Симеон Втори: Нямам алтернатива освен да приема да бъда министър-председател

Ако реши да поеме премиерския пост, Симеон Кобургготски ще обяви намеренията си пред българското общество официално и по съответния ред, каза Цветелина Узунова, прессекретар на Национално движение Симеон Втори по повод интервю на Симеон, поместено днес в испанския вестник Ел Мундо.

Мадридският вестник Ел Мундо помества днес интервю със Симеон Сакскобургготски, взето от специалния пратеник на вестника в София Хайме Пеняфиел, негов отдавнашен познат и специалист по въпросите на кралските дворове.

Онези думи на кралица Виктория Еухения, че един крал в изгнание никога не бива да се връща в родината си като турист, а или да царува, или да изгуби всякаква надежда, изглежда не се отнасят за Вас?

Това е велика фраза. Ювелирните и абсолютни фрази са пътеводител, но в този случай тя трябва да се транспонира към 21-и век, към приоритетите на страната, на която съм бил цар, и преди всичко към нуждите на моите съотечественици. Това е нашата повеля. Това бе резюмирано много добре от Минготе с един шарж, на който е изобразена корона, висяща на закачалка, и с надпис "Президентство на Република България". Добър пример в това отношение даде тези дни президентът, когато го посетих заедно с групата си, за да му поднесем нашите почитания. Той даде урок за това, което по мое мнение трябва да бъде България, що се отнася до диалог и до отношения между българите. Още с влизането си каза: "Господа, аз винаги съм се обръщал към цар Симеон с Ваше Величество, защото уважавам историята. Тъй като уважавам републиканските институции, днес се обръщам към лидера на най- голямата партия с"Господин Борисов." Още от 1996 г. а правя именно това - водя диалог и се стремя да зачитам институциите, за да укрепвам демокрацията.

Онова 10-годишно дете, което през 1946 г. напусна България и замина в изгнание...

През вратата, през която ти току що влезе.

...е и мъжът, който на 25 май 1996 г. се завърна отново в своята страна, бяха едно и също лице. Царят на българите. Но днес продължавате ли да сте цар Симеон?

Същият съм си. Не мога да се родя отново, за да стана Симеон Борисов. Доколкото мога, нося това историческо бреме. И все някак трябва да се държа в ръце. Мислейки само за икономическите приоритети, за добруването на хората, без да поставям на преден план тези царски и династически въпроси,сякаш кроя нещо. Аз правя жестока саможертва, жестока и абсолютна във всяко отношение. Затова трябва да ми дадат доверието, което моята саможертва заслужава. Няма да подобрим Брутния вътрешен продукт, нито пенсиите на нашите хора, ако дебатираме на тема монархия или република. Това нещо са го осъзнали всички тук, като се започне от мен. И съм благодарен, защото видяха, че съм искрен. Аз не съм политик. Не направих кампания по американски образец. Само посещавах места, където ме канеха. И се убедих, че хората се стичат към мен, защото им вдъхвам доверие.

Мислили ли се, сънували ли сте някога, че на 64 години животът Ви ще се промени така коренно?

Разбира се, не по този начин. Макар винаги да са ме учили, че царят не е в активната политика. Това винаги съм го осъзнавал, усвоявал и прилагал. През 50-те години изгнание се опитвах да поддържам тази роля с достойнство. Сега, обаче, както споделих с един от моите щастливо царуващи роднини, въпросът стои така - ако действително бях цар, и през ум нямаше да ми мине, дори и насън, че ще действам така, както действам в момента.Но тъй като не съм, и от друга страна виждам, че съществува този капитал, този кредит на доверие, мисля, че мога да помогна, и то много, за да внеса нов дух в моята страна.

Политическият свят и кралските дворове са вперили очи във Вас и следят с небивал интерес тази, така да се каже, сюрреалистична картина: един цар се превръща ни повече, ни по-малко в президент.

Президент на републиката - не. По една проста причина - нашият Конституционен съд постанови, че аз не мога да бъда президент, тъй като през последните 5 години съм живял тук най-много половин година. И аз зачитам това решение. Но в същото време и в името на нашето 40-годишно приятелство, а и защото тези изявления са предназначени за един испански вестник като Ел Мундо, ще ти кажа категорично нещо, което казвам за пръв път: фактът, че размишлявам и съм скъп на думи, както и че мислих много, след като получих такъв страхотен, подавляващ вот на доверие - цели 120 депутати, половината от местата в парламента, означава, че аз, Симеон Сакскобургготски или Български, не заигравам.

