Ще строим "Белене", ако ЕС даде съгласие и инвеститор

Ще строим "Белене", ако ЕС даде съгласие и инвеститор

България ще търси съвместно с ЕК европейско финансиране за проекта АЕЦ "Белене", съобщи във вторник премиерът Бойко Борисов и допълни, че оттук нататък страната ни ще координира всичките си енергийни проекти с евро-атлантическите партньори.

"За всяко нещо ще питаме ЕК и ще съгласуваме позицията си", каза Борисов. На въпрос на Mediapool, дали в такъв случай ще приемем предложения от Русия заем за "Белене", Борисов отговори: "Не. Само с руски пари не можем да продължим". Той обаче отказа всякакви други коментари по въпроса.

След това зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова обясни, че все още е трудно да се каже категорично дали приемаме или отхвърляме руската оферта. Преди две седмици "Росатом" предложи на България да финансира с близо 2 млрд. евро дейностите по продължаването на ядрения проект през тази и следващата година до намирането на други инвеститори.

По-рано пред участниците в конференция, посветена на енергетиката в Черноморския регион, Борисов заяви дословно: "Докът (б.ред. - докато) не намерим европейски пари, "Белене" няма да има!".

Миналия петък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви пред Народното събрание, че за момента руските пари са единствената реална инвестиция и ако до края на март не предложим на Москва схема за кредитирането и участието ѝ в проекта, ще се стигне до съд заради неспазването на договор с “Атомстройекспорт“, която е главният изпълнител на проекта.

След проведените сега разговори с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, който от понеделник е в България, София явно е решила да бъде по-предпазлива относно сделката с Русия и вероятно ще се търси отсрочка.

“Да закръглим квадрата“

“Ударението е върху стратегическия инвеститор. Всичко останало е точно да закръглим квадрата, за да стигнем до инвеститора“, коментира пред журналисти във вторник Трайков.

“Разговорите вървят напред-назад, ние търсим най-добрия начин да закръглим квадрата, обаче за момента няма нищо подписано черно на бяло, не сме стигнали дотам. Това, че ние сме толкова открити и си споделяме всичките мисли, продължавам да смятам, че е правилният подход, но в същото време вижте какви проблеми ни създава“, коментира министърът.

По думите му до края на март трябва да преценим от всички възможности за продължаване на проекта за втора атомна централа, коя е възможната и приемливата за всички въвлечени и икономически изгодната.

Преди това Борисов повтори мнението си защо не може да спре изграждането на "Белене", за която руски издания писаха, че ще е първата атомна централа, който Русия получава зад граница.

"Тези, които казват: затворете проекта "Белене”, трябва да знаят, че това е първият пасив. България става държава, която не се знае когато подпише едно споразумение или договор, дали той ще се изпълнява. Какво имаме в "Белене”? Имаме подписани договори, имаме над 1.2 млрд. вложени пари, имаме по тези договори неустойки, които трябва да платим. Нямаме нито лев, заделени от предишното правителство, в бюджета за "Белене”. Напротив, имаме и кредити от стотици милиони евра, които, ако затворя днес "Белене”, ние ще продължим годишно по 25 млн. евро лихви плюс главница да плащаме от вътрешния бюджет. Всеки, който бръкне и заложи в следващия бюджет от порядъка на милиард и нагоре с кредит, ако се включи, евра, вкарва държавата в дефицит", заяви министър-председателят

Повече съгласуване на енергийната ни политика с ЕС

Йотингер е дал на правителството да разбере, че е нужно повече съгласуване на българската енергийна политика с тази на ЕС както за доставките на газ, така и за ядрената енергетика. Той подчерта още зависимостта на Европа от външни източници на енергия и нарастващото потребление.

"Обсъдихме много подробно "Белене" и се споразумяхме, че следващите седмици ще се водят интензивни разговори за хармонизация на вижданията на България и ЕС в ядрената област", каза Йотингер. Той допълни, че проектът ще стане част от европейската енергийна стратегия и отново се ангажира пряко с помощ в търсенето на еврофинансиране.

