Що е то хидрофракинг и колко "черен” е дяволът?

Що е то хидрофракинг и колко "черен” е дяволът?

От известно време се опитвам да следя, до колкото е възможно, повечето от публикациите, свързани с шистовия газ. Само преди година- две, никой извън хората, свързани с проучването и добива на нефт и газ, не беше чувал за шистов газ и за технологията хидравличен фракинг. Днес обаче парламентаристи и журналисти, кандидат президенти на републиката, социолози, политолози, еколози, телекомуникационисти и кой ли още не дискутират фракинга, като че ли всички те имат дългогодишни кариери на доказани инженери.

Чашата на търпението ми преля обаче, след като и хора от бранша започнаха да казват на черното бяло. Все още не мога да си отговоря на простичкия въпрос: - какво ли би провокирало човек, имащ претенции да е име в нефтената геология, с лека ръка да "плюе” на името си.

По-важни у нас са правилата за сондиране въобще

Преди да премина към някои детайлни изследвания и констатации за нивата на опасност при извършването на фракинг процедури, прилагани при интензификация на шистови формации в едно от находищата в САЩ, доказващи по категоричен начин, че няма установени замърсявания на водни сондажи и подпочвени води, използвани за питейни нужди, ми се иска да обърна внимание на създадената комисия към парламента по въпросите на шистовия газ. Тя трябва и да проучи добрите практики, свързани с тази дейност, тъй като големият проблем у нас ще бъде не самият фракинг процес, а крещящата нужда да се определят норми и правила при прокарването на самите сондажи. Веднага искам да отбележа, че няма абсолютно никаква принципна разлика между хоризонталните и вертикални сондажи, независимо за какво са предназначени - нефт, газ,( пък било то и от шистови формации) или за вода.

Слаб момент в изискванията у нас е третирането на така наречения "шлам” или скалните частици, отделящи се при самото сондиране и изнасяни от сондажа с помощта на промивната течност. Задължително трябва да се въведе изискването за използването на системата за отделянето на твърдата фаза и по-нататъшното съхранение на скалните частици и отпадните води. По този въпрос към днешна дата по време на сондирането действията у нас са близки до нулата. Но нека спрем до тук с тези чисто технически моменти от сондажния процес и се върнем на темата за шистовия газ.

Няколко са ключовите въпроси, по които би трябвало да се водят дебати, свързани с фракинга.:

  • Има ли по-чисти въглеводородни горива от природния газ, без значение от къде се добиват - дали е от пясъчници или от шистови формации?

  • Влияе ли и до каква степен на нашата енергийна сигурност, а не независимост?

  • Повишеният добив развива ли нова инфраструктура, създава ли нови източници за данъчни приходи и местна заетост на обществото? Тук ми се струва е мястото да задам въпроса - Защо социалното министерството, а и синдикатите позволиха на компанията, сондираща в момента край Силистра, да отсъстват българи, които да работят на този обект, при положение, че няма държава по света, където да липсва изискване за минимум от 30% от персонала да е местен? Как така са издадени работни решения за общи или сондажни работници? Ние явно сме над тези неща и е без значение това, че ще работят 15-20 човека от най-близкото село до сондажа.

  • Застрашава ли хидравличният фракинг, прилаган върху шистови формации, запасите от подземни води, използвани за питейни нужди?

  • Има ли по-ефективен метод за интензификация на нископродуктивни пластове от фракинг технологията?

Бягство от необосновано всяване на страх

Ето това са въпроси, на които би трябвало всеки един българин да знае отговора, особено тези, които живеят в районите, където се планират евентуални проучвания. Максималната прозрачност, кореспондираща с поднасяне на достъпна информация за това какви ще са дейностите или накратко казано - какво предстои да се извършва в техния район. Със сигурност информации от този род, ще са предпоставка за свеждане до минимум на популистични изказвания в много от случаите, провокиращи необосновано всяване на страх в местното население и т.н. и т.н.

Кога всъщност се появява фракинг технологията? Това се случва през март в далечната 1949 г. Екип на американската "Халибъртън" (Halliburton) представя първото търговско приложение на хидравличен фракинг. На компанията е издаден лиценз за извършване на стимулиращи процеси в прокарани вече сондажи. От този ден в различните щати са направени над два милиона интензификации на пластове чрез фракинг технология и няма нито един случай на замърсяване на водоносен хоризонт който е използван за питейни нужди.

Въпреки това дори и в Щатите по предложения на Конгреса са въведени някои ограничения на хидравличния фракинг, с цел като превантивна мярка срещу евентуални замърсявания на водоносни хоризонти, използвани за питейни нужди. Веднага е констатирано от множество петролни компании, че едно такова ограничение или забрана за хидравличен фракинг, би било пагубно за цялата петролна индустрия. В САЩ над 90% от газовите сондажи се подлагат на интензификация с помощта на хидравличен фракинг. Фракинг технологията чрез всичките си форми продължава да бъде прилагана все повече в нови и иновативни начини с една едничка цел- увеличаване на добива от неконвенционалните образувания като сух природен газ, шисти, въглищни прослойки и др.

