Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ще скара ли Иран Путин и Буш?

0 коментара

Въпреки че след 11 септември Русия и САЩ станаха почти съюзници, препъникамъкът между тях продължава да стои.

И до днес не е ясно дали Иран върви към създаване на собствено ядрено оръжие, или смята да се ограничи само в развитието на мирния сектор на ядрената енергетика. А отговорът на този въпрос е изключително важен, тъй като възникването на "прагова държава" с непредсказуемо ръководство в непосредствена близост до Русия би означавало появата на нова заплаха за нейната национална сигурност.

От друга страна, Русия разглежда Иран по-скоро като свой партньор в региона, който би могъл да балансира влиянието на Турция и да попречи на оказването на подкрепа за чеченските бунтовници в ислямския свят. На този геополитически фон през 1995 година между Русия и Иран беше подписана сделка за завършването на строежа на първи блок на атомната централа Бушехр и монтирането на 1000-мегаватов реактор.

САЩ и Израел посрещнаха тази сделка на нож. Основните им претенции се свеждат до следното: руският реактор може да дава плутоний за военни цели; с помощта на Русия иранците ще активизират работата с ядрените материали и ще могат да осъществят съответната военна програма.

Според руския експерт Владимир Орлов обаче, руският реактор не може да даде плутоний за военни цели. Съдържанието на плутоний-239, извлечен от отработеното ядрено гориво, е не повече от 56,5 процента, а за бомба са необходим 93,5 процента.

Второ, Иран подписа и изпълнява Договора за неразпространение на ядреното оръжие като държава, която не го притежава. Тя има право на достъп до ядрени технологии. Освен това специалисти от Международната агенция за атомна енергия неведнъж са инспектирали ядрените обекти на Иран.

Но дим без огън няма. Ненапразно руските специалисти, работещи в Бушехр, казват, че Техеран разчита на нещо повече от строежа и пускането на АЕЦ.

Конфликтът между Вашингтон и Москва не се ограничи с атомния проект. САЩ обвиняват Русия и в доставянето на ракетни технологии за Иран. Както твърдят Хари Сеймур и Робърт Айнхорн, до неотдавна висши чиновници във Вашингтон, още в средата на 90-те години американците научили, че руски аерокосмически фирми помагат на Иран в производството на ракети със среден обсег Шехаб-3 и в разработването на ракета с още по-голям радиус на действие. Клинтън повдигна тази тема на среща с Елцин, след което последваха санкции срещу седем руски института и фирми и те бяха извадени от програмите за съвместни изследвания. Освен това САЩ обвързаха разширяването на сътрудничеството с Русия в космоса, особено квотата за изстрелване на американски спътници с руски ракети-носители, с прекратяването на руската помощ за Иран в ракетната област.

Тази тактика на САЩ до известна степен даде плодове. Руската Федерална служба за сигурност предотврати няколко опита за изнасяне на нелегални материали от страната, задържа ирански граждани и дори разкри иранска фирма, която се оказа замесена в издирването на материали и информация за ракетите. Държавната дума прие закон, който затегна контрола върху износа. Москва отмени няколко сделки между руски и ирански организации.

От своя страна, Вашингтон отмени санкциите срещу две аерокосмически организации, а в края на 2000 година квотите за изстрелване на американски спътници отпаднаха.

През първите месеци от управлението на правителството на Буш натискът върху Москва отслабна. На преговорите се поставяше ударение върху противоракетната отбрана и някои руски чиновници дори изразиха предположението, че ако Москва се примири с излизането на САЩ от Договора за ПРО, Вашингтон няма да пречи на сделките с Иран. Но илюзиите бяха разсеяни, след като директорът на ЦРУ Джордж Тенет заяви: "Русия продължава да оказва важна помощ почти по всички аспекти на ядрената програма на Иран. Тя оказва помощ на Иран и за балистичните ракети с голям обсег." Въпреки последвалото опровержение на руското външно министерство президентът Буш на пресконференция потвърди версията на ЦРУ. Така в иранското направление руско-американските отношения стигнаха до задънена улица.

Същевременно за Русия цената на въпроса е голяма. Според американски данни, за всеки реактор в Бушехр Русия трябва да получи по 800 млн долара. В проекта участват повече от 300 руски предприятия и са създадени 20 000 работни места.

По БТА, със съкращения

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.