Швеция "не се сърди" за изтребителите

Военният й министър обяснил на Каракачанов за връщането на казармата

Изтребител Gripen

Швеция дипломатично оценила българското решение да започне преговори със САЩ за изтребители F-16, но потвърдила, че офертата ѝ за машините "Gipen" остава в сила. Военният министър Красимир Каракачанов пък информирал лично шведския си колега Петер Хултквист за българското решение.

Както съобщиха от Министерството на отбраната, двамата са се срещнали в рамките на неформалната среща на министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС, която се проведе на 30 и 31 януари в Букурещ, Румъния.

"Кралство Швеция се отнася с уважение към решението на Народното събрание на Република България за формиране на екип и започване на преговори с правителството на САЩ за нов самолет F-16", казал министър Хултквист, цитиран от пресцентъра на МО.

Той потвърдил готовността на своята страна за нови разговори по темата, в случай че такива се окажат необходими в бъдеще.

"Характеристиките на самолетите "Gripen" са изключително добра алтернатива на вече взетото решение", посочил министър Хултквист по време на срещата, проведена по инициатива на шведската страна.

Българското правителство предпочете да води преговори със САЩ за F-16 Block 70, въпреки че американската оферта не отговаряше на българските изисквания. За целта парламентът допусна "отклонения" от проекта. Швеция и компанията производител SAAB вече отхвърлиха българските аргументи за избора на F-16, но съобщиха, че остават в готовност при провал на преговорите със САЩ.

Очакванията обаче са, че ще се стигне до бърз договор със САЩ. Каракачанов обясни, че очаква преговорите, които започват през февруари, да продължат 3-4 месеца.

Швеция предлага не 8, а 10 самолета и твърди, че офертата ѝ влиза в доскорошния таван на проекта от 1.8 млрд. лева с ДДС. Според българския анализ обаче закупуването на нови изтребители Gripen ще надхвърли бюджета, ако към тях се добави цялото изисквано оборудване и въоръжение. Швеция е поставила акцента върху предложение за самолет, оборудван за операция Air Policing – охрана на въздушното пространство. Превръщането на самолета в "многофункционален“, ще изисква договори с трети страни.

Промяната на българските изисквания предизвика остри критики от страна на президента Румен Радев и БСП. Държавният глава дори обяви избора за "антиевропейски", но Швеция засега следва премерено дипломатично поведение и не е дала публични сигнали, че провалът на проекта може да се отрази на двустранните ни отношения.

В петък Каракачанов обсъди с шведския си колега и любимата си тема за връщането на задължителната казарма.

От началото на миналата година наборните войници служат във Въоръжените сили на Швеция от 9 до 12 месеца. Страната е започнала успешно с набор от 4 хиляди души, а към настоящия момент те са около 5 хиляди. Целта, която Швеция си е поставила, е да поддържа до 8 хиляди войници годишно, с помощта на които да могат да се формират цели войскови подразделения.

Планът е през следващите десет години броят на подготвените войници от резерва да достигне 40 хиляди. В заключение шведският министър на отбраната сподели, че в страната му отчитат закриването на наборната военна служба като грешка, която е поправена с новото правителствено решение, и в същото време е запълнена една празнота в шведската култура и общество.

Министър Каракачанов благодари за подробната информация по този въпрос и подчерта, че в българското общество този дебат вече също е на дневен ред, посочват от МО.

Този дебат обаче е налице основно в партията на Каракачанов ВМРО.

Връщането на наборната военна служба бе едно от основните обещания на Каракачанов, но коалиционните партньори от ГЕРБ не го възприеха и той го замести с доброволна служба.

Законът за въвеждането на доброволната служба обаче все още не е предстaвен.

Още по темата
Още от Европа

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?