Ще вдигнат ли заплатите обещаните нови милиони за болниците?

Не и при изначално сбъркано финансиране, към което се добавя още, но не достатъчно, казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика

Калоян Стайков

Годината в здравния сектор приключва както и започна: с протести, напрежение и обещания от правителството за “още милиони“. След като очакванията на медицинските сестри за по-високи заплати през тази година останаха излъгани, правителството и МЗ пренасочват свръхочакванията за чувствителна промяна към следващия бюджет и 2020 година.

Реално МЗ и правителството нямат механизъм, с който да влияят пряко върху възнагражденията в болниците, които са търговски дружества и се издържат основно от приходите си от НЗОК и в по-малка степен от субсидии за определени дейности като спешна помощ, работа в отдалечени райони и др. от МЗ. Това се видя и около скандала от миналата седмица, когато стана ясно, че правителството се е отметнало и не е отпуснало гласуваните от него през април 50 млн. лева, с които гръмко обеща заплатите на медицинските сестри да достигнат 950 лева. Вместо това ги е намалило на 6 млн. лева и е разчитало до заплатите на сестрите да достигне нещо от ръста в цените на клиничните пътеки с 50 млн. лева от резерва на НЗОК.

След като това очаквано не даде нужния ефект, последва нова порция обещания, този път за 2020 година. В бюджета на НЗОК за болниците от около 2 млрд. лева е предвиден ръст от 200 млн. лева, какъвто приблизително имаше и през тази година. От него обаче не може да се очаква да реши проблемите с диспропорциите в заплащането в здравния сектор, където едни получават петцифрени, а други трицифрени заплати. Обещаните нови регулации за това как да се разпределят парите за заплати вътре в самите болници между лекари и сестри също не могат да са панацея.

.

За разликата между “още“ и “достатъчно“

“Всъщност големият проблем с цените на пътеките е това, което дъвчем от 20 години, че никой не знае какво включват. Не са остойностени самите разходи на болниците, за да може на тази база да се изчисли колко трябва да е цената на клиничната пътека, така че да включва адекватна компенсация на труда на лекари и медицински специалисти“, кометрита пред Mediapool Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика..

Той припомни, че през тази година не бяха увеличени цените на всички клинични пътеки, а увеличението на част от тях също не означава, че те са достигнали цени, отразяващи реалния размер на разходите по лечението. “Когато тръгваш от ниска база, както е в педиатрията и цените се вдигнат с 10-15% - това много ли е, малко ли е, никой не може да каже. На фона на миналата година очевидно е добре. От друга страна, ако това продължава да не ти покрива реалния разход, това увеличение не ти върши работа, цените пак са подценени“, коментира той.

“Тоест, генерално въпросът не е просто да се увеличат цените на клиничнте пътеки, а да се остойностят пътеките както трябва и това нещо се обещава от почти всеки здравен министър, но така и не се случва“, заяви Стайков.

Утопията: да се вземе от едни, за да се даде на други

Той посочи, че както има силно подценени клинични пътеки, така има и надценени. И ако се направи реално остойностяване ще се види, че от някои специалности парите трябва да се пренасочат .към други. “Тоест за едни ще има по-малко пари, за други повече“, коментира Стайков и допълни, че това е причината остойностяването да не се прави.

“Идеалната ситуация е тази, в която МЗ представи все пак някакви данни – тези, които е обещало вече повече от 10 години за това какви са реалните разходи на болниците за съответната дейност и тогава вече да се види какви би трябвало да са по-реалистичните цени на пътеките. Включително на тези, които са надценени. И по този начин да се направи преливане от надценени към подценени. Но като гледаме колко воля има за подобни реформи от страна на правителството и МЗ, това очевидно няма да стане“, посочи той.

В същото време е нереалистично да се приеме, че надценените пътеки ще продължат да бъдат такива и ще вдигат само цените на останалите, защото това би струвало прекалено скъпо.

Спуснато отгоре съотношение за заплатите няма да работи при недофинансиране

По повод идеята от следващата година да се въведе административно съотношение, по което да се поделя ресурса за заплати между лекари, сестри и останали персонал, Стайков коментира, че това няма да реши проблема, ако няма адекватно остойностяване на услугата.

Според него въпросът с разпределението на парите за заплати трябва да се решава на микрониво, т.е. вътре в болницата.

