Синът на Кадафи трябвало да пише на Саддам, не на Паси

Бих се подписал под почти всичко в писмото на Сейф ал Ислам, само че точният адресат не е България, а Саддам Хюсеин. Ако в момента има пречка пред мира, това не е работата на Съвета за сигурност, а Саддам, заяви днес външният министър Соломон Паси.

От Япония, където е на посещение, той коментира писмото до него от сина на либийския ръководител Муамар Кадафи, получено в края на миналата седмица.

В него синът на Кадафи настоя пред българския външен министър за промяна в позицията ни по Ирак, обвързвайки я с изхода на СПИН-делото срещу шестимата български медици в Триполи.

По време на своя мандат Соломон Паси направи всичко възможно за политическо сближаване с либийското ръководство и установи приятелски отношения със Сейф ал Ислам, чиято фондация пое патронаж над делото срещу българските медици. В духа на новите отношения министър Паси още миналата година обяви, че либийското правораздаване е справедливо и независимо, с което отне легитимната възможност на българската държава да атакува политическото обвързване на процеса срещу българските медици. Писмото на Кадафи - син обаче показа точно това - че процесът е политически и Либия обвързва неговия изход с позицията на България по иракската криза и други теми от пряк политически интерес за Муамар Кадафи.

Пред БНР Паси отрече България да е поемала някакъв ангажимент към Либия да съгласува с Триполи позициите си по иракската криза заради делото срещу медиците. Външният министър отново повтори тезата на сегашните управляващи, че България разчита изцяло на независимото либийско правораздаване.

"Подобни уговорки нито са правени, нито биха могли да бъдат направени. Ситуацията с нашите медици е принципна и ние разчитаме на независимостта на либийския съд. Както знаете, неведнъж и външният министър, и Сейф ал Ислам, и редица представители на либийската държава са потвърждавали, че това ще бъде един безпристрастен съд и по никакъв начин политическа позиция на едно или друго правителство не би трябвало да може да му повлияе", каза днес Паси.

В деня, в който се разбра за писмото, от Външно министерство първоначално отказаха какъвто и да е коментар с мотива, че то е получено след заминаването на Паси и тъй като представлява лична кореспонденция, не може да бъде отваряно до завръщането му. Малко по-късно същия ден, говорителят на МВнР Любомир Тодоров заяви, че по указание на министъра, заместниците му все пак са се запознали със съдържанието на писмото. МВнР го третирало като желание да бъде даден допълнителен импулс към търсенето на мирно решение от кризата, като обвързаността между двете неща - съдбата на медиците ни и позицията на България в СС на ООН, произтичала от чиста хуманност и загриженост.

Днес Любомир Тодоров допълни изразената тогава позиция като заяви, че текстът на писмото не давал абсолютно никакво основание да се смята, че Либия обвързва позицията ни за Ирак със съдебния процес. "Не смятам, че България е изнудвана по отношение на процеса. Писмото съдържа загриженост от хуманни съображения както за нашите медици, така и за евентуалните жертви, които биха могли да бъдат дадени при една война", заяви той. По думите му затова и нямало причина за промяна в нашата политика и действия спрямо процеса.

Тодоров съобщи още, че България ще участва в 59-та сесия на комисията на ООН за правата на човека със статут на наблюдател, като българската делегация ще бъде ръководена от зам.-министъра на външните работи Петко Драганов. Заседанието на комисията, чието ръководство съвсем наскоро бе поето от Либия, ще бъде между 17 и 25 април в Женева. Преди време имаше идеи страната ни да постави пред комисията проблема с процеса срещу нашите медици. На въпрос дали това няма да бъде направено на тази сесия, Тодоров заяви, че в момента не може да коментира този вариант.