Тази седмица Комитетът за нобеловите награди обяви носителя на премията за литература за 2009 година. Лауреат е Херта Мюлер, германска писателка, родена през 1953 г. в Банат, някогашна Австро-Унгария, след Първата световна война част от Румъния. Херта Мюлер е дете на заможно селско семейство. Комунистите национализират имотите на дядо ѝ и изпращат майка ѝ за години в Съветския Гулаг. След отказа ѝ да сътрудничи на Сикуритате Херта Мюлер остава без работа и емигрира 1987 г. в родината на прадедите си Германия. Тя е автор на повести и романи и в творбите си и публично неизменно напомня за комунистическите престъпления в Източна Европа. Германският литератор от български произход Илия Троянов публикува тези дни в "Шпигел"коментар за решението на Нобеловия комитет.
По принцип не би трябвало да се пише припряно за майсторка на отмерения, постепенен слог. Но от друга страна латинският израз призовава - carpe diem! (не пропускай деня!) С особена сила това важи за деня на обявяването на Нобеловата награда, когато литературата, дори комплексната, поддаваща се само на бавно, концентрирано четене литература, внезапно и за кратко попада в центъра на световното внимание. Като автор това ме е радвало винаги, а тази година особено, тъй като е увенчана колежка, която ценя високо.
Съобщението на Шведската академия в Стокхолм отбелязва, че в книгите си Херта Мюлер рисува "чрез наситена поезия и материализирана проза пейзажи на безотечественост", с което Академията доказва, че похвалните слова може да са по-объркващи и от самите хвалени текстове. Защото лауреатката наистина е писала понякога и за своето чувство на неуседналост в Западен Берлин, но в повечето си книги тя неотстъпно разказва за останалото далеч в Румъния минало.
Точно това е, което на немски се нарича Heimatliteratur или литература за родната земя. А тя се създава твърде често именно в емиграция В Стария завет Моисей предупреждава: "Не забравяйте, вие бяхте слуги и вие бяхте роби." Това, че самите бегълци знаят и помнят своето освобождение, не е достатъчно. Те не може и не бива да възприемат света само от позицията на току-що придобитото си благополучие, на сигурността и уюта на новото си битие, защото те са това, което са, благодарение на всичко онова, останало далеч назад, но не изоставено и не забравено.
Херта Мюлер е най-добрият пример.
Тя извлича от паметта изтезания и подтисничество, унижения и безчовечност, престъпления, останали безнаказани до днес. Нейното отечество е онова минало, от което тя не може да се отърве, което е вклеймено в нея като татуировка и което тя не може да спре да изследва с присъщия само на нея уникален език.
Автори като Херта Мюлер са патриоти на отнетото отечество. Литературата, създадена през последните 20 години, доказва, че почти никой от останалите у дома, в родината, не може да пише по този начин за диктатурата на насилието и за нямото мълчание на жертвите.
С всяка своя книга Херта Мюлер се опълчва срещу яростно налаганата забрава, срещу премълчаването и носталгията, които властват в Източна Европа след 1989 г. и които се стремят да представят една от най-страшните епохи на унижение и погубване на личността като неизбежна и регулирана нормалност. За най-голямо съжаление тази позиция вече започва да преобладава и на Запад и това се видя при съвършено безкритично възприетия избор на един комунистически апаратчик като Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО.
Далеко от родината Херта Мюлер успява да съхрани в своеобразна словесна памет както лично преживяното, така и довереното ѝ от други – тя дарява на онемелите глас и нова аудитория и разбужда у нас съчувствие към онова минало.
Нобеловият комитет отдава почит на писателката Херта Мюлер, която въпреки привидното изгнание или изтръгване от родната почва остана вярна на мъчително преживяното и превърна своето творчество в монолитно обвинение и присъда срещу комунистическата реалност. Досега това не се е удавало почти на никоя друга и със сигурност не на писателка, живееща все още в източната част на Европа. Как ли се чувстват академиците в Германската академия на словото и поезията, които все още не са присъдили на Херта Мюлер най-голямата литературна награда "Георг Бюхнер" и сега конфузно бяха изпреварени от Стокхолмския комитет.