Трябва да стигна до същността. Казах на моите хора, в обръщението си на 6 април т.г.: занимават ме само икономическите приоритети и добруването на страната. Затова ако днес или утре бъде решено аз да стана министър-председател, но се осмеля да направя такова правителство, което да ме облагодетелства и да стигна до президентството, това би означавало да заигравам с вота на хората. В мой интерес е това да не си го позволявам. Вярно е, че моето образование би ми позволило да бъда по-скоро президент отколкото министър-председател. Но мисля, че това би било хабене на енергия и би изглеждало, че съм правил всичко, за да заема поста. Освен това ние си имаме президент, когото народът цени, президент, на когото предстои втори мандат. Така че да се кандидатирам за президент, би означавало от моя страна липса на лоялност към институциите - а аз проповядвам точно това, и преди всичко към избирателите. Това няма да сторя никога.

А възможността да бъдете министър-председател имате ли я предвид?

Тъй като се опитваме да съставим правителство, възможно е. Но етиката изисква консултации с останалите участници. В една коалиция обикновено не се смята за етично мажоритарната партия, която всъщност диктува условията, да определя кой може да бъде министър-председател. Не. Смятам, че е по-етично да приключим с тези консултации и тогава да решаваме.

Това значи, че щом не приемате да бъдете президент, се стремите да станете министър-председател.

Стремя се- Опазил ме Господ. Нямам алтернатива, освен да бъда министър-председател. Искат го много хора и преди всичко народът. Така ще покажа, че влизам в играта. Някои ме обвиниха, че не искам да се включа в парламентарните листи. Аз им казах: господа, мога да вляза най-много в две от общо 31 листи. Но никога не съм бил гражданин на друга страна, а в моята не ми позволяваха да действам. Нямам дори представа от парламентарен живот, от това да си депутат. Бих предпочел да бъда вън от това. Но не ми остава алтернатива освен да се съглася да бъда министър-председател - нещо, което е страшно и тежко. Но щом трябва да бъде направено за България, дявол да го вземе, ще го направя.

Кое поздравление от всички, които получихте, ви предостави най-голямо задоволство?

Поздравленията на всички крале. Въпреки че са едно семейство, заслужават голяма благодарност. Също така приветствието на премиера Аснар. Но трябва публично да призная, защото е точно така - първото официално приветствие беше от Тони Блеър.

Какво бихте казали на кралете в изгнание, така че след Вашия изборен успех да мислят, че чудото може да се повтори?

Чух съпоставки, които ми се видяха неудачни. Всяка страна има специфика, своеобразие, история. В моя случай определящо беше стечението на обстоятелствата.

Мнозина се изненадаха от това, че един цар се впуска в политиката. Просто не могат да го проумеят. Може би защото един цар царува, но не управлява?

Има една тема, на която бих искал да акцентирам. Някои казват, че Симеон е цар, който започнал да се занимава с политика преди три месеца. Тези, които говорят така, не знаят, че да си цар означава да правиш тънка политика цял живот. Много по-тънка и еквибристистична от тази, която прави един политик, определящ се като такъв. Аз съм в общественото пространство цели 50 години.

Какви са отношенията Ви с патриарха на Българската православна църква?

Патриархът направи жеста да нареди да се отслужи Те Деум във всички църкви в страната и да се бият камбаните на 16 юни - деня за размисъл. Аз го помолих да го отмени и той го стори. Затова направих посещение при него, за да му благодаря и да го помоля за благословия.

На мнозина политически наблюдатели направи впечатление този срок от 800 дни, който си поставихте във Вашата предизборна програма. Защо 800, а не някакво друго число?

Осемстотин дни е икономическа мерна единица за всяко предприятие, което не върви добре. Този срок се дели на три части: една година, за да анализираме на какво сме стъпили и какво се случва; още една година, за да внесем корекции и пренастройки, и една трета година, в която акционерите да започнат да виждат дивиденти.

Кои хора влизат във Вашия екип?

Група млади икономисти, българи, които са били в изгнание и са заемали чудесни постове в банки и частни компании във важни страни. Те оставиха всичко, защото повярваха какъв динозавър съм аз. Това ме мотивира.

