Швайцер-Госн: двете страни на ромба*

Луи Швайцер каза така: през 2005 г. той ще бъде председател на Renault, а Карлос Госн - главен изпълнителен директор. Поставяне под опека? Не е толкова просто... Може би сблъсъкът вече бе започнал. Първите признаци бяха налице. На 6 юли 2000 г. сп. "Пари Мач" посвещава репортаж на Карлос Госн. Виждаме президента на Nissan в Токио, седнал в кухнята заедно с жена си и децата си. Заглавието: "Френският шогун, който възкресява Nissan".

В Париж Луи Швайцер - президентът и генерален директор на компанията Renault, която е главен акционер в Nissan, реагира сдържано. Нека определеният за негов наследник Карлос Госн да бъде звезда в Япония - това да. Но да разкрива подробности "от кухнята на сделката" в булевардната френска преса - това не. То не е далеч от лошия вкус. "За човек, който е имал една идея за съюз, преговарял е за нея, продал я е на акционерите и я е реализирал, мисълта, че някой му е откраднал успеха е непоносима", казва приближен на Луи Швайцер.

Няколко дни по-късно двамата ръководители разговарят в Париж на четири очи. "Казах му /на Госн/, че не намирам това за особено интелигентно", разказва шефът на Renault. За хората, които познават безукорната любезност на Швайцер, тези думи означават най-висока степен на раздразнение. "Вярно е, той ми каза, че това не е било много правилно", потвърждава Карлос Госн. "Говорихме си откровено, както е обичайно за нас. Всичко бе точно".

Между двамата ръководители инцидентът приключва. Но той е "проникнал" в техните антуражи, които го обсъждат неспирно. За Луи Швайцер това е показателно. Ето как се насажда в съзнанието на хората онова старо схващане, според което отношенията шеф-наследник винаги са лоши. Според Луи Швайцер и дума не може да става нещата да бъдат оставени така. На карта е заложено бъдещето на съюза Renaut-Nissan - неговото собствено творение.

ЛИПСА НА КОЛОНИЗАТОРСКИ ДУХ

След "сватбата", отпразнувана през март 1999 г., Швайцер управлява кораба в "тесен канал". Той винаги си е забранявал да използва думата "сливане". Споменът за неуспеха при сближаването с Volvo в началото на неговия мандат през 1993 г. е още жив. В по-ново време засечката при съюза Daimler-Chrysler го кара да бъде предпазлив. Напротив, той се опитва да наложи един балансиран модел, който уважава идентичността на двамата партньори, въпреки че предвид факта, че Renault притежава 44,4% от капитала на Nissan срещу 13,5% собственост на японската компания във френската фирма реалността при съотношението на силите не буди никакво съмнение.

На сътрудниците си, които го подтикват да поеме веднъж завинаги контрола върху Nissan, Луи Швайцер винаги е отговарял с "не": "Не искам да се държа като колонизатор". Моделът според него трябва да е на двунационална групировка по подобие на англо-холандската Royal Dutch/Shell. Една схема, чийто успех, по дълбоко убеждение на Швайцер, почива върху отношенията на доверие с Карлос Госн - човекът, изпратен от него в Япония да ръководи съюза. Ето защо на 26 април по време на общото събрание на акционерите на Renault, Луи Швайцер нанася големия удар.

Той съобщава, че през 2005 г., когато приключва мандата му на президент и генерален директор на компанията, тя ще приеме англо-саксонската структура с председател и главен изпълнителен директор. Мимоходом Швайцер казва, че той ще запази поста председател за себе си и ще повери на Карлос Госн ролята на главен изпълнителен директор, натоварен с оперативното ръководство на предприятието. Събранието се вцепенява. Дотогава всички смятаха, че Лулу - както наричат Швайцер в Renault, ще се оттегли през 2005 г. и ще остави Карлос Госн за единствен господар на борда. Тази схема обаче бе разбита на парчета.

ПРЕМАХВАНЕ НА ВСЯКАКВО СЪПЕРНИЧЕСТВО

Още на следващия ден пресата единодушно пише за "поставянето под опека" на наследника. "Грешка" - казва основният заинтересуван. "Ние с Луи обсъждахме този въпрос няколко седмици, преди той да направи съобщението. Аз съм съгласен с всичко. Схващам тази нова архитектура като отношения на допълване, а не като борба за влияние". Също така успокоително се изказва и Луи Швайцер: "Ако не си представях след време Карлос като шеф на Renault, фактът, че той става автономен, би ме притеснил.

