Щирлиц, военното разузнаване, хибридките и изборите

Само две седмици преди изборите прокуратурата и специалните служби обявиха безпрецедентен успех срещу престъпна група от действащи и бивши военни разузнавачи, шпионирала в полза на Русия.

Шефът на организацията, когото главния прокурор Иван Гешев нарече "Резидента", и негови колеги са заснети да влизат и излизат от  руското посолство, да броят пари, да обсъждат плащания и да изнасят секретна информация. 

Според говорителя на главния прокурор Сийка Милева "Резидентът" е обучавал вербуваните в "оперативно майсторство", но от изнесените данни личи, че те или са били напълно сигурни, че могат да правят безнаказано каквото си искат, или просто не са много добри в занаята и действат като във вицовете за Щирлиц. 

Грабващата операция по залавянето на предполагаемите руски шпиони и показното им изобличаване лично от главния прокурор, напълно уверен в разкритията си, вдига високо очакванията всичко да бъде надлежно доказано в съда.  

Случаят обаче повдига и други въпроси, които може да се проследят години назад.

Военното ръководство като източник на скандали   

Българските служби като цяло се провалят в противодействието на идващите от Русия хибридни заплахи, за чиито мащаб и опасности западните съюзници предупреждават отдавна и взимат съответните мерки. 

Ако слушате правителството, българското военно разузнаване е една от службите с най-висок авторитет и доверие в НАТО. В същото време не е тайна, че в него дълги години работят хора, минали през специални школи в бившия Съветски съюз и с мислене, формирано там.

"Не съм просъветски настроен, а просталински", се чува да казва "Резидентът" на един от записаните разговори, изнесени от прокуратурата. Става дума за висш кадър, който е бивш ръководител на военното разузнаване и настоящ служител. Човек би се запитал защо въобще са го държали там, но отговор едва ли ще има. 

Главният прокурор Иван Гешев каза, че принос в разбиването на шпионската мрежа имат военният министър Красимир Каракачанов и ръководителят на военното разузнаване Велко Атанасов. 

Тайната служба става нерядко и арена на скандали, в които прозират различни политически, а дори и бизнес интереси.

По високите етажи на военното разузнаване от няколко години е много проветриво. През 2019 г. тогавашният ѝ шеф Пламен Ангелов се оттегли, след като прокуратурата повдигна обвинение срещу него и предшественика му на поста Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона. 

Междувременно прокуратурата се натъкна на действия в службата, които според нея са "грозни" и "обидни" - например военен разузнавач, който "работил" като такси и информатор на бизнесмен в чужбина. Няколко години след тези бомбастични обвинения, няма никакви публични данни какво стана по разследването на тези казуси. Това от своя страна подхрани съмненията, че прокуратурата нарочно е раздухала скандалите, за да подпомогне кадрови рокади в управлението на разузнаването. 

След това  депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти" уредиха поправка в Закона за военното разузнаване, според която директор на службата може да стане и цивилен служител. Неофициалните коментари бяха, поправката се прави за точно определен човек, обслужващ корпулентен политик и бизнесмен, който на тези избори не попадна в кандидат-депутатските листи на ДПС. 

В крайна сметка обаче военният министър Красимир Каракачанов предложи за поста друг човек - Велко Атанасов, който ръководи военното разузнаване и в момента.

Впоследствие около Атанасов се развихри грозен скандал, след като в някои медии изтекоха негови интимни снимки. По случая бе назначена проверка, но резултатите от нея не са обявявани.  

Какво върши военното разузнаване?

Военното разузнаване се смята за един от най-сериозните източници на информация в държавата, тъй като разполага с широки правомощия да действа извън страната, както и вътре в страната, но при определени условия. 

В това число да прилага и специални разузнавателни средства.

За тези дейности няма никаква публична информация, каквато обикновено е практиката на всички служби по света. Ето защо малцина имат представа какво и кого точно разузнава българското военно разузнаване.

Гражданският контрол върху спецслужбите в България практически не съществува - единствената му форма е ресорната парламентарна комисия, която заседава при закрити врата и според присъствали на заседанията, в повечето случаи те са формални.

Изборите и кой ще ни спаси от "руснаците" 

Дали  разбиването на шпионска група от действащи военни е наистина такъв безпрецедентен успех, за какъвто го представя прокуратурата, предстои да се разбере в съда. Това няма да се случи скоро, но пък шумът от приключилата акция ще отеква в публичното пространство седмици наред. Представянето на разобличаващите СРС-та, както и на цялата схема, напомня други бомбастични удари на прокуратурата – като аферата с костинбродските бюлетини, например, които впоследствие се оказват пълен кьорфишек, но изиграха своята роля в предизборния ден.

Фактът, че и настоящата акция се случва в предизборна обстановка, несъмнено обслужва мантрата на ГЕРБ, че Бойко Борисов е единственият, който може да спаси България от комунистите и "руснаците".

От миналата година насам България изгони на няколко пъти руски дипломати, но няма никаква информация за замесените българи. Заради това, че руснаците са с дипломатически имунитет и поради класифицираната информация, за всички тези казуси не се разбра почти нищо. 

Съюзниците от САЩ ентусиазирано подкрепиха действията на българските власти, което обаче по никакъв начин не помогна на правителството и главния прокурор да спечелят признанието на Вашингтон, че действително водят последователна политика в защита на националните и евроатлантически интереси. Гоненето на руски шпиони има значение, но далеч по-сериозно значение има строежът на руския проект "Турски поток" с български пари, както и проблемите с корупцията и върховенството на закона в България, за които преди две седмици предупредиха американски сенатори.

За странната политика на правителството и Гешев по противодействие на руските заплахи може да се съди и по блокажа на разследването за отравянето на българския бизнесмен Емилиян Гебрев с вещество от групата "Новичок" – престъпление, в което се доказа ясна руска следа. 

България бе сред малкото натовски държави, които не изгониха руски дипломати заради покушението срещу двойния агент Сергей Скрипал в Англия, тъй като нямало достатъчно данни за намеса на Русия. Но дори след като се изясни, че сходно посегателство е осъществено на българска територия срещу български граждани, София остана пас. 

Премиерът Бойко Борисов не намери за нужно да направи казуса "Гебрев" международно достояние, което обаче не му попречи да възмути гласно от ареста на руския опозиционер Алексей Навални. 

Разследвания и присъди 

За да отклони всички подобни въпроси около акцията, прокуратурата този път ще трябва да постигне и успех в съда, за да не се повтори фиаското от последния голям удар срещу руските шпиони, когато бе задържан лидерът на движение "Русофили" Николай Малинов. 

Сега той е начело на проруска партия и атакува парламента, а премиерът Бойко Борисов публично обясни, че шпионският скандал около него бил поизмислен.