Като цар, който досега царуваше, и като цар,какъвто сте сега, какво мислите за монархиите, които се опитват да се модернизират чрез своите наследници?

Монархията е хилядолетна институция и като всяка друга институция се развива. И ако някоя монархия по една или друга причина се е превърнала в новина, от това няма защо да се правят кой знае какви изводи. Учудвам се на това, че някои медии се вълнуват, критикуват или заиграват с темата, че някой си принц можел или не можел да се ожени за еди коя си девойка.А същите тези медии, същите тези журналисти после критикуват монархиите, че са архаични и не се демократизират. Какво всъщност искаме? Трябва да гледаме действителността и да бъдем оптимисти.

Цар Симеон смята, че да нямаш абсолютно мнозинство е много здравословен коректив. Още от първия ден той се обяви за коалиционно правителство, за да бъдат разпределени и споделени отговорностите. За да може повече хора да се чувстват обвързанис правителството. Той смята, че по този начин обществото се мобилизира много повече.

"Абсолютно мнозинство би означавало да играем сами. В течение на историята е имало политици, които са искали да се наложат, или са се видели принудени да се наложат.
И накрая са оставали самотни. Моят баща беше обвинен в такова нещо, дядо ми също. Това стана с премиера Костов, с премиера Виденов, с диктатора Живков. Новото, което искаме да приложим, е екипният принцип."

Известният писател и журналист Индро Монтанели почете Вашата майка, царица Йоанна със статия, в която я окачестви като "най-скъпоценното съкровище в генезиса на Савоите". Какво би помислила тя за всичко, което Ви се случва?

Мисля, че би се разтревожила много, ако види на какво свръхчовешко усилие съм подложен - дето се казва, 20 часа работа и само 4 часа сън дневно. Но предизвикателството е толкова чудесно! Опитвам се за изпълня минимума от това, което хората се надяват и вярват, че Симеон може да им даде. Това е страхотно. Мнозина мислят, че аз мога да оправя всичко от днес за утре. Това ме задължава. Освен това така се радвам хората да знаят, че царят няма да пъхне ръка в чуждия джоб.

Отказахте ли се от короната?

Независимо от това, че аз продължавам да съм цар, хората продължават да виждат в мен монарха. Но моята дискретност, скромност, дипломатичност - наречете го както искате, ще ми позволи да живея с двете шапки, както казват северноамериканците.

Всички се чудеха, че на семейното тържество във Врана по случай Вашата 64-годишнина не присъства княгиня Калина.

Радвам се, че ми зададохте този въпрос. Френският седмичник Поан откликна на това отсъствие със следното заглавие: "Непокорната дъщеря на Симеон предпочете ваканция в Мароко." Не беше така обаче. В онези дни, в навечерието на рождения ми ден Китин Муньос, годеникът на дъщеря, ми трябваше да тръгне на плаване с известната си тръстикова лодка от своето родно място Сиди Ифни. Калина и самият Китин ме попитаха дали да останат там и аз им разреших. Знам какво означаваше това за двамата. След няколко дни Калина ще дойде при мен тук, в София, за да не бъда така самотен, защото Маргарита се връща в Мадрид за 10 дни.

Сигурен съм, че след всички приветствия ще Ви липсват поздравленията на двата души, които за жалост вече не са между живите - кралете на Мароко Хасан и на Йордания Хюсеин.

За мен е много тежко и болезнено. Аз имах късмета да ги надживея, за което благодаря на Бога. Но ако някой се вгледа кои отсъстват, кои не са тук, тогава е много тежко /заплаква/. Може би съм уморен, вълнувам се прекалено много.

Разбрах, че кралица Нур, вдовицата на йорданския крал е дошла в София, за да Ви поздрави.

Да. Дойде, за да ме прегърне и да ми припомни, че ако беше жив, Хюсеин също щеше да дойде. Крал Мохамед ми телефонира и ми изпрати много сърдечно писмо, което започваше с написани на ръка следните думи: "Ваше Величество, скъпи чичо..." /Царят отново е развълнуван./ Бяхме толкова добри приятели. Да имаш големи приятели е голям капитал, най-добрият ми капитал. Но, слава Богу, все още имам много приятели. Вие сте един от тях.