Тук обаче случаят не е такъв". Според Жорж Дуен, помощник-генерален директор на Renault, е било време да се вземе такова решение: "Луи Швайцер искаше да изясни нещата, преди да се е появило някакво съперничество". Луи-Карлос. Странна двойка. Първият е финансов инспектор и чист продукт на френската меритокрация. Далечен братовчед на Сартр, пра-племенник на Алберт Швайцер, този интелектуалец, почитател на театъра и съвременното изкуство, прави първите си стъпки в администрацията. Вторият е роден в Бразилия, баща му е ливанец, а сам той влиза в Michelin през 1978 г. и работи там 18 години.

На 27 г. той ръководи първия си завод. На същата възраст Луи Швейцер току-що е напуснал банките на ENA /Висшето национално училище за административни кадри във Франция/. На 31 г. Госн е генерален директор на Michelin в Бразилия, а Швейцер се готви да влезе в Дирекцията по бюджета. Когато той излиза от сянката, за да ръководи кабинета на Лоран Фабиюс в Берси - после ще го последва и в министерството на икономиката, финансите и индустрията, и в двореца Матиньон - той е на 39 г.

На тази възраст Карлос Госн е президент на Michelin в Северна Америка, където ръководи сливането с Uniroyal Goodrich и взема под крилото си младия Едуар Мишлен, тъй като неговият баща Франсоа е помолил Госн да го обучи.

БРАКЪТ НА ВОДАТА И ОГЪНЯ

През юли Луи Швейцер ще празнува 60 г. През март Карлос Госн навърши 48 г. Не само разликата от 12 години, а всичко разделя тези двама души. Не само кариерата, а и темперамента им. "Те са като вода и огън", казва техен общ сътрудник. Луи Швейцер е с дълги и слаби ръце и крака, скромен, дискретен, замислен, влюбен в далечното. Карлос Госн - с мощна фигура, словоохотлив, бърз, поставя си амбициозни цели, точно фиксирани във времето, които се бори да постигне, преди да премине към следващия етап.

"ОЧЕВИДНИЯТ" ЧОВЕК

До една съботна утрин през 1996 г., когато Госн се изправя пред Швайцер в неговия офис на кея Point du Jour в Париж, където по това време е седалището на Renault, двамата мъже не са се срещали. От няколко седмици Луи Швайцер е упълномощил един "ловец на глави". Списъкът с изискванията е точен и ясен. "Търсех инженер с международен опит, бъдещ индустриален и технически директор, който да има потенциал да ме наследи след време". Тогава Renault има проблеми с производителността, които са довели до обявяването на дефицит от 5,2 млрд. франка през 1996 г.

"Вече бях проучил много кандидатури - както писмено, така и устно. Никога не съм чувал Карлос да говори за това. Когато го видях за пръв път, за мен бе очевидно, че точно той е човекът, който ми бе нужен". Карлос Госн бързо взема решение. Той напуска САЩ, където се е настанил с жена си и четирите си деца, за да се премести в Париж. "Току-що бяхме приключили обединяването с Uniroyal Goodrich. Ако не бе така, не бих заминал", казва днес Госн.

От самото му настаняване в Париж, съдбата му намигва с око. Преди да купи една голяма къща, която все още притежава, той наема по спешност жилище в западен Париж, без да знае, че то е принадлежало на... Пиер Драйфус - митичният шеф на Renault. Много бързо останалите ръководители на групировката се убеждават, че новият шеф на автомобилната дивизия е голяма личност. "Това, което ме поразява, когато той пристига, е невероятната увереност на този човек без възраст, много откровен, който сяда на маса, където не познава никого и веднага, почти физически се утвърждава като лидер", разказва Жорж Дуен.

