Ще загуби ли България над 1.3 милиарда евро от еврофондовете?

Правителството има свръх трудна задача - да успее да спаси от загуба колосалните 1.3 милиарда евро до края на годината от еврофондовете. Досега България не е губила такива средства за една година. Сумата от над 1.3 милиарда евро (около 2.6 млрд. лева) е над половината от заложения дефицит в Бюджет 2023 от 4.6 милиарда лева. Ако правителството на акад. Николай Денков не се справи със задачата, това със сигурност ще надуе бюджетния дефицит.

По думите на финансовия министър Асен Василев, който отговаря за еврофондовете, в ход са спешни мерки за намаляване риска от загуба на европейски средства. Всички са единодушни, че положението е много сериозно и това беше причината то да бъде обсъдено от ресорната парламентарна комисия по еврофондовете с Асен Василев в края на юли, преди лятната ваканция.

Финансовият министър смята, че отговорността страната ни да се намира в това "незавидно положение" е на служебната власт. "Ако може с едно изречение да кажа - в общи линии там, където оставихме процеса лятото миналата година, там го намерихме лятото на тази година", коментира Асен Василев.

За миналата 2022 г. страната ни не е загубила средства по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми. Единствената загуба е от Фонда за справедлив преход в размер на 97 милиона евро, отбелязва Василев. По думите му това се дължи на неподадените навреме териториални планове за трите въглищни района.

България със сигурност щеше да загуби още средства от оперативните програми, но Европейската комисия разреши на страните членки да пренасочат част от парите към преодоляване на последствията от пандемията от коронавирус и от войната в Украйна.

Сега спасителния план на правителството предвижда ускоряване на работата по изпълнението на проектите, вкарването на заместващи проекти и пренасочването на пари към други инструменти.

Фондът за справедлив преход - 826 млн. евро под риск

Най-много средства под риск са от Фонда за справедлив преход - 826 милиона евро. Те са свързани с териториалните планове за трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил.

"Причината да имаме този риск е, че първа версия на тези планове беше пусната за обществено обсъждане в края на юли 2022 г. Оттогава до днес няма движение – не е свършена работа за една стотинка по тези планове...Има нулево движение една година", коментира Асен Василев.

Сега правителството се опитва да навакса изгубеното време. Така в началото на август териториалните планове бяха пуснати за обществено обсъждане от Министерството на енергетиката. Планът е до края на месеца да се проведат серия от разговори със синдикатите, кметовете и обществеността в трите региона, а до края на септември планове да бъдат изпратени в Еврокомисията за одобрение и до декември да завърши процесът по официалното им приемане. Така ще може да започне тяхното реално изпълнение, каза неотдавна акад. Николай Денков.

Едно от предложенията е част от средствата да отидат за енергийно обновяване на жилищните сгради в трите области. България ще се бори и за инвестиции в големи предприятия, за да не останат работещите в Стара Загора, Перник и Кюстендил без работа, наред с мерки по преквалификацията им.

Оперативните програми 2014 – 2020 - заплашени 556 млн. евро

Другият голям риск е свързан със средствата по оперативните програми за изминалия програмен период 2014 - 2020 г. Тяхното финансово изпълнение приключва в края на 2023 г., а към момента усвоените средства са малко над 68 на сто, според системата за еврофондовете ИСУН 2020.

Сумата, която е под риск към средата на годината, е в размер на 556 582 208 евро, показват данните на Министерството на финансите.

На практика по всяка от оперативните програми има риск от загуба на средства, но най-драматично, по думите на Асен Василев, е положението с оперативните програми "Транспорт" и "Околна среда".

Правителството вече взе решение за насочване на 350 млн. евро от парите под риск към инструмента SAVE. Оттам тези средства ще се прехвърлят на Фонда "Сигурност на електроенергийната система", който ще ги възстанови в държавния бюджет. Чрез този фонд през 2022 г. до края на март 2023 г. небитови потребители, включително общини, болници, училища, детски градини, бяха подпомагани заради високите цени на тока от енергийната криза, причинена от войната в Украйна.

По оперативна програма "Транспорт" няма да бъде завършен нито един от големите жп проекти и те ще бъдат фазирани, става ясно от обясненията на Асен Василев. "Модернизацията на по жп линията Пловдив - София трябваше да бъде завършено 2020 г. Миналата година Министерството на транспорта и изпълнителите дадоха година 2026 г. Тази година, когато ги попитах как се движи проектът, те казаха - не е мръднал от миналата година и казаха нова година на изпълнение - 2028 г. И аз им казах, че няма как за една година да изостанат с две, вследствие на което ще се опитат 2026 г. да го изпълнят. Но това е проект с 6 г. закъснение, не с една, не с две, не с три", коментира Асен Василев. Според него проблемът е в организацията на работата в Министерството на транспорта по тези проекти.

