Сидеров бойкотира разговорите в "Обединени патриоти" за евроизборите

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров не е отишъл и последния коалиционен съвет на "Обединени патриоти", който се е провел в сряда само между ВМРО и НФСБ и отново не е взел решение как ще участват трите партии на европейските избори през май. Сидеров, който месеци наред бурно настояваше пред партньорите си час по-скоро да изяснят този въпрос, пропуска трети пореден коалиционен съвет на ОП.

"Нямаме финално решение, така че нямаме новина", коментира лидерът на НФСБ Валери Симеонов в четвъртък пред репортери.

Сидеров отрича да е поставял условие да води евролистита на ОП, но по информация на негови колеги истината е точно обратната и това е причината за постоянните му избухвания и скандали. Вече повече от месец обаче Сидеров се е умълчал, а очевидно и се е дистанцирал от коалиционния живот. Пред три дни той опроверга на личната си страница във Фейсбук "пълзящите из публичното пространство информации, че ще водя листата на "Обединени патриоти" за Европейските избори".

"Заявявам категорично, че това не отговаря на истината. Разговори за листи в "Обединени патриоти" не са водени. Това са слухове, които са предизвикани от вътрешнокоалиционни партньори. Явно Ангел Джамбазки се притеснява и го е страх, че няма да е евродепутат и няма да спести близо половин милион лева от заплата само за една година. Отношенията в коалицията "Обединени патриоти" са коректни. Между нас няма никакви скандали, както се опитват да раздухат някои хора", информира Сидеров в понеделник.

Според Валери Симеонов на коалиционния съвет в сряда са водени разговори и за листи.

"Не бяхме в пълен състав. За трети път нямаше представители на "Атака", но ние си проведохме поредното заседание с дневния ред, който бяхме предварително планирали. Това е явяването на евроизборите и организационни въпроси на групата в посока изясняване как ще се явяваме. Нямаме финално решение, така че нямаме новина", каза Симеонов.

ВМРО и НФСБ обсъдили всякакви варианти за изборите през май – самостоятелно явяване, коалиция между две от тях или между трите партии.

Дори трите да не са заедно на евровота, това не би било формален проблем за коалицията ОП, защото тя беше създадена участие в предсрочните избори през 2017-та, но не беше подписано споразумение за общо явяване на следващи избори.

Подобна беше ситуацията и с предшественика на ОП - "Патриотичния фронт", който включваше само НФСБ и ВМРО. Двете партии бяха заедно на парламентарния вот през 2014 г., но след това на местените избори участваха поотделно.

"Засега продължаваме във формат НФСБ и ВМРО да говорим за евроизборите", каза по-рано в сряда Симеонов пред БНТ по повод отсъствието на Сидеров. По-късно той не пожела да уточни какви са конкретно предложенията на НФСБ, но ги окачестви като "национално отговорни" и "благородни".

"Работим вече три години и половина-четири години близо с ВМРО. По различни позиции не сме били на едно мнение, но това не означава, че е край на коалицията или някаква медийна драма, която очаквате всички", каза Симеонов пред репортери в парламента.

По информация на Mediapool, ВМРО и НФСБ нямат особен проблем да се разберат помежду си за евроизборите. И двете партии са желан партньор и за СДС, и за консервативния проект на Петър Москов.

В същото време Сидеров иска да е водач на евролистата, но ВМРО и НФСБ са твърдо против, според източници на Mediapool.

Сидеров има други два резервни варианта - с евродепутата Николай Бареков или с лидера на "Воля" Веселин Марешки. Засега обаче изглежда вариантът с Марешки е оставен на заден план. Пред Mediapool лидерът на "Воля" каза, че другата седмица ще обяви коалицията, с която ще се явява на евроизборите, но на този етап "Атака" не е част от нея. През октомври Сидеров и евродепутата Николай Бареков затоплиха отношенията си, обявиха, че работят за широка консервативна коалиция, която все още не е факт.

Всички тези сметки обаче опират до основния въпрос – коя конфигурация би донесла най-много гласове. Според последното проучване на "Алфа рисърч" коалицията "Обединени патриоти" на ръба за излъчване на евродепутат. Тя мобилизира едва една трета от бившите си избиратели. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралният им ресурс пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 - 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат, по данни на "Алфа рисърч".