Симеон подменя институционалните роли

За какво говорят опитите за подмяна на ролите, в които се поява Симеон Сакскобургготски? Онзи ден той делегира на вицепремиер да ръководи заседание на правителството, а вчера адресиран към него актуален въпрос за Македония бе отклонен към външния министър Соломон Паси.

Според мен става дума за опит стъпка по стъпка, бавно, но неотклонно да се промени цялостният статут на всички роли, които трябва да играе министър-председателят и един партиен лидер в демократичната българска политика. Тази промяна върви изцяло по линията "аз не съм премиер, аз съм цар", "аз не съм партиен лидер, аз съм цар". Това, разбира се не се вербализира, но поведенческата демонстрация е повече от красноречива. Един цар не може да бъде питан и разпитван от поданиците си, пък макар и в парламента. Един цар има право да делегира част от функциите на заместниците си, но това не може да го прави един министър-председател.

Тези първи знаци за подобна подмяна на ролите може ли да се задълбочат?

Това не са първи знаци. Това са първи институционални прояви на едно поведение, което в по-широк план наблюдаваме още от самото завръщане на Симеон Сакскобургготски в България и отправянето на неговия апел на 6 април. Поведение, което ясно говори, че царят не е равен на поданиците си и че това, което е задължение на поданиците, не е задължение на царя. Това е отношението към журналистите, което за разлика от функциите на премиера в институционално отношение не е строго регламентирано - всеки политик се държи с журналистите по начин, по който намери за добре. Но начинът, по който Симеон Сакскобургготски се държи с журналистите, демонстративно показва, че свободният печат, както и българската публичност не могат да разчитат на същото отношение, на което могат да разчитат от всеки един български политик, който желае да бъде избран или преизбран. Царското отношение към медиите е наистина доста различно от отношението на другите политици. Така е и с отказа да води заседание на правителството при положение, че премиерът е в страната и че не е назначил публично някой от вицепремиерите, който да го замества. Отказът да се отговори на парламентарно питане с извинението, че това е питане подресорно на външния министър - всяко питане към министър-председателя може да бъде отнесено към някакъв ресор, но премиерът олицетворява правителството и едно питане по важен национален въпрос се поема от премиера. Тези две последни прояви говорят, че общото поведенческо отношение на Симеон Саккобургготски към българската публичност започва да придобива строго определени институционални измерения. И започва да променя институционалните роли, в които се реализира българският премиер.

Има ли ресурси гражданското общество и демократичната институционална и политическа система в страната да противодейства на тези опити за подмяна и има ли смисъл да се правят такива?

Независимо дали има или няма ресурси на тази стъпаловидна промяна на духа и буквата на институциите, гражданското общество е длъжно да съобщава за това. Да се противопоставя и да изисква политическите играчи и всички институционални играчи да се придържат към характеристиките на своите институционални роли.

© Copyright Mediapool