Сигнал срещу прокурора по делото "Алабин", че лъже и манипулира обществото

Наблюдаващият прокурор по делото за трагичния инцидент на столичната ул. "Алабин", при който преди повече от 12 години сграда се срути върху автомобила на две млади жени и причини смъртта им, си позволява откровено да лъже и манипулира общественото мнение.

Това става ясно от сигнал на адвокат Ина Лулчева срещу обвинителя Милко Момчев, изпратен в понеделник до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и ръководствата на Софийската градска прокуратура (СГП) и Софийската апелативна прокуратура (САП).

Повод за възмущението на защитничката на един от четиримата подсъдими по делото, "Алабин", оправдани миналата седмица на първа инстанция, стана изявление на наблюдаващия прокурор след прочитането на решението на Софийския градски съд (СГС).

"Основният и един от малкото очевидци Николай Александров на съдебното следствие промени показанията си. Той твърдеше, че лично Георги Кирчев (защитаван от Лулчева – бел.ред) е нареждал да се режат колони от сградата, което е довело до събарянето ѝ, а след това заяви, че това не е вярно", коментира пред медиите Момчев.

В сигнала си срещу него Ина Лулчева обаче излага доказателства, че самият прокурор от години е напълно наясно, че първоначалните показания на въпросния свидетел са били лъжливи и точно по тази причина дори не е повдигнал подобно обвинение на клиента ѝ.

Твърдението на Момчев липсва в обвинителния му акт

"От диспозитива на обвинителния акт е видно, че според прокурора Момчев г-н Кирчев е допуснал нарушение при подписването на договора с втория подсъдим, поради което е станало възможно наети от следващия подсъдим – Манчо Антонов, работници да разрушат стени, което пък се твърди, че е довело до падането на сградата. Николай Александров не е сред тези работници", посочва адвокатката, прилагайки към сигнала си копие от обвинителния акт по делото.

Тя подчертава, че в самия обвинителен акт, писан от наблюдаващия прокурор, никъде не се споменава тезата, че клиентът ѝ някога е разпореждал на някого да разрушава стени, вследствие на което да е рухнала сградата.

"Допълнително потвърждение за това, че прокурорът Момчев приема показанията на т. нар. свидетел Николай Александров за недостоверни, е и обвинението срещу подсъдимите Манчо Иванов и Николай Симеонов. Подсъдимият Манчо Иванов е обвинен, че наел работниците, които според обвинителния акт са разрушавали стени, сред което не е споменатия пред медиите от прокурор Момчев Николай Александров. От обвинението на подсъдимия Николай Симеонов, управител на дружеството, с което моят подзащитен Георги Кирчев е сключил договор, става ясно, че той също няма нищо общо с Николай Александров."

По думите на Лулчева е повече от очевидно, че "щом поведението на Николай Александров не е отразено в обвинителния акт при повдигане на обвинението на който и да било от подсъдимите, то тогава прокурорът не е кредитирал показанията му, че той е разрушавал стени по преки указания от Георги Кирчев и е счел, че те са недостоверни доказателствени средства".

Тя припомня и, че в хода на съдебния процес самият Александров е потвърдил пред съда, че не е получавал никакви указания от Кирчев, не е разрушавал стени и дори не е влизал в рухналата сграда, а "излъгал, защото му били обещали пари".

Прокурорът нарушава етичния кодекс на магистратите

"В драстично противоречие с процесуалните си актове, след приключване на делото в първата инстанция, прокурор Момчев пред медиите заяви като вероятна причина за оправдателната присъда "промяната" на показанията на свидетеля Александров. Това извънпроцесуално изявление на прокурор Момчев, след като няма нищо общо с работата му по делото, не може да бъде квалифицирано по друг начин освен като заблуждаване на обществото и уронване авторитета на правосъдието, за да се избегне лична професионална отговорност и да се оправдае поддържането на явно необосновани обвинения", заключва адвокат Лулчева.

Според нея подобно поведение не бива да бъде толерирано, "защото това би създало опасното впечатление, че е приемливо за прокуратурата като институция нейни представители да лъжат обществеността за смисъла на доказателствата, да демонстрират липса на способност за поемане на отговорност и едновременно с това – склонност да компрометират решенията на съда".