Чрез фракинг са добити над 7 млрд. барела петрол

Конвенционалните високо продуктивни залежи също се третират чрез хидравличен фракинг в много от случаите за увеличаване на добива, а също така и за ускорено възстановяване на пластовите налягания. В резултат на този тип интензификация са добити повече от 7 млрд. барела нефт и със сигурност това ще е една от формите за интензификация и в бъдеще. Според Националния петролен съвет, 60-80% от сондажите в САЩ през настоящето десетилетие ще изискват третиране чрез фракинг, за да бъдат въведени в експлоатация. И както казва Кевин Фишер (Геофизик- притежател на пет патента в областта на микросеизмиката и електрокаротажните записи по време на фракинг процеси) - причината за това е, че лесното отдавна го няма. Продължавайки развитието на нефтената индустрия , новите запаси от нефт и газ ще трябва да бъдат възстановявани от по-ниско качествени и неконвенционални залежи. Всяко друго твърдение смело мога да кажа, че е изказано от хора или които не познават материята, или просто да бъдат удовлетворени нечии интереси.

Стигайки до този извод, възниква и фундаменталният въпрос- Дали формациите подлагани на третиране чрез хидравличен фракинг по никакъв начин нямат комуникативна връзка с водоносните хоризонти, използвани за питейни нужди и по този начин да стане замърсяването им? Винаги съм смятал, че най-верният отговор на даден фундаментален въпрос е това той да бъде подплатен със съответни аргументи.

От представени данни за измервания на повече от 15 000 фракинг процеси за периода 2000г-2010 г., в САЩ са направени анализи от Агенцията по опазване на околната среда, Агенция за защита на водоизточниците, Междущатската комисия за нефт и газ и единодушно е достигнато до следното заключение:

  • Хидравличният фракинг не застрашава околната среда или здравето на обществото. Няма наличие на документи и случаи на замърсяване на питейна вода вследствие на този тип процеси. През 2004-та година е проведено обширно изследване, фокусирано върху въглищни басейни с високо съдържание на метан. (тъй като намиращи се на изключително плитки дълбочини биха имали най-голям потенциал да замърсят питейните водоносни хоризонти). Фактори като флуидна възстановяемост- чрез инжекторни сондажи, ниската концентрация на химикали, разреждането им във вода и поглъщането им от скалните формации, намаляват изключително потенциалния риск, свързан с хидравличния фракинг. Нещо повече - флуидите няма как да преминават през пластовете и да замърсяват водите, дори и в случаи около разломни зони.

  • Сегашният енергиен съветник на американския президент Обама - Карол Броунер, вследствие на многогодишни изследвания през 1990-те години също стига до констатацията, че "няма доказателства, хидравличният фракинг да е причинил замърсявания на подземни източници на питейна вода”

  • Най- много фракинг процеси от където и да е другаде са приложени в находището Барнет- САЩ. Приложената графика на фиг.1 изготвена от Кевин Фишер (между другото цитиран и от Тексаския университет) показва зоните на напукване по вертикалата в реални дълбочини, измерени във футове. Достигнатите дълбочини на сондиране са отбелязани в червен цвят за всеки етап. Диапазоните на въздействие минимална- максимална дълбочина са отбелязани с цветни криви съответстващи на съответните площи, където са проведени фракинг операции. Най- дълбоките водни сондажи за питейни нужди на съответните площи съгласно картировката на US Geological Survey са отбелязани с тъмно синьо в горната част на графиката. Както добре се вижда дори и от хора, които за първи път през живота си виждат графика, че разстоянието между най-дълбокият сондаж за водоснабдяване и най- плитката точка на разкъсване на пласта вследствие на хидравличния разрив е няколко хиляди фута.


Комбинацията от доказани инженерни практики при прокарване на сондажите и прилагане на оптимално сигурен дизайн на същите, подсигурени с надеждни обсадни колони, качествени циментации и прецизни измервания по време на самия фракинг процес са достатъчна гаранция за успех. Същите тези практики гарантират, че нашите източници на питейна вода са защитени за поколения напред. Ново появилите се твърдения, че видите ли шистовият газ бил опасен за атмосферата, звучат твърде налудничаво и по тази причина не смятам да им отделям каквото и да е внимание.

* Авторът е сондажен инженер, завършил Минно-геоложки университет през 1989 г. До 1996 г. работи в "Нефт и газ Плевен" като главен инженер. От тогава до днес работи в държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и сега в Индонезия, за различни компании като инженер по сондиране. В своята практика има десетки наклонени и 12 хоризонтални сондажа за нефт и газ. Ръководи множество интензификации на сондажи чрез фракинг технологията в различните ѝ форми в това число и в шистови формации.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари