Симеон Дянков: Народът винаги е недоволен от реформи

Втората вълна на кризата ще засегна страните, които зависят от външни заеми

Симеон Дянков: Народът винаги е недоволен от реформи

"Народът почти винаги е недоволен от реформи. Когато се правят реформи, в началото те се възприемат с големи трудности. Никъде по света не обичат реформаторите. Ако в някоя страна се отнасят добре към министъра на финансите, това означава, че той е лош министър. В България го наричат "популист". За три -четири години ние успяхме да направим много. На първо място беше ръста на инвестициите в инфраструктура, а на второ – стабилизацията на бюджета". Това казва бившият финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков в интервю за руския вестник "Комсомолска правда".

Интервюто е озаглавено "Втората вълна на кризата в Русия ще мине по-леко спрямо други страни". Според Дянков втората вълна на кризата ще засегне преди всичко държави, които в голяма степен зависят от международни банкови кредити като например Индия, Бразилия и ЮАР.

Авторът на интервюто е Александър Милкус представя Дянков като човека направил "трудни икономически реформи, бивш вицепремиер на България, който съвсем неочаквано" е станал ректор на един от водещите московски институти – Руското икономическо училище. То остана без ректор през май предишният Сергей Гуриев замина бързо за Париж, заради заплаха за свободата му по негови думи.

Милкус е потресен от обстановката в кабинета на Дянков, където взима интервюто. Той го описва като клетка от десет квадратни метра, с боядисани в казармен светлозелен цвят стени, евтина библиотека от ПДЧ, малко бюро и няколко стола. "Кабинетът на ректора на една от най-престижните икономически школи в света прилича на кабинет на партиен секретар от 80-те години на миналия век. Сигурно това е най-аскетичния кабинет, в който сте работили" пита Милкус, на което Дянков отговаря положително.

За постиженията му в София

Дянков заявява, че още в първата неделя, след като е станал вицепремиер в правителството на ГЕРБ е казал на всички министерства, че ще трябва да върнат много бързо 15% от предвидения бюджет.

После бяха направени 20% съкращения на администрацията в бюджетната сфера, посочва Дянков. Той уточнява, че най-големите съкращения не са засегнали социалната сфера – като учители и лекари, а армията. С близо 40% се наложи да съкратим нейното финансиране, казва бившият финансов министър по времето на ГЕРБ.

Предприетата реформа във висшето образование е другата сфера, с която Дянков се гордее. Той посочва, че първо е закрита Висшата атестационна комисия (ВАК), която дотогава единствена можеше да присъжда научни степени. Сега всеки университет може да го прави. "Целта беше реформата беше да се направи бързо, за да може да се преподава по новому, а изследванията да са на световно ниво", казва Дянков.

Той отбелязва, че по негово време е променено финансирането на висшите училища. За целта е създаден рейтинг на специалностите, които се преподават в университетите. "Колкото по-висок рейтинг имаш, толкова повече повече пари получават преподавателите", казва Дянков.

Той отбелязва като постижение и "значителното съкращаване на парите на БАН". По времето на управлението му Дянков влезе в конфликт с учените от БАН наричайки ги "феодални старчета". Той продължава да е на мнение, че няма нужда от такава организация, с изключение на няколко научни института в областта на физиката, химията или космонавтиката например.

Дянков отбелязва, че е бил първия финансов министър в новата история на страната ни след 1989 г., който е бил и вицепремиер. Той решил да действа бързо, защото се убедил от работата си в Световната банка, че "когато много убеждаваш нищо не се случва".

"Научил съм се от Световната банка – ако си влязъл на нова работа, веднага започни с реформите", заявява Дянков.

"За три-четири години ние успяхме да направим много. На първо място беше ръста на инвестициите в инфраструктура, а на второ – стабилизацията на бюджета", казва Дянков.

"Народът почти винаги не е доволен от реформи. Когато се правят реформи в началото, те се възприемат с големи трудности. Никъде по света не обичат реформаторите. Ако в някоя страна се отнасят добре към министъра на финансите, това означава, че той е лош министър. В България го наричат "популист"", казва Дянков.

Той твърди, че не няма да участва повече в нито едно българско правителство. "Работата ми на вицепремиер беше много интересна, но не смятам да повтарям отново, нито в следващото правителството, нито след това. Това е причината никога да не съм членувал в партия. Политиката не ми е интересна", заявява Дянков.

