Шулева договаря със Световната банка директно финансиране за бизнеса

Следващата дългосрочна стратегия на Световната банка за България трябва да е насочена към частно-публичното партньорство в страната, към директно финансиране за определени дейности на бизнеса и на общините. Това обсъдиха на работна среща в Пловдив представители на българското правителство и директорът на отдела за Южна и Централна Европа в банката Ананд Сет.

Със средства от банката може да се подпомогне българския бизнес, за да успее да покрие екологичните изисквания на ЕС, както и стандартите на съюза, свързани с въвеждането на системите за качество и стандартизация, посочи след разговора вицепремиерът Лидия Шулева.

През следващите 10 години бизнесът и държавата трябва да вложат около 10 млрд.евро в екология, за да се изпълнят екологичните евростандарти. В началото на юни, на форум за екоинвестициите министър Николай Василев заяви, че половината от тези пари фирмите трябва да осигурят сами. Като един от най-големите проблеми компаниите посочиха именно липсата на външно финансиране на проекти, чрез които да покрият тежките еконорми.

В сряда вицепремиерът Шулева и финансовият министър Милен Велчев обявиха, че новите програми на банката в България трябва да отчитат и бъдещото ни присъединяване към ЕС, за да не се дублират средствата от международната финансова институция и от структурните фондове на Брюксел.

В същото време Шулева каза, че със средства от банката общините могат да бъдат подпомогнати за преодоляване на регионалните различия, за развитие на изостаналите региони. Като възможна сфера Велчев пък посочи инфраструктурните проекти.

И двете сфери - преодоляване на регионалните различия, както и инфраструктурата, обаче са сред приоритетните области на финансиране от страна на Брюксел.

Новите програми на банката трябва да отчитат развитието на България в сравнение с нивото ѝ през 1997 - 1998 г., когато тръгнаха програмните заеми за страната ни, посочи Лидия Шулева. Тя допълни, че ще търсят нови инструменти за подпомагане на България, отговарящи на съвременното ѝ развитие, а не само досега известните инвестиционни заеми и заемите PAL в подкрепа на платежния баланс. По думите ѝ, това е предизвикателство към екипа на Световната банка.

Шулева и Велчев признаха, че изпълнителната власт у нас не се справи с мениджмънта и усвояването на средствата по проектите на банката, насочени към реформите в образованието и здравеопазването. Въпреки че вицепремиерът посочи като причини липсата на опит и прекалено усложнената нормативна процедура, в същото време тя заяви, че с помощта на банката трябва да се подобри мениджмънта на публичните средства.

Проектът за реформа в образованието със заем от Световната банка, подготвен от предишното правителство, бе прекратен при кабинета Сакскобургготски, а едно от оправданията бе, че екипът на ОДС не го е структурирал ефективно.

Днес финансовият министър Милен Велчев, който напоследък е изключително активен на тема образование, заяви, че със заеми от банката могат да се осъществят програми в образованието и здравеопазването, за които ЕС не предвижда помощи. Модернизацията на българските предприятия също бе посочена от Велчев като възможна сфера за сътрудничество.

От своя страна, директорът в банката Ананд Сет отново посочи необходимостта от административна и съдебна реформа в България. Той добави, че не по-малко трудни, но важни задачи са ускоряването на икономическия ръст в страната до 7 - 8% и постигането на конкурентноспособност на българската икономика. Това, както и преодоляването на различията между регионите ще се включат в целите на бъдещото сътрудничество между Световната банка и България.

Сет похвали българското правителство за икономическия напредък и финансова стабилност през последните години.