Така застрашените от загуба 178 млн. евро ще бъдат спасявани с т.нар. заместващи проекти. Сред тях са разширяването на метрото в посока "Арена София" и закупуването на нов подвижен състав за него - около 60 млн. евро, обходът на Бургас (88 млн. лв.), рехабилитацията на инфраструктурата на фериботния комплекс Варна и проекта за драгиране на пристанище Бургас (25 млн. лв.). Остава единствено ЕК да одобри промените.

По програма "Околна среда", по която в края на миналата година имаше минимална загуба на средства, сега под риск са 142 млн. евро. Тук наред със забавеното изпълнение на големите ВиК проекти има и голям проблем с финансовите корекции. По думите на Асен Василев те възлизат на 180 млн. евро. Наложени са от управляващия орган на програмата, след като ВиК-тата са свели избора на изпълнител само до един участник на финала.

Сектор "Земеделие" е единственият рисков по новите програми 2021 - 2027 г.

Въпреки че новият програмен период започна в началото на 2021 г., България още не е започнала усвояването на средствата с изключение на една-две програми.

Този проблем не е само за нашата страна, а е общ за целия Европейски съюз, но България отново е най-зле. Забавянето е заради епидемията от коронавирус и последвалата война в Украйна, което забави целия процес по програмиране и договаряне на програмите.

Европейската комисия одобри Договора за партньорство (11 млрд. евро), като чак в края на 2022 г. беше одобрена и последната програма "Развитие на регионите" и то частично, заради липсата на териториалните планове за въглищните райони.

Асен Василев твърди, че относно средствата по новите програми риск от загуба има единствено в сектор "Земеделие".

"Този риск се поражда от факта, че от над 15 години, знаем как се дават помощи на площ. До 12 май тази година този процес не е започнал. За директните плащания процесът започна на 12 май, нормално започва в средата на януари. Тоест в Министерството на земеделието заварихме четири месеца нищо правене, което поставя под риск всичките директни плащания към земеделците", коментира финансовият министър.

Той посочва, че в "супер ускорени срокове" земеделското министерство е успяло да навакса закъснението, проведени са разговори с ЕК и вече са гарантирани директните плащания за земеделците.

"Към момента нямаме риск за директните плащания, но има риск за някои малки мерки, които са от порядъка на от около 50 млн. евро. за сектор "Земеделие", каза Асен Василев без да изпада в подробности.

Министерството на земеделието и храните твърди, че няма риск от загуба по новата програма за развитие на селските райони (ПРСР), а става въпрос за ПРСР 2014 - 2020. Този риск е установен още в началото на годината и е бил в размер на 100 млн. евро, но в резултат на предприетите мерки към момента е намален, а в края на годината въобще може да няма загуба на средства.

Някои от най-значимите във финансово изражение мерки, включени в плана за действие, са свързани с наддоговаряне с 20% на мерките за инвестиции в земеделските стопанства (подмерки 4.1 и 4.2), както и увеличаване на плащанията "Агроекология и климат" (Мярка 10) и "Биологично земеделие" (Мярка 11), се казва в отговора на МЗХ до Mediapool.

Драматично изостава изпълнението на ПВУ

Драматично изоставяне има и по изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), където България разполага с бюджет от 6.3 млрд евро. Досега от него реално са усвоени под 2% от средствата - около 150 млн. евро. В същото време срокът за оползотворяването им изтича в средата на 2026 г.

Досега България е получила само едно плащане за 1.37 млрд. евро. Шансовете да поискаме второто плащане от 734 млн. евро до края на годината не изглеждат големи. От общо 66 етапни задачи, които трябва да изпълним, към момента са изпълнени една половината, показва справката в ИСУН 2020. И това е плащане, което можеше да бъде поискано още в края на миналата година, а за 2023 г. имаше още две възможности за преводи за над 1.3 млрд. евро. По тях има изпълнени едва 3 мерки от общо 87.

Огромно е забавянето по изпълнението на проектите, свързани с покупката на нов подвижен състав за държавните железници. Поръчките в жп транспорта боксуваха още по времето на служебното правителство на Гълъб Донев. Сега кабинетът на акад. Николай Денков ги прекрати и се очаква до края на август най-после да бъдат пуснати повторно. 

"Тук, честно казано, наистина не мога да си обясня защо има забавяне, при условие, че това са инвестиции, които всички български граждани чакат и те не зависят от парламента. Това е въпрос на организация - да се напишат тръжни документи за обществени поръчки, да бъдат пуснати и да бъдат избрани изпълнители", коментира Асен Василев. По думите му има забавяне и в енергетиката. Става въпрос за търга за изграждане на 285 мегавата за производството на електроенергия от възобновяеми източници.

Дали България ще успее да сведе загубата на евросредства, ще е ясно в края на годината. Но засега няма повод за оптимизъм.