"Изявлението на прокурор Момчев пред медиите е особено тревожно, защото показва, че в опита си да омаловажи професионалните си грешки по делото, той не се възпира да нанесе вреди на правосъдието и изразява явно незачитане на човешкото достойнство на гражданите, участници в процеса, като разпространява извън делото неверни позорящи за подсъдимия Кирчев твърдения и спекулира със страданието на близките на загиналите момичета", пише още Лулчева в сигнала си.

Според нея с напревените от Момчев неверни внушения пред медиите той поне три основни изисквания на Кодекса за етично поведение на българските магистрати – за безпристрастност, справедливост, почтеност и благоприличие.

"Доколкото извънпроцесуалното изявление на прокурор Момчев е напълно несъответно на прокурорските му актове по делото, поведението му накърнява престижа на съдебната власт. Такова поведение не би следвало да остане без последствия, защото според чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България, накърняването на престижа на съдебната власт може да представлява най-тежко дисциплинарно нарушение."

Разсъжданията на Ина Лулчева всъщност вече намериха своето потвърждения, след като изявленията на прокурор след оправдателните присъди по делото "Алабин" бяха широко отразени от медии, които директно атакуваха СГС за решението му. Подобни публикации имаше в сайта "Правен свят" и в. "Монитор", които обвързаха финала на делото с познанството между Кирчев и бившия премиер Иван Костов.

ССБ осъди като недопустими внушенията по делото в някои медии

Именно тези статии станаха повод и за поредния призив от Съюза на съдиите в България (ССБ) до ВСС да осъди все по-зачестяващите медийни атаки срещу конкретни съдии заради постановени от тях решения.

"В двете статии се съдържат твърдения, които внушават: че българското правосъдие отново е катастрофирало; че делото е пример за бавно правосъдие (при положение, че досъдебното производство е продължило 10 години, а съдебното 2 години); че отново няма възмездие за виновните за трагичната смърт на български граждани в центъра на София през 2006 г.; че народът не е разбрал как се е стигнало до оправдателната присъда по делото, което било традиционна практика на българските съдилища по много дела. Във втората статия се поставя изискване, съдиите да преминат в режим на обяснение – при това устен, когато постановяват решенията си, вместо да представят писмени мотиви", пишат от съсловната организация в своя позиция, разпространена в понеделник.

В нея се обръща внимание на факта, че въпросните статии са публикувани непосредствено след прочитането на оправдателните присъди, без да се отчита обстоятелството, че СГС тепърва ще пиша мотивите си по тях.

"Ние също така осъждаме внушенията, че съдебният състав по делото е трябвало да се произнесе с определен резултат, въпреки че съдебният акт не е окончателен и мотивите на съда не са оповестени. Публикуването на текстове в медиите, в които предварително се изисква от съдиите какво да бъде тяхното съдебно решение, представлява открита форма на натиск върху независимостта на съдебната власт и в частност върху съдебния състав, който се е произнесъл по конкретното дело, както и върху всички следващи съдебни състави, които ще се занимават с предмета на делото по реда на инстанционния контрол до влизане на присъдата в сила."

По този повод от ССБ припомнят, че миналата седмица в София се проведе международна конференция с участието на европейската съдийска и прокурорска асоциация MEDEL на тема "Ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото".

"В заключителната декларация от форума се подчертава, че се наблюдава нарастване на атаките срещу магистратите в редица държави в Европа. Такива атаки се инициират не само заради участието на съдиите в обществения дебат, но и като резултат от постановяването на решения срещу очакванията на правителството. Изрично се акцентира, че особено тревожни са концентрираните атаки на политици от управляващите партии и медии, зависими от правителството, в Полша и България."

Само преди десетина дни Съюзът на съдиите в България прие декларация, в която изрази сериозното си безпокойство "от видимата тенденция да бъде уязвявана независимостта на съда чрез използване на привидно законни средства, манипулиране на общественото мнение и всяване на страх".