Щом казва, че кабинетът е зависим, защо Овчаров не иска оставката на Станишев?

Г-жо Буруджиева, как виждате нещата за БСП след пленума от неделя? Взе се решение за нов извънреден конгрес, ръководството е в оставка по изричната препоръка на премиера и лидер Сергей Станишев.

В БСП на практика дебатът тепърва започва. Насроченият конгрес ще бъде много любопитен. Той ще е във формат на делегати, които и до този момент са били на него и аудиторията е позната на всички участници. Но ще има една новост – за разлика от другите конгреси на БСП, които са достатъчно добре подготвени и най-често легитимират вече наложени, обсъдени и взети в някакъв смисъл решения, при този няма да има достатъчно време за това.

Няма време и различните групи, различните позиции да слязат сред масата от делегати и да им повлияят. Струва ми се, че това ще бъде конгрес, на който групите и позициите в БСП ще представят точно толкова влияние, колкото реално имат. Няма време за преструктуриране на влиянието и в това отношение конгресът също ще бъде много интересен, защото ще бъде показателен за конкретната ситуация.

На трето място, мисля, че точно защото е поредно заседание, конгресът не напълно ще отрази реалните проблеми в организационно отношение. И това се чу в неделя, че в БСП има криза в серия от организации и този конгрес едва ли ще даде възможност да се повлияе на тази криза в положителна посока. В някакъв смисъл дискусиите ще станат във формат елит, макар и по-широк, на БСП. Не е гарантирано обаче, че ще бъдат категорично отчетени интересите на  редовите членове, включително и симпатизантите, които се изказаха на изборите за европейски депутати.

Защо, според вас, Станишев избърза със свикването на конгреса?

Достатъчно се забавиха с реакциите си относно това, което се случва в партията– и със скандалите, и с изборните резултати. Едно по-голямо забавяне ще попречи на по-сериозната подготовка за местните избори, от която БСП несъмнено има нужда, предвид ситуацията. Колкото повече се бави конгресът, толкова повече набират сили вътрешните коментари и така или иначе се формират позиции.

Един конгрес, независимо как той ще приключи, легитимира. За членовете и организациите на БСП е важен форум и неговите решения няма да могат да бъдат подлагани на такива спорове и критики, на каквито биха могли да бъдат подложени позициите на отделни лидери на левицата.

За първи път на глас и ясно се говори за партията като “холдинг” от различни групи, за задкулисни машинации, олигарси...

Когато повече от две години се мълчи в БСП, в началото с идеята, че по-важното е да се излезе от тежката опозиция, а после, че по-важното е да не се получи срив във властта, има моменти, в които липсата на достатъчно много дебат и на достатъчно близост между лидери и организации, в крайна сметка дава своите плодове. През 2001 г. БСП не обясни на своите членове и организации смисъла на тогавашните изборни резултати. Нито през 2005 г. достатъчно ясно и добре мотивира тройната коалиция, назначенията в правителството. Същото се отнася за политическите ходове и различните политики, които се осъществяваха и които в никакъв случай не бяха в унисон с онова, което очакваха членовете на партията като предизборни позиции и заявки.

И в този смисъл дойде време и мисля, че това в неделя бе ясно поставено – състоя се дебат, който е по-емоционален, доста по-краен, вероятно не най-конструктивният. Но така се случва, когато дълго време не е имало сериозни дебати, а просто се приемат едни или други решения с вдигане на ръка. Оттук нататък оздравителното и стратегически важното е БСП да запази формата на разговор и на комуникация вътре в организацията си, защото ако това инцидентно се случва само около конгреса, също няма да е от голяма полза – ще остане по-скоро изливане на емоции.

По време на закритата част на пленума в неделя са се чули доста остри реплики за начина на работа на спецслужбите в МВР, за тяхното неправомерно използване – тема, по която Татяна Дончева и друг път и говорила.

Не се чувствам компетентна да коментирам службите в МВР. Татяна Дончева сигурно повече ги познава, но ми се струва, че конфликтът не е само обективен. Има и много субективни емоции, а и вече изтече информация за начина, по който се е водил диалогът.

Мисля, че един дебат може да бъде конструктивен, с много ясни правила и цели. Самият факт, че на Висшия партиен съвет е говорено буквално всичко, включително са се обсъждали и действията на отделни министерства, показва колко е нужно министри, които са и политически лица, да бъдат контролирани и да се отчитат на тези, които са им дали тази политическата власт.

Много е зловредно е в България - и БСП го показва за пореден път - в момента, когато политически лица отидат в изпълнителната власт, те започват да се държат като хора, които знаят повече от всички други и едва ли не трябва да обясняват и да налагат на партията си какво да прави. По-оздравителното е решение като това в НДСВ - хората, които са в изпълнителната власт, да нямат достатъчно много постове в партията си, защото стават заложник на други цели. Трябва да има ясно разграничение между една партия и държавата.

