Силата на съвместните действия

В началото ще направя едно признание. Критиците на ЕС понякога имат право. Съюзът е прекалено бавен в действията си, тромав, бюрократизиран. Искам да спомогна за отстраняването на подобни несъвършенства в контактите на ЕС с чужбина.

Колко могъщ може да бъде съюзът

Названието на нашето начинание може да изглежда донякъде неясно (European External Action Service - Европейска служба за външни действия), но неговите цели са прости и отчетливи: нарастване на значението на Европейския съюз на международната сцена и изграждане на неговата политическа позиция.

По време на първите шест месеца, прекарани на поста върховен представител на ЕС за общата външна политика, сама видях колко могъщ може да бъде съюзът, когато си сътрудничим: в ивицата Газа, където финансираните от ЕС училища помагат да стотици момичета и момчета да получат образование и достойнство, където сме в състояние да отидем още по-нататък и да сложим край на изолацията на този район; на Хаити, където даваме подслон на бездомните и подпомагаме правителството да изработи дългосрочна стратегия за застрояване; на Балканите, където подкрепяме

политическите и икономическите реформи и помагаме на отделните страни да се подготвят за присъединяване към съюза; и накрая в Източна Африка, където извършваме операции по море, в хода на които биват залавяни пирати и ограничавана тяхната престъпна дейност и където същевременно работим на сушата, за да осигурим стабилност на Сомалия и успешно развитие на региона.

Веднаж на 25 години

Правим много, за да подкрепим сигурността, защитата на най-слабите и да изкореним бедността. Все още обаче зависим от споразумения ad hoc и креативността на отделни хора. Осъществяваме големи стратегии въпреки нашите структурни рамки, а не благодарение на тях.

Доскоро действията на ЕС в света бяха разделени между двама "владетели": комисаря по външните отношения и европейската политика за добросъседство и върховния представител по външната политика и сигурността. Имахме една процедура за вземане на решения по въпросите, свързани с развитието и втора, съвсем отделна, относно сигурността. В резултат лошите институционални решения често пречеха на действията на добри хора. Прекалено често.

Затова е толкова важно, че 27-те страни членки на ЕС, всяка от които има голяма история на своята външна политика, подкрепиха създаването на Европейската дипломатическа служба (Европейската служба за външни действия), както преди това същото сториха Парламентът и Европейската комисия.

Постигането на споразумение между трите главни съюзни институции не беше проста работа. Още повече, че ставаше дума за създаването на нова структура, в която хората ще могат да играят различна от досегашната роля: да определят бюджети, да променят начините за подготовка и вземане на решения. Досега такива институционални промени в ЕС се случваха горе-долу веднъж на 25 години.

Същината на днешните промени обаче се намира извън Брюксел. Нашата цел е да водим съвременна външна политика, различна и по-добра от досегашната. Не искаме да си съперничим със страните членки, нито да дублираме техните компетенции, а да прибавим към нашите действия нова ценност, нова сила, които произлизат от съвместното, съюзното действие. По този начин можем да повлияем на ситуацията на нашия континент, а с времето - и да повишим глобалната сигурност и стабилност.

В частност, трябва да се борим в две области, в които сме далеч от съвършенството.

Първо, трябва да постигнем максимално пълно единство между страните от съюза. Това ще позволи да използваме политическия потенциал, който имаме като общност. Второ, трябва да създаваме все повече общи стратегии. Благодарение на тях нашите реакции на конкретни събития ще бъдат по-бързи и по-ефективни.

Ако ни се удаде да изпълним тази два постулата, Европа ще може напълно да разпери криле в борбата с предизвикателствата, които подлагат на риск глобалната сигурност и благоденствие.

Стремеж към ефективност

Ключова дума в това изречение е "глобална". Живеем в свят, в който всички предизвикателства и промени имат глобален характер и глобални последици. Тероризмът, организираната престъпност и разпространяването на оръжия; енергийната сигурност, климатичните промени и надпреварата за естествени суровини; търговията, инвестициите и финансовите сътресения - всичко това са глобални явления. И всички са, както излиза, комплексни и взаимно свързани.

В отговор на глобалните и комплексните предизвикателства са подходящи единствено съвместните интегрирани решения.

Стойността на Европейската дипломатическа служба ще зависи от това дали ще съумеем да свържем силата на въздействие на различните инструменти, с които разполага ЕС - икономически, политически, а също и граждански и военни, - за да бъде изградена една политическа стратегия. Европейският съюз има шанс, с какъвто не може да се похвали нито един световен играч: да използва широката гама от дипломатически инструменти, зад които стои потенциалът на 27 демократични държави.

Това не е наш стремеж - както твърдят част от критиците на тази стратегия - към власт; това е, признавам си без срам, стремеж към ефективност. Европейската дипломатическа служба може да бъде за Европа голяма крачка напред и аз съм решена да я направя.

* Катрин Аштън е член на британската Лейбъристка партия, върховен представител за общата външната политика и сигурността и заместник-председател на Европейската комисия.

По БТА