През този период Луи Швайцер и Карлос Госн се наблюдават взаимно. Две събития ще изградят техните отношения на базата на взаимно оценяване. Първото е планът за намаляване на разходите с 20 млрд. франка, който Госн прилага в предприятието. "До този момент предишните опити от този вид не бяха проработили", спомня си един свидетел. "Карлос дойде със свой метод: създаване на т. н. напречни екипи във всяка дирекция, един вид командоси, който той вече бе използвал в Michelin". Планът работи.

За две години разходите за всяка кола спадат с повече от 3000 франка. Renault се възстановява. Карлос Госн все още запазва правомощията си при техническото ръководство. От своя страна, Луи Швайцер придобива увереност, че е направил правилния избор. Няколко месеца по-късно идва ред на Карлос Госн да прецени новия си шеф. За да се следва докрай логиката на съкращаването на разходите, трябва да се затвори един завод. Това е Вилворд, в Белгия. В Брюксел, както и във Франция, мненията са различни. Луи Швайцер отказва да отстъпи пред политическия натиск. Особено в деня, когато той е повикан в двореца Матиньон, в кабинета на Ален Жюпе - тогавашния министър-председател. "Когато влязох там, не знаех дали на излизане ще бъде все още шеф на Renault", пазказва днес Швайцер. "Ален Жюпе си бе поставил за цел да ме накара да се откажа от затварянето на Вилворд". Луи Швайцер излиза от положението с онази смесица от мекота и твърдост, която е негова запазена марка.

ВЗАИМНО ВЪЗХИЩЕНИЕ

Това ще засили престижа на Швайцер в групировката. "Този епизод, който скоро бе последван от изкупуването на Nissan, показа на всички, че Луи Швайцер не е просто обикновен ръководител на предприятие, на каквито Франция е богата, а забележителен предприемач", казва неговият приятел Марк Ладре дьо Лашариер, който е президент на Fimalac. "Той прояви талант да изгради една истинска стратегия, както и дарбата да се заобиколи с хора като Карлос Госн", казва Лашариер. Между двамата се поражда взаимно възхищение. "Госн категорично е покорен от способността на Швайцер да вижда точно и далеч напред", казва един ръководител.

"От своя страна, Швайцер е впечатлен от оперативните способности на Госн". Да се говори за приятелство обаче би било грешка. "Разбира се, те не биха заминали да прекарат почивката си заедно", твърди един от техните приближени сътрудници. "Но между тях съществува огромно уважение на техните различия. Има един пункт, по който те са абсолютно близки - интелектуалната честност". През март 1999 г. идва съюзът с Nissan. Точно той ще заздрави връзките между двамата мъже, които за случая решават да свържат необратимо съдбите си.

"Аз не бих извършил това изкупуване, ако не можех да изпратя Карлос там", казва Луи Швайцер. "От наша страна съществува истинско желание да доведем нещата докрай, което се дължи на факта, че ние правим нещо изключително новаторско, с твърде малко подобни примери, от които бихме могли да се вдъхновяваме", обяснява Карлос Госн. "В началото ние не винаги сме на едно и също мнение. Но накрая гледната ни точка винаги е еднаква".

Понякога има дрязги, но общият интерес е онази линия, която не бива да се прекрачва. Именно в името на общия интерес по-нататък Швайцер се опита да убеди Госн да замине да ръководи японската групировка: "Ако Nissan не работи добре, двама души ще бъдат критикувани: аз, защото съм взел неправилно решение, и Вие, защото сте го изпълнили". Единственото колебание на Карлос Госн е свързано с неговото семейство. "Току-що се бях настанил /в Париж/ с жена си и четирите си деца. Затова не бе лесно да замина отново две години и половина по-късно", разказва шефът на Nissan.

"Със сигурност можем да кажем, че г-жа Госн е имала право на вето върху съюза Renault-Nissan", уточнява днес един от ръководителите на френската компания.

ГОСН СЕ ПРЕВРЪЩА В ЗВЕЗДА СПОНТАННО

Както в Европа, така и в Япония всички са единодушни: това, което постигна Карлос Госн на Архипелага, е направо изключително. Тук той се превърна в звезда. Телевизиите не смогват да си го "поделят". Разговорите му се множат. Посветен му бе и комикс. Той публикува автобиография, озаглавена "Възраждане". Освен "подхлъзването" с "Пари мач", Луи Швайцер няма поводи да го критикува: "Карлос трябваше да се утвърди бързо, за да успее. Превръщането му в звезда бе спонтанно".

