Щеше да е добре Паси да реформира и собственото си министерство

Инициативата на външния министър Соломон Паси за промяна в акцентите на председателстваната в момента от него Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ще бъде приета малко трудно от организацията, прогнозира Кирил Дрезов, преподавател по европейска политика в университета "Кийл" в Средна Англия.

В неделя Паси обяви чрез информационната дирекция на МВнР, че ОССЕ се нуждае от реформи и че е изпратил писма до колегите си от останалите 54 страни членки, в което е заявил волята си за промени, които да направят организацията адекватна на предизвикателствата на съвременния свят.

"Това писмо на министър Паси е своеобразен отговор на декларацията на 9 от 12-те държавни ръководители от Общността на независимите държави(ОНД) в рамките на бившия Съветски съюз, където се критикуват някои елементи от дейността на ОССЕ, по-специално нейния фокус върху човешките права в ОНД и това, че влиянието на страни от ОНД е доста ограничено според тях", посочва Кирил Дрезов в интервю за българската редакция на ББС.

"Инициативата на министър Паси насочва фокуса на ОССЕ, която по принцип е една европейска организация, върху страните от Южен Кавказ и Средна Азия, които примерно за страните членки от ЕС са една периферна област, която в момента е преди всичко зона на съперничество между САЩ и Русия", смята Дрезов.

По-нататък той добавя, че е интересно да се разбере дали Соломон Паси е провел по-широки консултации в рамките на ЕС при формулирането на тази инициатива.

По повод предложението от последните дни ОССЕ да изпрати наблюдатели на президентските избори в Афганистан, въпреки че тази страна не е член на организацията, Кирил Дрезов отбелязва, че като председател на ОССЕ министър Паси подчертано се фокусира доста встрани от Европа, именно в Южен Кавказ, в Средна Азия, а сега и в Афганистан.

"Това донякъде протича паралелно на подобни процеси в НАТО, но както знаем, такива процеси в НАТО срещат яростната съпротива на страни примерно като Франция и като Германия. И тази дейност на министър Паси едва ли би била популярна сред тези страни, които се противят на едно такова глобализиране", смята Дрезов.

В края на миналата седмица България в лицето на своя премиер дезавоира авторство на Соломон Паси върху една инициатива на държавите от коалицията в Ирак, а именно да не отстъпват пред натиска на похитители на заложници и терористи.

В отговор на въпрос дали новата инициатива на Паси в ОССЕ не е някакъв опит за реванш на международното политическо поле, Кирил Дрезов посочва, че цялостната дейност на българския външен министър през последните три години показва, че той се чувства добре на "глобалната сцена".

"Примерно той издигаше инициативи за българска роля в близкоизточния конфликт - един конфликт, от който повечето други страни бягат колкото се може по-далече. Също, ако погледнем и паметното за всички българско участие в Съвета за сигурност на ООН, миналата година при подготовката за американско-британска интервенция в Ирак, така че определено в глобален мащаб министър Паси се изявява като един смел и инициативен политически деец", обяснява Кирил Дрезов пред ББС.

Той обаче обръща внимание, че не така стоят нещата по отношение на българските измерения в дейността на Соломон Паси.

"Ако точно сега се погледне повереното на министър Паси министерство, то практически за целия период, когато пребивава там, министър Паси по никакъв начин не е нито реформирал това министерство, нито е издигал някакви идеи за реформи в съответното министерство. А все пак трябва да се има предвид, че Министерството на външните работи като наследство от разните глобални кампании от времето на социализма продължава да бъде едно министерство с мощно световно присъствие и твърде скромно балканско такова, където всъщност са ключовите интереси на България", казва в заключение Кирил Дрезов, преподавател по европейска политика във Великобритания.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?