещи в тях хора, които ще бъдат потърпевши от новите екоцели на ЕС. България се опитва да договори с ЕК и защита от изтичане на производства в съседни държави, които не са част от ЕС и не са се ангажирали с конкретни цели за климата, за да не плащат скъпи инвестиции в екоинсталации или за покупка на парникови емисии.

На дневен ред обаче е изработването на териториалните планове за Стара Загора, Кюстендил и Перник. Европейската комисия е обявила търг за избор на консултант, който да помогне на българското правителство и местните власти да изготвят тези планове. Отпуснати са 500 хил. евро за наемането на такава фирма, съобщиха от Министерството на енергетиката за Mediapool. Срокът за подаване на оферти е 3 септември, след което Брюксел ще избере консултанта. В срок до една година – или някъде към края на 2021 г., трите териториални плана трябва да са готови.

Който и да е консултантът, тъй трябва съвместно с кметове, общински съвети, представители на регионалния бизнес, граждански и екоорганизации да обсъди идеите за проекти, които да предлагат алтернатива на високо интензивните производства, които ще са засегнати от енергийната трансформация.

Общи приказки няма да свършат работа

Това означава конкретни проекти за стартъпи, иновации, за кръгова икономика, за цифровизация, за квалификация и преквалификация на работна ръка.

Европейската комисия силно препоръчва в плановете да има проекти за изчистване на стари замърсявания и трансформация на подобни терени, за рекултивация и залесяване - например на стари табани на мините или хвостохранилища на въглищните централи. В западните държави често рекултивирани стари мини са превърнати в развлекателни паркове.

"Мерките за самата енергийна трансформация обаче не са допустими за финансиране от Фонда за справедлив преход, за тях ще може да се кандидатства по другите два стълба – за частни инвестиции и заеми", обясни Цветелина Хинкова от дирекция "Координация по въпросите на ЕС" на Министерския съвет пред Mediapool. Тя уточни, че всички териториални планове ще бъдат обсъдени в създадения към правителството Консултативен съвет по Зелената сделка, в който влизат представители и на работодателите, на синдикатите и на научните среди. Намеренията са плановете и проектите в тях да са остойностени и да е ясно колко хора ще бъдат засегнати.

Самото кандидатстване за финансиране по Фонда за справедлив преход или по другите два стълба ще зависи от конкретните проекти и дали те са допустими по критериите на всеки от тези три механизма.

Целта на цялата трансформация е силно да се ограничи потреблението на електроенергия и замърсяването на околната среда от транспорта и въглищните централи.

Ясно е обаче, че ако правителството представи в Брюксел планове с общи приказки, каквито са повечето от настоящите в областта на енергетиката, най-засегнатите райони в страната ще изгубят финансова възможност да минат по-леко и успешно през този труден преход.

В доклада на ЕК за страната от 2020 г. се посочва, че "през 2017 г. България се е нуждаела от 3.8 пъти повече енергия и е отделила 4.4 пъти повече въглеродни емисии за единица БВП, отколкото средната стойност за ЕС".

ЕК: Изкопаемите горива пречат на развитието на България

"България е сред държавите членки с най-висок дял на твърди изкопаеми горива в крайното потребление на енергия от домакинствата през 2017 г.  Понастоящем се разчита прекомерно на изкопаемите горива и енергията не се използва ефективно, което създава редица предизвикателства за устойчивостта. Тази неефективност влияе отрицателно върху конкурентоспособността, като ограничава възможностите за стопанска дейност, произтичащи от сравнително ниските цени на дребно на енергията", посочват от Брюксел.

Като проблем за страната ни ЕК отбелязва това, че "България все още не е финализирала своята енергийна стратегия за периода след 2020 г. и понастоящем не се обсъжда постепенното преустановяване на използването на въглища".

"България е единствената държава членка с голям дял на въглищата в крайното енергопотребление, която не участва в програмите на ЕС за преструктуриране на производството на въглища", пише още в доклада на ЕК.

Според Брюксел включване на страната ни към платформата на ЕС за въгледобивните региони в преход, ще може да помогне за набелязването на приоритетни проекти, мерки и инвестиции.

Стари и мръсни технологии или иновации

Тоест, има множество шансове за работещите в т.нар въглищни региони у нас извън мантрите на енергийния министър Теменужка Петкова, че ще запазим възможно най-дълго всичките си топлоелектроцентрали, най-старата от които е на 70 години, и добива на въглища.

Във въпросните териториални планове ясно трябва да се запише кои ТЕЦ остават да работят, кои кога се закриват и какви са перспективите за работещите в тях хора. Ще има ли умни мрежи в тези региони и малки гъвкави чисти производства на ток? Как енергоемки предприятия могат да станат чисти със субсидии за собствено захранване от ВЕИ и транспортът да излезе от ерата на пушещите ауспуси и да влезе в ерата на алтернативните горива.

Зелената сделка е голяма възможност, стига да не я пропилее правителството в упорството си  да се хареса на заетите в Маришкия басейн. Там само две са въглищните електроцентрали, които отговарят в най-голяма степен на европейските екоизисквания – т.нар. американски централи "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово", но и те имат нужда от нови инвестиции за пълното съответствие с новите стандарти за замърсяване на въздуха, които тепърва влизат в сила. 

Изправено пред тези предизвикателства, правителството се чуди как да налива пари в замърсяващата държавна ТЕЦ "Марица Изток 2" и си и играе на надлъгване с Брюксел относно държавната помощ. Досега не е дискутиран сериозно въпросът каква алтернатива се предлага на заетите в тази централа, както и на тези в района на Перник, защото хората там едва ли искат да живеят в сегашната опасна за здравето и живота им среда.