Симеон ІІ - новият Нелсън Мандела

Българският цар Симеон Борисов Сакскобурготски се е разположил в красиво обзаведената всекидневна на малкия си неоготически дворец близо до София, сочи снимките на испанския крал Хуан Карлос и на йорданския крал Хюсеин и казва на своя английски от 40-те години, че вижда себе си като българския Нелсън Мандела.

Това между впрочем не е първата аналогия, която ви едва наум. По общо мнение той наистина притежава амбицията на Мандела да бъде вожд (все пак в жилите му тече кръвта и на кралица Виктория), но той има и безупречни ръце с добре поддържани нокти (все пак не е лежал в затвора, осъден на тежък физически труд) и великолепно скроен костюм (обзалагам се, че в гардероба на Симеон няма да намерите ризки с крещящи цветове).

Симеон е бил деветгодишен, когато комунистите го свалят от трона. Той се връща след половин вековно изгнание, за да стане един от най-влиятелните български политици.

Когато през 1996г. Симеон за пръв път идва в България след половин век прекаран в Мадрид, (със сигурност по-приятно пребиваване от това на Мандела на остров Робен), той e посрещнат от населението като спасител.

Както и Мандела, той беше човек, страдал от режима, без да е бил покварен от него - човек, чийто морал го определя като нещо повече от политик. Той може и да е бил далеч по време на управлението на комунистическите хардлайнери, но никога не е бил далече от умовете на хората, ако се доверите на това, което казват сега неговите привърженици.

"Аз не мога да бъда определян като аутсайдър - както господин Мандела - в продължение на много години бях извън страната физически, но винаги съм следил събитията в България много, много внимателно", каза Симеон, чиито дядо Фердинанд, австро-унгарски кавалерийски офицер бил изпратен от Виена, когато новоосвободена България от Османско владичество през 1887г. си търсела владетел. "Моят опит не е чак толкова различен от този при връщането на Малдела".

През април Симеон реши да превърне огромната симпатия на хората в сериозен политически капитал за себе си. Той създаде национално движение, което защитава една доста неясна платформа от реформи, борба с корупцията и влизане в ЕС (далечен изстрел дори за разбиранията на Симеон) и това движение се превърна в най-голямата партия според резултатите от последните избори.

Това превръща Симеон в ключова фигура в политическия живот, доколкото неговата партия ще послужи за ядро на бъдещото коалиционно правителство.

Но самият Симеон като че ли няма директни амбиции към изпълнителната власт - той не взе участие в надпреварата за парламента, нито пък има амбиции да става премиер, както би следвало да бъде, бидейки лидер на формацията, която спечели изборите, твърдят политическите стратези в неговото движение.

Симеон казва, че иска да остане извън боричкането на политиците, което го оставя с неопределена роля "някъде между папата и президента", каза политологът Иван Кръстев.

Всъщност основният проблем на Симеон е, че той никога не може да бъде това, което избирателите (особено по-обикновените хора) искат от него - да бъде царят-баща и спасител. Той е благоприличен, интелигентен, разумен човек, възпитан на Запад. Той не е апаратчик, интелектуалец, бивш агент на КГБ или нещо друго от познатите български модели - и това е неговата сила в очите на много от избирателите. Но това е и неговата слабост - защото онова, което българите искат от него, е да бъде като немския си дядо - deus ex machina, който ще се появи в тяхната мизерна и корумпирана политика и ще оправи всичко, което е сгрешено.

Идеята, че българите виждат в него спасител дълбоко тревожи Симеон. "Това е ужасна отговорност. Ние можем да спасим страната, като обединим усилията си, но да седнем и да очакваме един човек да ни оправи държавата, това е синдромът на тези, които се оставят някой друг да им върши работата. За съжаление това е много широко разпространено". Когато човек гледа неговото участие в предизборната надпревара, ще види двата свята, които българските избиратели смесват - като елементи от коледната реч на кралицата, потопена в буйната балканска анархия от филмите на Кустурица.

Облечен в безупречен костюм, Симеон се отнася към хората с такт и достойнство, когато се спира да си поговори с тях на леко архаизирания си български език, но изглежда неестествено като принц Майкъл от Кент (и двамата имат бради), когато посещава изложение на цветя. В същото време тълпата изглежда като извадена от сцена от филма "Ганди" - мнозина веят знаменца с надписи "Царю, спаси ни!" и "Цар, Бог, родина" и се опитват да го докоснат, като се преборват с охраната. Симеон изглежда като рефер на среща по крикет, който изведнъж се е отзовал в центъра на гладиаторска битка.

До този момент Симеон внимателно избягваше детайлно обсъждане на своята политика. Нека да се опитаме да деполяризираме обществото, това разграничение между Дясно и Ляво, прогресивно и изостанало, синьо и червено, бяха най-ясните политически изявления, който той направи по време на нашия разговор. Българската преса се отнесе доста безмилостно към липсата на яснота в изказванията. Един от софийските вестници публикува виц по този повод - един човек попитал царя "Колко е часът", на което той отговорил "Когато му дойде времето ще ви кажа".

Но сега е време да се прави правителство и Симеон ще бъде принуден, независимо дали му харесва или не, да се включи в българската политика. Той иска да види "просперираща България, която се присъединява в ЕС като равностоен партньор". За да постигнат тази цел, обучените в Западна Европа блестящи млади специалисти от неговото движение ще трябва да предприемат серия от непопулярни икономически мерки за затягане на коланите. Те ще трябва да се справят и с широко застъпените интереси на корумпираната полиция, оядена бюрокрация, обвързани с организираната престъпност.

Докато другите страни от Източния блок като Чехия и Унгария се възстановяваха икономически, България затъна в корупция, изостаналост и бавни реформи. Тези препятствия стоят не само на пътя за развитие на държавата, но и на неизречените амбиции на Симеон за възстановяване на монархията. Той винаги отказва да говори по този въпрос. "Какъв е смисълът да философстваме на тема монархия, когато хората нямат пари да преживеят до края на месеца?", казва той. Но човек има чувството, че той истински го иска, не заради тщеславие, а като начин за затваряне на историческия цикъл. Той е човек с почти викторианско чувство за дълг и за историята като част от него.

Най-голямото доближаване на Симеон до балканския мистицизъм е отношението му към неговата титла. "Това е свещена вяра. Това е титла, на която аз съм само временен преносител, тя носи изключителната тежест на историята".

За момента възстановяването на монархията има много малка подкрепа, въпреки голямата популярност на Симеон. Но в случай, че това се случи, двамата най-големи синове на Симеон са православни християни, както го изисква българската династическа традиция (другите са римокатолици, като майка си). Но Симеон настоява, че "синовете му са възпитани като богобоязливи християни, а не като оперетни герои."

Той е успял да избяга от комунистическия режим на девет годишна възраст и едва ли се е надявал, че ще се върне. Но сега той е отново в България, ако не като цар, то като политически царски лидер.