Дори и да страда вътрешно от това понякога, президентът и генерален директор на Renault никога не се е опитвал да попречи на възхода на Госн. Той му предостави голямо пространство за маневри. "Когато той /Швайцер/ отива в Япония, не отива в една завоювана страна", разказва един ръководител. "Той много внимава да не се държи като император на Renault-Nissan, който идва да дърпа ушите на непослушниците. Тази задача Швайцер оставя на Карлос".

Когато питат Госн за любовта му към показността, той има готов отговор: "Прекарах 18 години в едно предприятие /Michelin/, където показността не бе силната страна. В случая с Nissan аз попаднах на една марка, доверието в която бе силно спаднало. Ролята ми бе да се показвам". Тази гледна точка се споделя от Жорж Дуен: "Той не е направил нищо повече от това да се появява по телевизията. Просто работи много и показва резултатите от това". И то какви резултати! През 1999 г. той наследява групировка, която не е отбелязвала печалба от 8 години, затънала в дългове /19 млрд. долара/ и губеща пазарните си дялове навсякъде по света.

През 2001 г. - една година по-рано от първоначално предвиденото - той постига оперативен марж от 8%, което превръща Nissan в една от най-печелившите групировки в света, със силен растеж и намален повече от три пъти дълг. И това в момент, когато компанията Renault преживява труден период заради остаряващата си гама автомобили и е спъвана от тежката програма за развитие извън Европа.

ПРОМЕНЕНО СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ

В резултат Карлос Госн вече е президент на филиал, чиито резултати превъзхождат тези на компанията-майка. От тази гледна точка, той се е изравнил с Луи Швайцер. Необичайна позиция за един наследник, който оспорва мекото пилотиране на тандема. "По същия начин, по който се опитваха да избегнат установяването на отношения между доминиращ и доминиран между Renault и Nissan, Швайцер и Госн се стараят ежедневно да възпроизвеждат отношенията си на базата на този принцип", обяснява служител. По този начин обаче двамата стигнаха до един деликатен момент в своето сътрудничество: управляване на риска от промяна в съотношението на силите между Renault и Nissan.

Днес японската компания произвежда повече коли от френската, борсовата ѝ капитализация е по-висока и резултатите ѝ - също. През 2005 г. двете марки трябва да произвеждат заедно 6,5 млн. автомобила, от които 3,5 млн. се падат на Nissan и 3 млн. - на Renault. Опасността от появата след време на различия между тези две предприятия с подчертана национална култура е реална. "Ние категорично искаме да избегнем всякаква вероятност от разделяне. Да се разглежда нашия съюз в рамките на съотношението на силите е грешка", казва Карлос Госн.

ВСИЧКО ЗА СЪЮЗА

Това не пречи. В седалището на Renault се забелязва безпокойство от нарастващата мощ на големия японски брат, въпреки че той е донесъл едва 497 млн. евро печалби на компанията, чийто фирмен знак е ромбът. Без съмнение, това е една от причините, поради които Луи Швайцер искаше да ускори нещата. "Nissan ще оздравее и когато се почувства на оздравяване, няма да приема особено охотно лекарството си", казва шефът на Renault. Неговият бъдещ мандат на председател трябва да задържи във Франция центъра на тежестта на групировката. Президентът и генерален директор на Renault го признава по-нататък: "Карлос и аз имаме идентично виждане за стратегията. Но водим дебат за значението на националния елемент".

За да се преодолее деликатния момент на прехода рез 2005 г., двамата разполагат с важен коз: самият съюз. Започналото взаимодействие, общите платформа и двигатели, общата концепция ще дадат цялостни резултати през 2006/2007 г., като ще затруднят "развода". Но Луи Швайцер разполага с още един коз. Ако се усети необходимост от затягане на съюза, той може да накара Карлос Госн да се върне по-рано от предвиденото и да се въведе предсрочно обявената пред акционерите англо-саксонска структура. Защото Швайцер е сигурен в едно: ако един ден се наложи да се преминава допълнителен етап от поемането на контрола върху Nissan, точно той и Карлос Госн са хората, които могат да го направят.

* ромбът е фирменият знак на автомобилите на компанията Renault