За втората вълна на кризата

Дянков има усещане, че ще има нова вълна на кризата, въпреки че някои страни все още не са излезли от нея. Като пример посочва Гърция, Холандия и Чехия.

Според Дянков все още няма отговор на "фундаменталният въпрос – защо тази криза възникна".

"Смятам че втората вълна на кризата ще засегне преди всичко тези страни, които зависят в голяма степен от международни банкови кредити. Например – Индия, Бразилия, ЮАР. В същото време тези страни, които имат собствени капитали като Арабските емирства и Русия няма да бъдат засегнати. Те имат нефт и газ, който произвеждат капитали. Може би и тук (бел.р. Русия) кризата ще се усети, но ще премине много по-леко", казва Дянков.

Според него сме свикнали да смятаме, че щом в Азия и Латинска Америка кризата е отминала леко, то и в бъдеще ще имат добри икономически показатели, но това не е така.

"Задачата на Русия е да използва максимално най-добрите си икономисти. Много бързо да подобри бизнес средата. Първите стъпки са направени, но са нужни втори, трети, четвърти. Има и друг проблем, част от капитала се изработва в Русия, но се харчи за да работят икономиките на други страни", казва Дянков.

Икономистите на училището консултират руското правителство

Руското икономическо училище, което ръководи Дянков консултира руското правителство. "Да имало е консултации на руското правителство, има и сега, надявам се да има и в бъдеще", казва Дянков.

.

Той отбелязва, че сега в света има само една икономическа школа – либералната. "Имаше марксистка икономическа школа, но страните, които градяха икономиката си на нейните принципи очевидно не преуспяха. Сигурен съм, че след няколко години ще има и други школи, но сега друга освен либералната няма", казва Дянков.

Според него икономиката на Русия сега е по-добре отколкото преди 25 години. Дянков смята, че руската страна има две две икономики. Енергийна на нефта, газа и химическа промишленост работи добре и дори е на световно ниво, но другата икономика не е така добра, казва Дянков.

Според него преходът от социалистическа икономика се е получил добре в Полша и Чехия, но не съвсем в България и в Русия.

"Така наречената реална икономика не работи много добре. Икономиката на Русия на сегашния етап е някъде по средата, ако се оценяват всичките страни по света", казва Дянков.

Според него положението в Русия не е толкова лошо, колкото изглежда на руснаците. "Правят се крачки в правилната посока. В близките 5 – 7 години са необходими сериозни реформи, за да може дребния и среден бизнес в Русия да работи толкова леко, колкото в Белгия, Полша и България да кажем. В руското правителство има отбор от реформатори, които работи над това и през тази година нещата започнаха да се получават", казва Дянков.

Защо Москва?

Дянков обяснява предизвикателството да стане ректор на Руското икономическо училище с желанието му да направи силна школа в Източна Европа.

"Винаги ми се е искало да създам силна икономическа школа в моя регион, а не в Америка. В Източна Европа това не може да стане така че да е конкурентна на американската, защото образователният пазар не е голям – няма много студенти и преподаватели.

Но в Москва това е възможно, защото качеството на студентите е съвсем друго спрямо България, Чехия или Полша. За доброто познаване на икономиката и финансите са нужни студенти, с дълбоки знания по математика и информационни технологии. В Русия има много такива и тяхното ниво е много по-високо от средното в света. Силните български ученици например напускат и отиват да учат в университети в Германия, Великобритания и Швеция ....", обяснява избора на Москва Дянков.

Той допълва, че не есе е боял да остане в България, но винаги е знаел, че след като свърши мандата на правителството ще се върне обратно в САЩ при семейството си. Дянков обяснява, че жена му е американка и заедно със синовете им живее и работи във Вашингтон.

Дянков отбелязва, че децата му носят славянски имена – Андрей и Марко, но имат американски паспорти, а той български. Бившият финансов министър не иска децата му да стават икономисти и се надява да се занимават с изкуство.

"Моето хоби е археология", казва Дянков, който беше наречен "главен археолог на България", от бившия културен министър Вежди Рашидов. Той отпускаше и допълнително средства за различни видове разкопки. Дянков се надява през лятото заедно с по-големия си син да разкопават останки от дребно българско селище недалеч от Казан.

"Освен това много се интересувам от руската живопис от началото на ХХ век. Почти всяка неделя по няколко часа съм в Третяковската галерия. Това е моя бонус от работата ми в Москва", казва Дянков.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес