Обществените очаквания, според проучване на "Галъп"

Сигурна победа за ГЕРБ, но 59% не искат Борисов за премиер

Бойко Борисов, сн. БГНЕС

Масовите очаквания на обществото са за победа на ГЕРБ на изборите, но 59 на сто от българите не смятат, че е добре за страната Бойко Борисов да бъде отново премиер, каквито заявки дадоха той и партията му. Това сочи обявено в понеделник проучване на  социологическата агенция "Галъп интернешънъл", според което ГЕРБ, БСП и ДПС са сигурни участници в Народното събрание, а вероятно в парламента ще влязат и "България без цензура", Реформаторският блок и Патриотичният фронт, а шансовете на АБВ и "Атака" да минат бариерата са по-малки.

Според запитването, за ГЕРБ биха гласували 35.9 на сто, за БСП – 18.3 на сто, за ДПС – 14.2 на сто, за "България без цензура" – 5.8 на сто, за Реформаторския блок – 5.6 на сто, за Патриотичния фронт – 4.9 на сто, за АБВ – 3.6 на сто, за "Атака" – 3.4 на сто. Очаква се 3.4 милиона души да участват в предсрочните парламентарни избори на 5 октомври.

И макар мнозинството от българите да очакват ГЕРБ да победи на предстоящия вот, едва 24 процента са на мнение, че Бойко Борисов отново трябва да обяви бъдещото правителство.

Също така доминират нагласите за коалиционен формат на управление. 56 на сто от анкетираните смятат, че такъв трябва да е следващият кабинет, докато за еднопартийно правителство се обявяват 12 на сто.

Нагласите за коалиционно управление доминират включително и сред привържениците на ГЕРБ. Традиционно избирателите са скептично настроени към политиците, макар и да се забелязват очаквания за съгласие сред политическия елит и стабилност на страната, посочват от "Галъп интернешънъл".

Според социологическата агенция ГЕРБ и ДПС могат да разчитат на активирането на известна периферия преди и в деня на изборите и да постигнат по-високи резултати, докато при БСП това е по-трудно. ББЦ и Реформаторите се движат "в пакет", а Патриотичният фронт постепенно се налага. "Атака" и АБВ са формации, които имат сходна подкрепа, допълват от "Галъп интернешънъл" .

Данните отразяват валидните към средата на септември електорални нагласи сред онези, за които може да се очаква, че със сигурност ще гласуват. Те не са прогноза за резултата от изборите. До края на кампанията са възможни размествания, посочват от агенцията.

Характерният за българското масово съзнание песимизъм за посоката на развитие на страната запазва високите си (макар и не пикови) стойности - 70 на сто. Песимизмът доминира и по отношение на резултатите от изборите - 54 на сто са на мнение, че те няма да променят нищо, 26 на сто очакват подобрение, а 7 на сто - влошаване. За първи път след 1996-1997 г. мнозинството българи - 61 на сто споделят мнението, че страната се намира във финансова катастрофа. Това мнение доминира включително и сред привържениците на БСП, посочват от "Галъп".

Подобна нагласа надхвърля казуса "КТБ" и говори за лесна експлозивност на масовите нагласи, в случай, че банковата система не бъде оздравена радикално, пише в съобщението.

Служебните министри закономерно още не се ползват с висока разпознаваемост. По-висока е тя при служебния премиер Георги Близнашки, който има доверието на 18 на сто от запитаните. По правило сред политическите фигури недоверието превишава доверието, а с най-висок дял положителни оценки са личности, които не участват толкова пряко в ежедневния политически процес.

Доверието и недоверието в служебното правителство са сходни с тези към кабинета "Орешарски" в последния му месец. 15 на сто от избирателите декларират доверие в кабинета, а 70 на сто не му се доверяват.

Мнозинството респонденти считат този кабинет за зависим от ГЕРБ, това се предава и по линия на президента Плевнелиев, когото 54 на сто определят също като зависим в действията. На противоположното мнение тук са привържениците на ГЕРБ. Мнозинство респонденти споделят също така мнението, че служебното правителство трябва да потърси отговорност от правителството на Пламен Орешарски. Тук пък изключение правят привържениците на БСП.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?