Синдикати и работодатели искат реиндустриализацията на България

Представители на синдикатите и работодателските организации настояха в петък следващото българско правителство да не забравя темата за реиндустриализацията на страната, която бе подхваната от кабинета на БСП и ДПС. Това стана по време на представяне на проекта "Възраждане на индустрията в България" в сградата на КНСБ.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров припомни обещанието на новия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да осигури 300 милиарда евро за съживяване на икономиката в ЕС. Димитров допълни, че България трябва навреме да се подготви за разпределението и този ресурс.

КНСБ настоява партиите да включат реиндустриализацията в предизборния дебат наред с темите за неотложните реформи в здравеопазването, пенсионната система и образованието. Той добави, че ще бъдат поискани от всички партии ангажименти във връзка с предложението.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев каза на свой ред, че реиндустриализацията не значи пряко или косвено субсидиране на закъсали държавни компании или изкупуване на частни компании от държавата, за да бъдат оздравени.

"Сред най-важните мерки за осъществяването на реиндустриализацията са осигуряването на политическа стабилност, предвидимост и прогнозируемост на бизнес средата", каза Колев.

Деканът на Стопанския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" доц. Тодор Попов каза, че ролята на държавата при възраждането на индустрията е да увеличи разходите за наука и образование. Той препоръча да се дадат повече възможности на промишлените предприятия за постигане на балансирани отношения с банките и търговски вериги.

Икономистът препоръча още намаляване на контрабандния внос, както и по-големи възможности за участие на малките и средни предприятия в обществените поръчки.

Пламен Димитров също открои липсата на кадри като един от основните проблеми пред българската индустрия. Той каза, че необходимо държавата да каже кои ще са приоритетните за нея сектори. Според КНСБ подходящи за развитие са електроника и електротехника, металургия, химическа промишленост и пластмаси, фармация, химия, козметика, селско стопанство, туризъм, информационни, чисти и био технологии, транспорт и оборудване и хранителна индустрия.

Сред другите идеи на КНСБ са възраждане на уранодобива, офсетните програми, както и съдействие от държавата на фирмите от военно-промишления комплекс при намирането на пазари.

Синдикалните и работодателските организации се намесиха активно в политическия процес веднага след краха на Корпоративна търговска банка. Те обвиниха политическите партии за всеобщата криза в страната и заплашиха с радикални действия, ако не се постигне консенсус по ключовите въпроси в държавата. Те така и не конкретизираха какви ще са тези радикални действия.