"Продължаването на проекта ще стане на база съществуващите договори и направените инвестиции и след пазарен анализ. Ще съгласуваме следващите стъпки с нашите американски приятели и руски партньори", заяви еврокомисарят.

Запитан има ли нещо в “Белене“, което да притеснява ЕК, Йотингер отвърна, че “притеснение е грешен израз, ние сме внимателни към проекта“. “Подчертан е интересът ни да има европейско участие“, допълни той.

АЕЦ “Белене“ изпадна във финансова дупка, именно след като германската RWE, която бе избрана за съакционер с 49 на сто в проекта, оттегли участието си. Компанията трябваше да инвестира 2 млрд. евро в централата, колкото сега ни предлага Русия. При посещението си преди месец в Берлин Борисов покани отново RWE и призова германския канцлер Ангела Меркел да лобира пред концерна да преосмисли решението си за “Белене“.

Борисов изрази надеждата си, че след като сега в ЕК страната ни има много приятели, ще се осигури финансиране за “Белене“.

Той почти се скара на представителите на ЕС и САЩ за това, че не са правили забележки на предишното правителство за начина на провеждането на процедурите за избор на технология и изпълнител на ядрената централа. “Ако сега трябваше да се проведе конкурсът, нямаше да стане така, но тогава нито ЕС, нито САЩ са се намесили“, напомни Борисов.

Борисов: Тежки процедури за ядрените компенсации от ЕС, а аз да заровя милиарди

Премиерът даде пример как сега ЕС гледа под лупа решението за отпускане на допълнителни 300 млн. евро компенсации за затварянето на четирите малки реактора на “Козлодуй“, а когато се дават пари от българския бюджет, не се подхожда по същия начин.

Неговите претенции към ЕС звучат така: "Вече една година текат процедури да ни се отпуснат 300 млн. евро като европейски депутати поставят въпроса да ни се дадат, но ако се направи хранилище за ядрени отпадъци. Става въпрос за 300 млн. евро, а аз трябва да заровя милиарди евро, ако спра проекта."

Борисов също така посочи, че ако е бил премиер по онова време, е нямало да допусна затварянето на първите четири блока в АЕЦ “Козлодуй“.

Той обяви, че още на следващото заседание на Министерския съвет, което се пада тази сряда, правителството ще гласува решение за удължаване с десет години на живота на V и VІ блок на централата, който изтича през 2020 г.

“Ще отпочнем и процедурите за изграждане на VІІ и VІІІ блок на “Козлодуй“, заяви Борисов.

По отношение на газопроводите "Южен поток" и "Набуко" Борисов подчерта, че двата проекта не се бият и страната ни може да осъществи и двата проекта, както и че имаме осигурено финансиране за проекта "Набуко".

“Набуко“ бил приоритетен само на думи

В същото време той констатира, че всички страни от Западна Европа, САЩ и България поставят "Набуко" като приоритет, но към днешна дата това е приоритет на думи.

Йотингер описа “Набуко“ като много интересен проект, който не само повишава сигурността на доставките в ЕС, но и прибавя нови източници на суровина. По думите му настоящата година ще е ключова за реализацията на проекта.

Енергийният еврокомисар също така заяви, че Европейската комисия подкрепя руския “Южен поток“, но при условие, че отговаря на техническите стандарти за сигурност. Той допълни, че този газопровод повишава капацитета на вноса на природен газ в ЕС чрез нова инфраструктурна мрежа.

Пред участниците в конференцията американският посланик Джеймс Уорлик очерта пет важни неща пред България и ЕС, от които на първо място постави диверсификацията на енергийните доставки, което е приоритет и на САЩ. Като втори приоритет Уорлик очерта базирането на енергийните решения на икономически обосновки, а не вземането им по политически натиск.

Прозрачността при газовите доставки бе поставена на трето място, последвана от развитието на въобновяемите енергийни източници, където България е един от лидерите в региона . На последно място, но не и по важност, бяха сложени инвестициите в технологии, обучение и образование, които са важни за бъдещото на енергетиката в региона и в тях трябва да се влага независимо от тежкия финансов период.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Подкрепяте ли антиинфлационните мерки на правителството?