Сигнал срещу яростната забрава

Сигнал срещу яростната забрава

Тази седмица Комитетът за нобеловите награди обяви носителя на премията за литература за 2009 година. Лауреат е Херта Мюлер, германска писателка, родена през 1953 г. в Банат, някогашна Австро-Унгария, след Първата световна война част от Румъния. Херта Мюлер е дете на заможно селско семейство. Комунистите национализират имотите на дядо ѝ и изпращат майка ѝ за години в Съветския Гулаг. След отказа ѝ да сътрудничи на Сикуритате Херта Мюлер остава без работа и емигрира 1987 г. в родината на прадедите си Германия. Тя е автор на повести и романи и в творбите си и публично неизменно напомня за комунистическите престъпления в Източна Европа. Германският литератор от български произход Илия Троянов публикува тези дни в "Шпигел"коментар за решението на Нобеловия комитет.

По принцип не би трябвало да се пише припряно за майсторка на отмерения, постепенен слог. Но от друга страна латинският израз призовава - carpe diem! (не пропускай деня!) С особена сила това важи за деня на обявяването на Нобеловата награда, когато литературата, дори комплексната, поддаваща се само на бавно, концентрирано четене литература, внезапно и за кратко попада в центъра на световното внимание. Като автор това ме е радвало винаги, а тази година особено, тъй като е увенчана колежка, която ценя високо.

Съобщението на Шведската академия в Стокхолм отбелязва, че в книгите си Херта Мюлер рисува "чрез наситена поезия и материализирана проза пейзажи на безотечественост", с което Академията доказва, че похвалните слова може да са по-объркващи и от самите хвалени текстове. Защото лауреатката наистина е писала понякога и за своето чувство на неуседналост в Западен Берлин, но в повечето си книги тя неотстъпно разказва за останалото далеч в Румъния минало.

Точно това е, което на немски се нарича Heimatliteratur или литература за родната земя. А тя се създава твърде често именно в емиграция В Стария завет Моисей предупреждава: "Не забравяйте, вие бяхте слуги и вие бяхте роби." Това, че самите бегълци знаят и помнят своето освобождение, не е достатъчно. Те не може и не бива да възприемат света само от позицията на току-що придобитото си благополучие, на сигурността и уюта на новото си битие, защото те са това, което са, благодарение на всичко онова, останало далеч назад, но не изоставено и не забравено.

Херта Мюлер е най-добрият пример.

Тя извлича от паметта изтезания и подтисничество, унижения и безчовечност, престъпления, останали безнаказани до днес. Нейното отечество е онова минало, от което тя не може да се отърве, което е вклеймено в нея като татуировка и което тя не може да спре да изследва с присъщия само на нея уникален език.

Автори като Херта Мюлер са патриоти на отнетото отечество. Литературата, създадена през последните 20 години, доказва, че почти никой от останалите у дома, в родината, не може да пише по този начин за диктатурата на насилието и за нямото мълчание на жертвите.

С всяка своя книга Херта Мюлер се опълчва срещу яростно налаганата забрава, срещу премълчаването и носталгията, които властват в Източна Европа след 1989 г. и които се стремят да представят една от най-страшните епохи на унижение и погубване на личността като неизбежна и регулирана нормалност. За най-голямо съжаление тази позиция вече започва да преобладава и на Запад и това се видя при съвършено безкритично възприетия избор на един комунистически апаратчик като Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО.

Далеко от родината Херта Мюлер успява да съхрани в своеобразна словесна памет както лично преживяното, така и довереното ѝ от други – тя дарява на онемелите глас и нова аудитория и разбужда у нас съчувствие към онова минало.

Нобеловият комитет отдава почит на писателката Херта Мюлер, която въпреки привидното изгнание или изтръгване от родната почва остана вярна на мъчително преживяното и превърна своето творчество в монолитно обвинение и присъда срещу комунистическата реалност. Досега това не се е удавало почти на никоя друга и със сигурност не на писателка, живееща все още в източната част на Европа. Как ли се чувстват академиците в Германската академия на словото и поезията, които все още не са присъдили на Херта Мюлер най-голямата литературна награда "Георг Бюхнер" и сега конфузно бяха изпреварени от Стокхолмския комитет.

За мен Нобеловата награда за Херта Мюлер идва като многозначителен сигнал: осмислянето на комунистическото минало е жизнено важно и далеч не е завършено. Тази награда е отличие за нейната непреклонна и смела литературна работа, но тя окуражава и всички онези, които вървят по подобен път.

*Бележки и превод: Милен Радев

Споделяне

Още по темата

Още от

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?