Силна Европа за един по-добър свят

Още никой не може да каже как ще се развива войната срещу Ирак и какви ще бъдат последиците от нея. Военните стратези знаят в общи линии как да се подготвят за конфликта, но рядко могат да се справят с последвалия мир. Работа на политиците е да скицират необходимите условия за продължителен мир. Искам да изтъкна три прости поуки.

Първо, ако искаме да създадем след войната стабилен свят на прогреса и мира, трябва да основем "нов интернационализъм", който изхожда от многостранността и съобразяването с международното право. Франция и много други заклеймиха тази война, защото тя бе започната едностранно и в разрез с международното право, създадено от ООН.

Многостранният подход трябва да се прилага не само при резолюции за кризи, но и по-широко - във всички международни отношения. Тук не става дума да създадем комфорт на отвратителния режим на Саддам Хюсеин. Настоящото нарушение на международното право представлява опасен прецедент. Ако САЩ и партньорите им нарушават днес международното право, защо и други страни да не последват примера им утре и да пренебрегнат мирните решения на кризите?

Второ, генезисът на тази война показва, че е необходимо да бъде конструирана обединена Европа и бързо да бъдат създадени европейски сили за отбрана. Общественото мнение в Европа показа желание да бъде избегната войната. Но европейските правителства са дълбоко разделени по въпроса. Европа не можа да спре войната и вътрешните разногласия излязоха на преден план. Ще бъде погрешно да мислим, че сега военният съюз ще възникне въз основа на нещо като угризение.

Войната показа спешната нужда Европа да ускори политическото си обединяване, да стане федерация - както демократична, така и интегрирана. Такава цел вероятно не може да бъде постигната с участието на всички членове на ЕС, още повече с 25 държави членки. Така че е необходимо страните, които искат и могат, да се придвижат в тази посока по-бързо. Създаването на военно обединена Европа е жизнено важно.

Гласът на Европа не бе чут в САЩ, защото тя е разделена и не разполага с обединени военни сили. Този недостатък допълнително подчертава европейското разделение и пречи на ЕС да укроти силите на глобализацията. Страните от бившия съветски блок възприеха американската позиция в дебата за Ирак поради своята собствена история. Те смятат, че НАТО /чиято роля трябва да бъде преосмислена/ е единствената институция, която им дава военна защита, главно защото в момента не съществуват европейски сили за отбрана. Ние трябва да разберем това и да откликнем вместо да ги укоряваме с остри думи.

Създаването на европейски сили за отбрана изисква в частност от Франция и Германия бързо да обединят своите военни потенциали заедно с други страни. Сред тях трябва да са Великобритания, Испания и Италия. Без този ход едностранните действия - днес на американците, а може би утре на руснаците или на китайците - могат да останат единственият отговор на големите рискове пред стабилността в света.

Трето, не може да има мир в свят, който е лишен от великодушие и солидарност. Сигурността не е само въпрос на военна мощ. Солидарността с развиващите се страни в борбата им с глада, болестите и мизерията е глобална отговорност. Идеята за солидарността трябва да се приложи във всички международни въпроси като финансите, здравеопазването, образованието, околната среда и даже търговията със селскостопански стоки. Не чрез война ще избегнем сблъсъка на цивилизациите, а чрез солидарност.

Тази визия включва например отменяне на дълговете на най-бедните страни и предоставяне на всички правото на достъп до световните природни богатства. На времето САЩ приеха такава визия - особено по време на Плана Маршал.

В заключение. Има голям риск конфликтът в Ирак да предизвика силна реакция в мюсюлманския и арабския свят. Досега мнозинството от мюсюлманите и арабите желаеха повече от всичко да бъде решен израелско-палестинският конфликт. Повечето от тях отхвърлят слепия сблъсък, който може да ги изправи срещу Запада.

Но за съжаление остава възможността от избухване на голям пожар. Трябва да разберем и да покажем, че солидарността е другата дума за мир. По този начин, като се поучим от иракската война, ще създадем условията за жизнено важното сприятеляване между Запада и Изтока.

* Авторът е бивш министър-председател на Франция
По БТА, със съкращения