Симеон не може да се справи с казуса Ирак, нужен е кризисен щаб

След дълго отсъствие от публичното пространство днес бившият премиер Иван Костов излезе със статия, посветена на Ирак, националната сигурност и българските интереси. Какво е вашето впечатление от изложеното мнение?

Видно е, че статията комбинира достойнствата на експерта и на опитния държавник в областта на националната сигурност. Публикацията е много навременна, защото в ситуацията, в която България се намира - на прага на изключително важни решения, в обществото няма сериозен дебат за това какви трябва да бъдат тези решения. Статията на бившият премиер насочва общественото мнение към необходимостта да се дебатира българската позиция за това по какъв начин, в какво време, с какви средства България трябва да вземе отношение или участие в тази криза, която приближава с много голяма скорост.

Статията показва висотата на стила и на концептуалното мислене на премиера Костов като държавник, в сравнение със стила и нивото на концептуализация, което може да демонстрира днешния премиер. За което може само да съжаляваме.

На какво се базирате като казвате, че днешният премиер не е способен на подобна концептуалност ?

България наистина се намира пред много важни решения и то не решения по принцип, защото принципните решения ние сме ги взели - кои са наши съюзници, коя е групата страни, към която принадлежим, ценностите, които изповядваме. В краткосрочно бъдеще и политическата класа, и общественото мнение предстои да взимат изключително важни решения на конкретно равнище, в които експертизата, натрупания опит, образованието, всички тези неща ще имат много голямо значение за правилния избор.

Мисля, че днес никой вече няма право да мълчи относно едно обстоятелство, известно на всички, обстоятелство, което бих нарекъл метафорично "царят е гол". Днешният премиер не притежава концептуалното равнище, образованието и способностите да бъде на висотата на този изключително важен, може да се окаже драматичен момент от развитието на българската държавност.

Поради което бих искал да предложа било към президента, било към друга институция да се създаде един колективен кризисен орган, в който да заседават представители на всички основни политически сили, на всички основни ведомства, свързани с националната сигурност, които да излъчат кризисен щаб и в колективен порядък да бъдат оперативно взимани решенията, важни за българската национална сигурност. Наистина аз не вярвам, че ако тези решения бъдат оставени в ръцете на настоящия български премиер, той ще се справи адекватно с тях.

Вие имате предвид някакъв съвсем нов орган, различен от Консултативният съвет за национална сигурност при президента или от Съвета по сигурността към премиера?

Това би могло и да не е различна структура, това би могло и да е една от действащите структури. Може да бъде Съвета по сигурност към премиера, може да бъде КСНС при президента, но трябва да има наистина структура, която да преценява рисковете, възможностите, времето, в което те трябва да бъдат посрещнати, конкретните позиции на България. В тази структура е много важно да присъства министърът на външните работи, министърът на отбраната, ръководителите на службите за сигурност и утвърдените в страната експерти, за да може тя да взима адекватни и компетентни решения.

Значи вие не виждате, че правителството и управляващите правят нещо по въпроса?

Аз не виждам от днешния премиер политическата воля да представлява страната действително по един авторитетен начин - било във външната, било във вътрешната политика. Това е очевидно и по кризата на институциите, и по начина, по който страната се управлява - или по-точно не се управлява. Но в драматични периоди, какъвто период е предстоящата криза в Ирак, аз мисля, че тази липса на политическа компетентност и воля трябва да бъде максимално компенсирана, това е въпрос на инстинкт за национално самосъхранение

Как си обяснявате това, че НИС на СДС не излезе с ясно дефинирана позиция по иракската криза, а поиска да чуе първо отговорите на държавното ръководство?

Считам тази позиция за абсолютно приемлива и напълно нормална, поради простата причина, че опозицията не е длъжна да огласява своята гледна точка към каквото и да е явление, свързано с вътрешната или външната политика преди оторизираните държавни институции и управляващата ги политическа сила, притежаваща мнозинство, да са взели съответното решение и позиция. Затова не мисля, че опозицията дължи каквато и да било официална позиция по кризата в Ирак или по други проблеми, преди правителството и всички важни за страната институции да са излезли с своя собствена позиция по този проблем.

Как бихте коментирал позицията на БСП в полза на българско участие в американска военна операция, но под условия?

Мисля, че това е една разумна позиция, която БСП заема като основна политическа сила. Разумността на тази позиция се състои не само във факта, че тя подкрепя едно евентуално българско участие, а че обвързва едно подобно българско участие с конкретни условия, които трябва да бъдат налице, за да може такова участие да се реализира. Бих искал да видя в перспектива едно по-конкретно развитие на тази позиция, но пак искам да повторя - БСП също обявява себе си за опозиция, и това би могло да стане едва след като видим позицията на управляващите.

Какви са предизвикателствата пред България по повод на иракската криза и смятате ли, че общественото мнение е подготвено?

Не смятам, че общественото мнение е подготвено. Смятам, че в публичното пространство доминират този тип интерпретации на предстоящата криза, които отново налагат примитивни и до крайност идеологизирани, поляризирани мнения за това, което предстои да се случи. Общественото мнение не може да бъде подготвено на базата на подобен тип публикации, поради което смятам, че както анализаторите, така и политиците дължат на българската общественост един сериозен дебат, в който рационално да бъдат претеглени не само общите "за" и "против" - вече казах, че общите проблеми ние сме ги решили - но да се види по какъв начин българската позиция трябва да бъде прецизирана преди всичко с оглед на това доста вече драматично разминаване в позициите между САЩ от една страна и част от техните европейски партньори от друга. Това раздалечаване на позициите в трансатлантическата общност може да има сериозно негативно въздействие върху България, тъй като ние, подобно на всяка една друга посткомунистическа страна, градим приоритетите на своята външна политика върху презумпцията за единство на трасатлантическото пространство и общността на неговата стратегия към основните проблеми на съвременния свят.

Означава ли това, че ние все още не сме свикнали на многовариантно мислене и продължаваме да мислим еднопланово?

Очевидно е, че ние няма откъде да притежаваме тази многоплановост на мисленето, която се натрупва с течение на времето при пълноценно участие в международния политически процес. Не е необходимо да припомняме, че в продължение на почти пет десетилетия България беше безмълвен и безправен обект на международните отношения, сателит на Съветския съюз. Едва през последното десетилетие страната има възможност да заеме своя позиция в съответствие с националните си интереси, да натрупва опитност като активен субект на международните отношения. Разбира се, началото на този процес беше свързан с поляризация на избора между Изток и Запад, между демокрация и всякакъв вид илюзорни "трети пътища" и т.н. Мисля, че този основен тип избори са вече направени и оттук нататък предстои защитата на българските национални интереси в една много по-сложна, по-деликатна, по-многообразна действителност, в която българският национален интерес ще се съизмерва с редица аспекти на националните интереси на други страни - както партньори и съюзници, така и потенциални опоненти.

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?