Ще се пренапише проектът за поземлен закон

Заради много драматични реакции по проекта за поземлен закон, който трябва да обедини различните към момента документи и да реши проблемите в този вид отношения, документът ще бъде пренаписан.

“Вече сме пуснали писма до всички асоциации, които са изразили мнение в публичното обсъждане на поземления закон. Ще направим работна група, защото нещата са много деликатни. Когато става дума за пари и земя, интересите са много разнопосочни“, заяви земеделският министър Румен Порожанов в сряда по време на Седмата национална среща на земеделските производители в България, провеждаща се в Златни пясъци.

За този закон се говори от 2017 г., миналата есен парламентът трябваше да пристъпи към разглеждането му, но внасянето му бе отложено с цел изчистване на спорове по различни текстове. 

Порожанов сега каза, че ще иска нова отсрочка от Народното събрание с мотива, че "в момента няма нужда от бързане, имаме законова рамка, която работи". По думите му "стопанската година е в ход и ще върви със сегашната рамка, бързането е излишно, защото няма как да бъдат вкарани два режима едновременно", допълни агроминистърът.

Председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева увери, че няма да се пристъпи към разглеждане на законопроекти, по които няма постигнат консенсус с бранша. По думите ѝ със земеделските производители се води добър диалог и се намират добри решения за сектора.

Тпорожанов се спря и на бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз като коментира, че в момента има много документи, които са на дневен ред в Брюксел.

"Най-важен е този за многогодишната финансова рамка, който се обсъжда от Европейския съвет. Очакването е октомври-ноември да има решение по нея. Това ще даде параметрите по бюджетите на всяка страна-членка по двата земеделски фонда – гаранционния и Програмата за развити ена селските региони (ПРСР). По директните плащания за България е предвидено малко увеличаване, а намалението по ПРСР може да се компенсира с национално съфинансиране, каза Порожанов. Той съобщи пред земеделските производители, че е провел разговори и смята, че нужните 300 млн. евро за 7-годишен период могат да бъдат осигурени, за да се запази бюджетът и за развитие на селските райони.

Според него не би трябвало да има притеснения, че ще се стигне до административен вакуум около приемането на общата селскостопанска политика след 2020 година. По думите му безспорно в тази сфера темите са много тежки и няма единна позиция на страните-членки от ЕС. Като такива министърът открои таванът на плащанията и сближаване нивата на субсидиите в отделните държави. Брекзит и финансирането на сигурността на континента доведоха до ограничаване на финансовите ресурси и за ОСП, посочи Порожанов. По думите му голямата тема за сближаване нивата на субсидиите за стопаните едва ли ще намери окончателното си решение, но ще има някакво изравняване на средствата. Министърът допълни, че позицията на България е всяка държава сама да определя тавана на субсидиите за земеделците.

По време на срещата председателят на асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов посочи, че липсата на работна ръка се превръща в основен проблем за сектора.

В страната вече има животновъдни ферми, които затварят заради липса на работна ръка, каза той.

Липсата на работна ръка става все по-тежък проблем за сектора, посочи Върбанов. По думите му родните земеделци непрекъснато въвеждат нови технологии, но няма специалисти, които да ги прилагат. Спасението за бранша е да се внасят работници от Украйна и Молдова, но бюрокрацията е много тежка и са нужни промени, за да бъдат облекчени процедурите за наемане на чужденци, каза бившият земеделски министър от кабинета на Иван Костов. Той допълни още, че като заплащане българските работодатели в земеделието са абсолютно конкурентни на западните си колеги.

Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” Живко Живков съобщи, че е готов индикативният график за плащанията през годината. Както и през миналата основните ще бъдат през март, април и май.