“Защото алтернативата е – слагаш на директора на болницата съотношение между заплатите на лекари и сестри, той има изискване за еди какъв си лекар със специалност, за да държи отделението отворено, но няма такова изискване за сестрите. И в следващия момент се оказваш в ситуация, в която имаш педиатрична пътека, която е силно подценена и не стига, че самата пътека не покрива разходите за изпълнение на дейността, ами директорът трябва да дава по-малко пари на лекаря и повече на сестрата. Което означава, че лекарят ще е още по-обезкуражен да работи и ще замине или към по-голяма болница или в чужбина. Докато накрая се затвори и това отделение, защото няма как да бъде финансирано. Автоматичното разпределение първоначално изглежда като лесно решение, но не е задължително да е така“, коментира Стайков. Това, по думите му, би било прекалено админисративен подход при взимането на решения и по този начин всички болници се вкарват в един кюп и се елиминира всякаква възможност за конкуренция. Включително административно спуснатото съотношение може да възпрепятства да дава по-високи заплати над заложения таван, ако иска да привлече определени специалисти.

“Първо трябва да имаш адекватно финасиране за болниците и това не е въпрос, че парите не стигат, а че не се харчат както трябва. Включително има твърде щедри пътеки, неефкитвно харчене, надписване на дейности, какво ли не. Какви ли не злоупотреби и течове има в тази система, които могат да се запушат, така че парите да стигнат. След това трябва да има адекватно преразпределение между отделните клинични пътеки, което да отразява пълния разход за предоставянето на услугата и след това вече на микрониво можеш да слезеш и да кажеш, че трябва да има някакво адекватно разпределение между медицинския персонал. Те всяка година могат да вдигат цените на пътеките с 10%, но като не ти стигат изначално, а разходите ти всяка година растат, няма как да стане“, посочи той.

Според Стайков ако болницата страда от дефицит на медицински сестри и това възпрепятства достъпа до здравна услуга на пациентите, това означава, че директорът автоматично би трябвало да им увеличи заплатите.

Но защо това не се случва навсякъде, въпреки кризата за медицински сестри?

Болниците не вдигат заплати, защото плащат дългове

Основната причина болниците да не вдигат заплатите на персонала си е, че със заработеното по линия на НЗОК трябва първо да изчистят задълженията си. От миналата година МЗ спусна стандарт за финансово управление на болниците, който не позволява да се вдигат заплати, ако болницата има задължения към доставчици.

“Т.е. на теб ти увеличават парите по клиничната пътека, обаче ти имаш задължения и като имаш задължения методиката ти казва: първо плащаш задълженията, после вдигаш заплатите“, обясни Стайков.

Някои от най-закъсалите лечебни заведения имат и запори.

“Като имаш запор и не можеш да се разпореждаш с имущество първо трябва да падне запорът. Като дойде човек и ти каже, че напуска, защото му е ниска заплатата, започваш да търсиш пари за заплати. Но ако са ти запорирани сметките няма и тези пари откъде да намериш. Тези проблеми се решават по степен на спешност“, коментира той.

По думите му болниците трябва да имат възможност да са гъвкави, да правят грешки и като направят грешки да имат възможност да фалират и да дойде някой, който няма да прави тази грешка.

Недостатъчен ресурс, концентриран в най-скъпото лечение

“Понеже болничната помощ се управлява калпаво и системата е концентрирана само върху нея, се стига до абсурдна ситуация, в която голямата част от ресурсът е насочен към болничната помощ и някакви области или общини остават без елементарни услуги. Но то е неизбежно да се стигне дотук. Не може едновременно да имаш ограничен ресурс, да го фокусираш върху най-скъпата част от лечението и някак си да имаш универсален достъп до медицински услуги“, заяви Стайков.

Той посочи, че тези три неща няма как да се случат едновременно: “Или ще имаш неограничен ресурс, т.е. постоянно увеличаващи се здравни вноски и разходи в системата и съответно финансираш най-скъпото лечение с универсален достъп. Или алтернативата е: имаш ограничен ресурс и си избираш: Или ограничаваш достъпа или по някакъв начин реаранжираш системата по начин, че с ограничения ресурс да се постигне пълен достъп на някаква разумна цена. И тогава вече трябва да се развива извънболничната помощ, да се залага повече на превенция, профилактика, мерки за ограничаване на разходите, прогенерична лекарствена политика и др“.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари