Симеон Сакскобургготски загуби първия си "царски" имот

Държавата си върна двореца "Кричим"

Дворецът "Кричим"

Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок загубиха делото за двореца "Кричим", който окончателно бе присъден на държавата от Върховния касационен съд в петък. Това е първото приключило с решение дело за "царските" имоти, което ще даде насока за развитие на останалите казуси.

Делата за дворците "Врана", "Ситняково" и "Бистрица" продължават да буксуват пред Софийския градски съд. Дело се води и за "царските гори" в Рила. Върховният съд допусна за разглеждане делото за двореца "Кричим" по изключение. ВКС се нагърби да изясни неяснотите в българското законодателство по казуса с т.нар. "царска реституция".

Същността на спора бе за собствеността върху имотите, които влизат в Интендантството на цивилната листа на Царя. Службата е отговаряла за цялото материално осигуряване на монархическата институция от нейното създаване след Освобождението до 1947 година.

Сакскобургготски и сестра му се позоваваха на решението от 1998 година на Конституционния съд (КС), с което Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе бе признат за противоконституционен. Стъпвайки върху това решение, те твърдяха, че имотите от Интендантството на цивилната листа на Царя са техни по право и са одържавени неправомерно. Тезата на държавата бе, че Интендантството е държавна институция, издържана изцяло от държавния бюджет и поради това имотите, които влиза вътре в нея са държавна собственост.

Симеон Сакскоургготски и Мария Лузиза Хробок загубиха делото и пред трите инстанции на българския съд. Решението на ВКС в състав с председател съдия Костадинка Арсова и докладчик съдия Василка Илиева, представлява на практика подробен анализ на същността на Интендатството и покупките на царете.

Първо е Оберхофмаршалство

Според ВКС събраните исторически документи дават "недвусмислен" отговор на въпроса каква институция е Интендантството на цивилната листа. В края на 19 и началото на 20 век тя е наричана Оберхофмаршалство и е призвана да се грижи за прислугата, продоволствието, администрацията, дворцовите церемонии, полицията, както и за постройката и мебелировката на всички дворци.

Оберхофмаршалството се ръководи от административна служба, която е следвана от съдебната и полицейската служби. Начело на институцията оберхофмаршалът, следван от хофмаршал, съветници, хофсекретарят и оберхофкомисарят (интендант).

Съгласно правилника на институцията всяка година трябва да се представя бюджет за домоводството на двора и постройките, управлението на двореца и дворцовите градини. Той влиза в държавния бюджет и се одобрява от Народното събрание. През 1919 година институцията се преименува в Интендантство на Цивилната листа.

Грешно впечатление

"Наименованието на Интендантството на цивилната листа създава впечатление, че като орган Интендантството има за предмет на дейността си единствено управлението на онази сума отпускана от бюджета, която е определена от конституцията за издръжката на царя като физическо лице и неговото семейство - така наречената "цивилна листа", пише ВКС. В същото време обаче съдът сочи, че йерархията е същата като при Оберхофмаршалството, което обслужва държавната институция на монарха.

Под управлението на Интендантството са царските дворци, царските градини и паркове и други учреждения за управление на домакинството. Правилникът му казва, че това е гражданският институт, представляващ Двора. Той има за цел да осигурява издръжката и грижите за Царя именно като държавен глава, а не както частно лице, пише съда.

Интендантството управлява значителен фонд от движими вещи и недвижими имоти: дворци, музеи, зоологически и ботанически градини, ловни и земеделски стопанства, конюшни, автомобилен парк, но това става със средства от държавния бюджет при условията на строга отчетност.

Всичко се плаща от държавата

В правилника му недвусмислено се сочи, че цялото царско строителство се финансира от държавния бюджет, а не от личните средства на монарха. Имотите, които Интендантството притежава и управлява няма как да бъдат придобити, поддържани и използвани с ограничените средства за личната издръжка на царя.

Това личи от държавните бюджети преди 1947 година. Цивилната листа на царя и апанажът на царицата годишно представляват много по-малки суми от бюджета на институцията Интендантство на Цивилната листа. От бюджета за 1939 година цар Борис III получава цивилна листа от 4.8 милиона лева, а царицата издръжка от 480 000 лева. В същото време Интендантството има бюджет от 28.25 милиона лева.

"Това води безспорно извода, че Интендантството на Цивилната листа не може да се идентифицира със самата "цивилна листа" (личната издръжка на царя) и не осъществява дейността си само и единствено със сумата, отпусната от бюджета на цивилната листа", се казва в решението на ВКС.

Държавата ежегодно е отпускала целево средства от държавния бюджет за поддържането на държавния фонд за мебели, ремонти, поддръжки и ново строителство за дворците. За да потвърди този извод съдът дава за пример писмо на ръководителя на Интендантството до министъра на благоустройството, с което искат 1.3 милиона лева за довършването точно на двореца "Кричим". Подобни писма и ведомости има за всички царски дворци.

"Интендантството като държавно учреждение, което осъществява тази разностранна дейност със средства от държавния бюджет, различни от тези, отпускани от бюджета като Цивилна листа на монарха като физическо лице", заключва ВКС.

Лични покупки

В потвърждение на тезата са приложени и два различни нотариални акта – за купуването на двореца "Кричим" и къщата на цар Борис III в карловското село Баня. В първия акт Перущенският мирови съдия пише, че дворецът в Кричим се придобива от Интендантството, а във втория Карловският мирови съдия не оставя съмнения, че Борис III купува имота като частно лице с пари от личната си издръжка.

Разликата между имотите частна собственост на монарха като физическо лице и монархът - цар Фердинанд или цар Борис като държавен глава, е направена и в “Описа на Интенданта” чрез поясняването в скоби на действителния техен собственик, допълва ВКС.

Делото за двореца "Кричим" започна в средата на 2008 година, когато Симеон Сакскобургготски и сестра му заведоха дела срещу държавата в Пловдивския окръжен съд за собствеността върху имота. Процесът продължи най-дълго на първа инстанция, защото тогава бяха изготвени всички необходими експертизи на имота и бяха събрани историческите документи.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?