Кой е основният проблем пред партията?

Управлява се чрез взимане на решения. Когато голяма част от една партия се почувства изключена от взимане на решения, а от нейно име се взимат и реализират решения, това е огромен проблем. Той обаче е преодолим, за разлика от това дали някой мисли различно. И това е нещото, което БСП може да направи, за да реши част от своите задачи.

Вторият ѝ голям проблем е да покаже, че наистина е достатъчно чиста като партия или поне като механизми и позиция по повод на корупцията. Защото и от заседанието от неделя посланията някак са доста противоречиви.

Това, което не мога да си обясня и ясно да интерпретирам е казаното от министър Румен Овчаров. Защото ако всичко онова, което той казва, е вярно, той би трябвало като един честен и почтен човек да поиска оставката на министър-председателя. А не да казва – “Аз не искам да имам нищо общо с това правителство, което е заложник на някого”.

Като вижда, че не просто лидерът на неговата партия, но и министър-председателят на една страна е толкова зависим, значи би трябвало да имаш куража и смелостта да можеш да го направиш и да поискаш оставката му. Аз лично не мога да разбера за какво става дума – зависим ли е премиерът или пък има нещо продължаващо мътно и неясно относно оставката на Овчаров. Трябва да бъде изяснено. Защото също е проблем за БСП, че от един месец насам говорят някакви неща, които са половинчати. Казва се нещо и след това то не звучи логично, тъй като не се казват всички останали неща около него.

В самата БСП все повече се чуват гласове срещу ДПС, което от своя страна остава доста встрани от цялата ситуация в момента?

Парадоксална е ситуацията, защото по принцип по-голямата част от БСП никога не е била много положително настроена към коалиция с ДПС. Но също така голяма част не харесват коалирането с НДСВ. От друга страна и НДСВ също не искат вече да са коалирани с БСП. Парадоксалното за мен е, че няма огромно желание “да се прави любов” на ниво организации и симпатизанти, но от друга страна логиката на управлението навярно ще накара и трите партии да си останат в тази коалиция.

А ще изкара ли докрай мандата си коалицията на фона на все по-засилващите се тенденции за разцепването ѝ?

ГЕРБ се опита да разцепи НДСВ, но засега това не се получи. Не вярвам там да се получи нещо друго, освен някакво лично спасение на някой от лидерите в партията. Но начинът, по който се държат в момента, показва, че едва ли точно това ще направят. Лидерите на НДСВ, които вече са се утвърдили, показаха, че за тях по-голяма е ползата да съумеят да си възстановят позициите в организацията, отколкото да се преливат в организацията на Бойко Борисов, където трябва да застанат на опашката.

Критиката на Станишев към отделните фракции в БСП ще доведе ли до решаване на проблема или ще остане просто висяща?

Не толкова фракциите са проблем в БСП, защото тя от 1990 г. си живее с тях. Може би не е без значение, че имаше разностранно говорене в БСП по време на тези избори и за резултата от тях. Но това разностранно говорене и поведение не се роди в главите на някои, а има реални и обективни основания. Те се коренят в политиката, която осъществява правителството. Ако в БСП си бяха давали труда повече да дискутират, едва ли навън щяха да излизат по този начин нещата.

В политиката е много полезно да можеш да чуеш човека, който мисли по-различно от теб. Друг е въпросът, когато една партия е в избори, какво означава партийната дисциплина и как се държат публично нейните по-сериозни и известни представители.

Дали ще се стигне до консолидация на БСП и преодоляване на постоянната битка между отделните фракции?

В БСП от години имат известен проблем с разпределението на властта. Постепенно и във времето част от този проблем е решен, но все още има доста неща, които трябва да се решават. Ако погледнете внимателно уставите на различните партии, ще видите, че този на БСП е характерен с това, че властта вътре в партията не е адекватна на властта в обществото. Т. е. първични партийни организации, от типа на софийската, например, имат власт, която не отговаря на възможностите им да я упражняват в обществото. Да речем, ако не се лъжа, изключване или наказание в БСП се налагат от първична партийна организация, което води до това, че никой не е наказан или изключен от тази партия, независимо какво прави. Този устав дава възможност на най-различни позиции и поведение, което не може да бъде санкционирано по никакъв начин, освен морално, а в същото време призивите са за консолидация. Въпросът е дали този конгрес ще се занимава с формализация на тази консолидация. По-скоро ще стане въпрос за консолидация от по-морално естество. Това също може да бъде постигнато в партия като БСП.