Симеон Втори иска да извърви пътя до короната през парламента Георги Коритаров

Провъзгласяването на Национално движение "Симеон Втори" бе съпроводено с много силен медиен шум и с едно класическо политическо подсказване.

Медийният шум бе обясним с очакването какво ще съобщи Симеон след толкова години мълчание за конкретните си намерения. И той го съобщи - основава и ще оглави национално движение на свое име - "Симеон Втори".

Политическото подсказване за плановете на царя дойде - колкото и странно да звучи на пръв поглед - от парламента. Там по време на дискусията по ратификацията на споразумението между България и НАТО бившият главен секретар на СДС Христо Бисеров удари такова чело на уважение и респект пред министър -председателя Иван Костов заради НАТО и ЕС, че всички веднага са предположили -

Бисеров няма да е сред лицата на Симеон Втори

и вероятно търси обратна пътечка към СДС.

След по- малко от час от поляната на резиденция "Врана" това предположение се потвърди. Симеон няма да включва в националното си движение партии, ще търси нови личности, а според изброените критерии, по които при него биха се приютили действащи в момента политици, място за Бисеров няма. "Популистки апел" - това определение за царското обръщение, което даде политологът Огнян Минчев, е съвсем точно за характеристиките, тона и формулираните проблеми в посланието на Симеон.

Популизмът като инструмент за привличане на внимание се нуждае от известно пояснение. Той носи гарантиран успех там, където за изречените думи и обещания не само че не се носи отговорност, но и нещо повече - институционално и юридически не е възможно да се носи отговорност. Пример за подобно привличане на обществен интерес и изграждане на висок рейтинг е президентът Стоянов, чиито критики срещу корупцията въобще бяха посрещнати възторжено от голяма част от българското население.

В случая със Симеон се получава твърде интересно наслагване на образи един върху друг.

В говоренето си той се доближава до президента, иска да присъства в парламента, а амбициите му са свързани с монархията.

Анализът на текста на обръщението на Симеон откроява няколко ключови думи и изрази:"повратен и съдбовен момент", "историческа мисия", "промяна на политическата система и морал", възможност за отзоваване на депутати, ако те са разочаровали избирателите.

Нека започнем с отзоваването на депутати. Сегашната Конституция на страната не предвижда подобна възможност. Тъкмо обратното - депутатът е свободен да запази своя мандат дори и тогава, когато напуска парламентарната група на партията, с чиято листа е избран.

Това послание на Симеон е първа негова конкретна полемика с Конституцията. Но символичното не е в предлагането на тази толкова специфична конституционна алтернатива. Символичното е, че се внушава - народният представител не е независим. Той е зависим, а каква ще е политическата му съдба ще решава в крайна сметка Симеон, който очевидно ще трябва да отсъжда кога доверието към един депутат е изчерпано и той трябва да напусне парламента.

Алюзията за назначаване и уволняване на депутати е монархическа заявка,

която следва да бъде разчетена правилно. Съчетана с призива за промяна на политическата система и морал, тя очертава ясно контурите на стратегическата цел на Симеон Втори.

Тя не е да се промени политическата система, а да се промени държавното устройство и да се възстанови монархията. В днешно време споровете "република или монархия"обикновено

започват с абстракция и завършват с абсурд

Факт е, че за съвременните хора не е важно дали държавата им е република, или монархия. Важно е дали тя е демократична, или не. Дали тя е просперираща или не. Дали човек се чувства добре или не. При сериозно вглеждане никак не е трудно да се разбере, че идеята за смяна на политическата система е или безсмислица, или скрита заплаха за недемократизъм. Защото - и в демократичните републики, и в демократичните монархии политическата система е построена върху принципите на многопартийността и плурализма - без значение как се наричат партиите.

Тогава какво в политическата система трябва да се променя?

И дали пък призивът за събиране на личности, а не на партии не е спомен за времето на онези тихи царски преврати със забрани на партии, извършвани по времето на Борис Трети? Детайлите във веригата от разсъждения са важни. Но те по принцип не променят правилото как в днешно време се спори за републиката и монархията - абстрактно и абсурдно. Този модел на спора открива нашироко възможността популизмът да се използва като основен тактически похват за постигане на поставената стратегическа цел. Симеон Втори стана популярен през последните месеци с мълчанието и загадката около себе си. Днес той проговори популистки, за да спечели гласове за влизане в парламента. Проговори, но отново не посочи нито имена на съмишленици и лица на движението, нито на политици, които би поканил.

Завесата около Симеон е повдигната - загадката остава, а с нея и възможността за увеличаване на царския рейтинг. От гледна точка на стратегическата цел на Симеон - промяна на държавното устройство - той има интерес да си осигури ново равнище за правене на популизъм. Такова равнище е присъствието на движението в парламента, но не с мнозинство или в управляваща коалиция, а като опозиция. Симеон има интерес да бъде ключова опозиция, за да може да атакува политическия и държавен модел, без да е натоварван с отговорност. Това би му позволило да се надява на разширяване на влиянието и на пряко оспорване на държавното устройство в по-дългосрочен план. Участие на движението на Симеон в парламентарно мнозинство и в изпълнителната власт би означавало неговата демитологизация. И следователно - не е негова цел. Целта е пътят до Короната да бъде извървян през шансовете за популизъм, които дава парламента.