Сигурни за АЕЦ “Белене“ остават само руснаците

Към момента единственото сигурно нещо за АЕЦ “Белене“ остава руския интерес към изграждането на централата, стана ясно във вторник след продължила над три часа дискусия в парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм за състоянието на проекта, доводите против и аргументите в подкрепа на реализацията му.

На срещата прозвучаха отново изказваните през годината становища на привържениците на ядрената централа, подкрепени с цифри за предстоящи за извеждане въглищни мощности, несигурността на възобновяемите източници и ползите от атомна мощност за намаляването на парниковите газове. Противниците пък акцентираха върху рисковете за българската икономика от евентуална бюджетна подкрепа на проекта, която би довела до дефицит в хазната, сваляне на кредитния рейтинг на България и отлив на инвестиции. Не бе подмината и темата за земетръсната сигурност и необоснованите харчове, които неведнъж са коментирани в публичното пространство.

Основният извод след края на срещата, обобщен от председателя на комисията Мартин Димитров (Синята коалиция) бе, че за пръв път проектът се вади на светло и вече всичко е прозрачно, каквато и явно бе целта за внушаване на широката публика, за която просторната иначе зала “Запад“ в парламента се оказа тясна и се чуваха шеги, че е трябвало срещата да се проведе в пленарна зала.

“Почти никоя от позициите не е безпристрастна и няма нови неща“, заяви след дискусията и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който през цялото време не взе никакво участие в споровете.

“Стана ясно, че България е независима от това дали ще има или не тази мощност. Не стана ясно кой какви рискове е готов да носи. Ще искам да бъде въвлечен и парламентът във вземането на решението“, каза министърът.

Той допълни, че неговото желание е да се излезе с аргументирано предложение до Народното събрание и то да има думата в крайното решение.

При мнозинство на депутатите си обаче ГЕРБ няма проблеми да гласува поисканото им от изпълнителната власт решение, като актът явно цели демонстрация отново на прозрачност и консолидация на позиция, както и печелене на време, докато в Германия са формира кабинетът, за да се избистри участието на избраната за стратегически инвеститор в проекта компания RWE, контролирана от държавата.

Нищо обвързващо с германците

С германския концерн в края на декември 2008 г. бе подписано акционерно споразумение за придобиване на 49 на сто от проекта, но още не е сключен основният договор, който да послужи за прехвърляне на акции от бъдещото дружество и наливане на договорените с немците незабавни инвестиции от 500 млн. евро в НЕК за продължаването на проекта.

“За съжаление в момента с RWE няма нищо обвързващо“, каза Трайков, давайки да се разбере, че компанията може във всеки момент да се оттегли. Ден по-рано след среща с ръководството на концерна премиерът Бойко Борисов заяви, че RWE остава в проекта от чувство за отговорност.

“С немските колеги в момента предифинираме по-нататъшната формула на взаимодействието ни“, допълни Трайков, подминавайки с мълчание въпроса каква би могла да е тя и дали RWE продължават да търсят партньор за подялба на своето принципно участие в АЕЦ “Белене“.

Преди около 4 месеца от НЕК съобщиха, че RWE води преговори с три компании, сред които и руската “Интер РАО“, за отстъпване на 24.5 на сто в ядрения проект. Това обаче може да стане само с изричното съгласие на НЕК, предвижда акционерното споразумение.

Русия засега е и единствената заявила официално интереса си към намерението на държавата да се раздели със своя мажоритарен дял. Въпреки твърденията за много голям инвеститорски интерес към покупка на част от държавните акции, и във вторник Трайков не съобщи кои са потенциалните кандидати за участие в бъдещ конкурс.

“До 30 септември трябваше да стане ясно дали България ще финансира 51 на сто от проекта. Е, вече е решено, че това няма да стане. Сега трябва да се реши с кого и с колко да се продължи проектът“, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма по повод разминаването в сроковете за решението за съдбата на АЕЦ “Белене“, поставени от него и от премиера, който обеща това да стане до края на октомври.

