Ще загубим европари при рестрикции върху земите за ВЕИ-проекти

България ще се лиши от еврофинансиране за 50 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, предвидени за малки проекти за производство на енергия от възобновяеми източници (ВИЕ), ако се приеме предлаганата от Министерството на земеделието и храните забрана за използването на земя от първа до четвърта категория за вятърни и соларни паркове. Това се посочва в становище на българската фотоволтаична асоциация, разпространено в понеделник по повод анансираното в края на миналата седмица намерение на агроведомството ВЕИ- проекти вече да се допускат само в пета категория ниви. Тя обаче обхваща планинските райони, които пък от своя страна в повечето случаи попадат в зони защитени от европейската екомрежа НАТУРА 2000.

Вместо рестрикции, държавата да въведе стимули за проекти върху покриви, в индустриални зони и тарани, подлежащи на рекултивация, както и данъчни преференции при внос на най-новите ВЕИ-технологии, искат браншовата и екоорганизации.

От фотоволтаичната асоциация допълват, че от всички заявени слънчеви проекти реални за следващите 5-10 години са приблизително 1800 МВ мощности. При нужни около 30 дка на инсталиран мегават, това прави площи в размер на около 54 000 дка. или под 0.002% от нивите в България и под 0.005% от обработваемите площи. Тези данни са валидни при хипотеза, че за инсталиране на фотоволтаици ще бъде използвана само обработваема площ - без покривни инсталации и инсталации върху земя, подлежаща на рекултивация и индустриални терени, посочиха от асоциацията.

Инвеститорите изразяват недоумението от желанието на агроведомството да се ограничи промяната на предназначението на земеделски земи за изграждане на централи от ВЕИ, докато в същото време продължават да се променят статути и да се вкарват в регулация земеделски терени (дори от I-ва и II-ра категория) за изграждането на бензиностанции, търговски и промишлени площи, ваканционни комплекси и т.н.

Българската фотоволтаична асоциация (БФА) не вижда причина, поради която ВЕИ да са по-маловажни за българската икономика от подобен род обекти. Остава отворен и въпросът, с какво правно основание ще бъде приложена евентуална дискриминационна мярка спрямо ВЕИ, без такава да бъде въведена и за друг тип обекти и дали едно такова решение ще бъде законосъобразно, се посочва в становището на организацията.

Тя предлага, вместо ограничения, да се въведат стимули за изграждането на ВЕИ- проекти върху покриви, фасади, промишлени терени и земи, подлежащи на рекултивация, чрез пазарни механизми.

Според инвеститорите забраната трябва да важи само за І и ІІ категория ниви, които са действително ограничен ресурс. Увеличаването на ставките за промяна статута на земеделските земи ще е по-добрата мярка срещу спекулации с ВЕИ-проектите, смятат от БФА. Колкото по-висока категория е категорията на исканата земя за смяна на предназначението, толкова държавните такси да са по-високи и това ще е естествен пазарен механизъм за ограничаване на промяната на предназначението на високи категории земеделски земи

Те подкрепиха и поисканото миналата седмица от КРИБ доказване на финансовата обезпеченост на инвестиционните проекти чрез авансово плащане на таксата за присъединяване към енергопреносната/енергоразпределителната мрежа.