За мен Нобеловата награда за Херта Мюлер идва като многозначителен сигнал: осмислянето на комунистическото минало е жизнено важно и далеч не е завършено. Тази награда е отличие за нейната непреклонна и смела литературна работа, но тя окуражава и всички онези, които вървят по подобен път.
*Бележки и превод: Милен Радев
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
86 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Никога не бих заменил живота се тук в България с живот в САЩ, за която от собствен опит знам, че е най-голямия в света трудов, концентрационен лагер.В замяна на смазващият те труд получаваш храна, подслон и куп "станиолови" играчки.
Всяка страна на света е хубава, ако си там за малко като турист. Друго е обаче да живееш и работиш там. Признавам, че САЩ е най-великата демокрация, но и че е една невъможна за живеене страна. Там са измислени много по-субтилни методи за подчинение на масите чрез заробаващи кредити за финансиране на къща и всевъзможни дрънкулки, нечовешка работа и отпуска, която по-добре да не взимаш. За хората с европейски манталитет Америка е непоносима.
Западът да признае най-после престъпността на комунизма, ама истински, със сърцата си, а не само с измъчени решения на ПАСЕ... Не мога да приема само затова, че комунистите са требели собствените си народи, а не са посегнали на западните, комунизмът да не се осъжда като фашизма... А животът показва, че щетите, нанесени върху човешката личност за тези 45 години, са много по-тежки, отколкото нанесе националсоциализма, фашизма и прочие за десетина години. Ние сме болни, много болни и искрено се надявам, че наистина "спасение дебне отвсякъде"... Дано!
Благодарност на Херта Мюлер, че има памет и дар да я изпише на челата на късопаметните !Благодарност на 18-те писатели на Шведската академия, отдали заслужено на писател с талант, но и с памет и морал !Благодарност на Илия Троянов за умните му човечни думи в признание на оценени талант и човечност !Благодарност и на г-н Милен Радев, който за кой ли път прави достояние на българската публика, неща, които я засягат в най-висока степен !Благодарност и на Медиапул за способността му да дава място на ценно и ценено !
Много ме радва недвусмисленото отношение на Илия Троянов към комунистическото мракобесие, както и сходната позиция на Милен Радев. Браво!
А ти, гнидо, защо мислиш, че някой се интересува от твоето мнение?!
Иначе знаем, че си плювалник.
Мюлер е един от милионите немски либерали, които са против настъпващата Биг Брадър ера във ФРГ, тя е либертарианка и феминистка, съвсем естествено е, че ще има смелост да критикува проблемните места и на демокрацията, след като е била достатъчно смела по времето на един тоталитарен режим. А иначе, може да отправите обвинения като тези, които отправяте към нея, на Димитър Димов или Димитър Талев - и тях ги рестриктираха и след това награждаваха, и обратно, в зависимост от фасона на елита, в зависимост от критиките на Запада, в зависимост от лъкатушенията на курса на соцреализма. Според вас излиза, че една жертва не режима трябва да се срамува, че е оцеляла. Абсурд...
07 е явно неграмотно (на български и английски) нищожно ченгенце, което действа по стария болшевишки принцип - лае, без да изслушва и разбира - напълно безинтересни са илитератните му писания.А Иван Иванов, когото познавам лично от годините си на политически емигрант в Швеция, е истински и почтен борец срещу червените и тайните боклуци, и то от времето, когато повечето в този форум са били отвъд проектоплана си. Дръжте се сериозно! Явно Херта Мюлер бръкна дълбоко в плитките мозъци на руските подлоги, каквито са всъщност нашите леви и по-леви и доносници... въпреки последната останала им маска - тази на национализма!
Финалът на баналния стар виц. Така звучат и "философските" сравнения между двата свята. Тук се и добре! Там изглежда добре, но е по-зле... Говорят за заробващите кредити... За безкрайното бачкане... А в България тепърва трябва да се учим да работим. Кредитите, данъците и таксите дори не са заробващи. В сравнение с днешната българска държава Османската империя изглежда като човеколюбива организация!