Инвеститор и за съпътстващата инфраструктура

Задължително ще има конкурс за избор на инвеститор, като не е вярно, че ще търсим само финансиране в договора за изграждането на ядрената част от проекта, чиято стойност е близо 4 млрд. евро, каза още Трайков. “Ще търсим и за съпътстващите дейности. Не може частен инвеститор да има 100 процента, държавата - нула, а пък ние да трябва да строим съпътстващата инфраструктура“, допълни той. С присъединителната мрежа, склада за отработеното ядрено гориво и друга инфраструктура цената на проекта стига 10 млрд. евро.

Тепърва ще се решава и дали подготовката на пакета от държавния дял, който ще се пусне за частно финансиране, ще се прави от нов консултант, което ще означава забавяне във времето и още разходи към изхарчените вече за проекта 1.5 млрд. лв., или ще се ползват услугите на сегашните консултанти, “които са умни и качествени и разчитаме на тяхната етика“.

Финансови консултанти на проекта са “Делойт“ и “Нортън Роуз“.

Не толкова ласкав обаче беше министърът за инженеринговия консултант “Уорли Парсънс“, определяйки като “цирк“ изказаните от представителя му Богомил Манчев прогнози за 80 млрд. евро приходи и 50 млрд. евро печалба от АЕЦ “Белене“ за планирания 60-годишен срок на експлоатация. Това бе оспорено от икономиста Георги Ангелов, според когото след икономическата криза е сложно и нереално да се правят такива дългосрочни прогнози.

Манчев бе категоричен, че държавата трябва да запази сегашния си дял. Според него могат да се търсят търговци на ток, с които да се сключат предварителни договори за изкупуване на количествата ток от централата и с тези договори, които можели да покрият до 6 млрд. евро, да се търси финансиране от банките. Осигуряването на парите си остава основният проблем пред реализацията на проекта, за чието решаване ще се търси и допълнителен инвеститор.

Лъвският пай в Русия

Георги Касчиев, бивш шеф на ядрения регулаторен орган, сега ръководител на Института за оценка на риска на Виенския университет, се обяви категорично за прекратяването на проекта. В него по изчисления на експерта досега са изхарчени 1.3 млрд. долара до 1991 г., когато се спира строежът на централата, и още 1.5 млрд. лв. От размразяването на проекта през 2003 г. до момента.

“Лъвският пай от парите за “Белене“ отиват в Русия“, заяви Касчиев, който призова прокуратурата да провери как така НЕК поръчва оборудване за централата при положение, че техническият проект на изпълнителя “Атомстройекспорт“ няма одобрение от Агенция за ядрено регулиране и няма финансиране за проекта.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров по този повод внесе светлина в търсенето на отпуснатите от държавния бюджет 300 млн. лв., за които новата власт на ГЕРБ твърди, че не е ясно за какво са изхарчени. Димитров съобщи, че с тях е платено за поръчка именно на това оборудване.

Терзания за стратегически позиции

“Гложди ме подозрение, че Русия отдавна иска собственост в АЕЦ “Белене“, не се задоволява само с транзита на газ през наша територия, а иска да стигне и до крайния потребител в региона с производство на ток, което отговаря на стратегическите интереси на Москва“, притесни се Димитров. “Ако ние не направим АЕЦ “Белене“, поръчаните реактори ще отидат в Турция и ще ускорим строежът на тяхната атомна централа“, допълни той.

“Атомстройекспорт“ наскоро подписа принципно споразумение за построяването на турската атомна централа.

“Русия диверсифицира проектите, а Турция си осигурява влияние в региона“, коментира бившият министър, сега депутат от БСП. Той отхвърли предложението на участници в дискусията проектът да се пусне за финансиране от всеки, който поиска, защото АЕЦ “Белене“ била от значение за националната сигурност на страната.