Синдикатите - предизвиканото обяснение*

Наскоро в медиите се появи заглавие "Синдикатите - икономическо невежество и желание за власт".

Както винаги, щях да отмина заглавие с подобна претенция, ако авторът не беше представен като работещ в Института за пазарна икономика. При всичките ми съмнение за това, че един човек, изкушен от наука и анализи, може да даде подобни квалификации, дори само за да защитя името на този уважаван институт, съм длъжен да потърся корените на истинското невежество или (защото това е другата хипотеза) на опитите за манипулация на общественото мнение.

В написаното има определени заблуди и (надявам се) непознаване на материята.

1. Авторът развива тезата, че не е редно държавата да взима по-малко и дава повече, в т.ч. за заплати. Освен това правителството дава работа само на 15 % от работещите и следователно шумът, който вдигат синдикатите, трябва да е по-малък - като за 15 %.

Не ми е работа да анализирам какво авторът не може да проумее и дали синдикатите не могат да обяснят, но за голяма част от работещите в бюджетната сфера заплатите се предопределят в бюджета на страната и следователно, ако хората имат основание да искат тяхното увеличение, няма как да не го правят именно сега и пред правителството. А при отказ - да се възползват от правото си на протест и натиск, за да постигнат целите си. Не бих искал да гадая защо авторът не е възмутен, а ако е, защо не споделя мислите си за невежеството на френските синдикати, които блокират страната в търсене на компромиси по неприемливи за тях решения. Или защо не ни научи какво да мислим за италианските трудещи се, които откровено се противопоставят и имат дързостта да заплашват приятеля на нашия премиер г-н Берлускони.

2. В т.нар. реален сектор, за сведение на автора и поръчителите на материала, се водят преговори, които поради своя отраслов характер често пъти не стават достояние на широката общественост. Там, г-н авторе, наистина се смята - и производителност, и качество, но и реална цена на труда, която за ваше сведение няма как да не включва реалната издръжка на работната сила, т.е. нейната себестойност. Да продаваш работната си сила под нейната себестойност, значи да убиваш. Това е ясно, нали?

3. Развива се и тезата, че опитите за дискусия по повод заетостта и безработицата от страна на синдикатите са "очевиден стремеж за връщане на пълен социализъм".

В този каламбур, по повод пазара на труда, сигурно поради интелектуална немощ, не разбрах докрай тезата на автора. Затова с риск той да остане неудовлетворен, ще обяснявам наред:

- единственото, което искат да постигнат синдикатите, подкрепяйки идеята на г-жа Шулева за осигурителните прагове, е да възстановим справедливостта и да направим публични съществуващите взаимоотношения между работодатели в сянка и работещи. Не е нормално осигурителният праг да се приема като минимум, когато става дума за постъпления в бюджета и като максимум, когато става дума за работни заплати.

- световна тенденция е пазарът на труда да става все по-гъвкав. Надявам се, познавайки г-н Красен Станчев, че това е известно в Института по пазарна икономика. Но, когато заетостта не може да гарантира пълно работно време, то естествено е хората да се стремят да работят по-малко време при пълна заетост, за да имат време да доизкарат някой друг лев с втора и трета заетост. Така те биха помогнали и на работодатели, които имат работа, но не за "пълна заетост". Не разбирам какво точно е възмутило "учения - анализатор".

4. Не би следвало, според автора, синдикатите да се месят в работата на правителство и парламент, тъй като се разваля стерилната среда и това си било откровено желание за власт.

Да, представителството дава власт и изисква (в нормалните общества) да се предостави ресурс, за да се търси решението на проблема. В политическото общество това става чрез партиите. Но когато едно общество има претенции да се отваря за граждански структури, не е ясно защо при изработването на закони да не се включат и организации на потребители, на увредени, а и най-вече на работещи. Без, разбира се, да се променя партийността при структурирането на парламента, нито при решаването на проблемите на хората. Кой, извинете, ще загуби при повишената публичност и експертност на парламента? Синдикатите, по смисъла на закона, а и в рамките на логиката, следва да имат отношение.

5. Колкото до препоръката за създаването на втора социалистическа партия. Препоръчвам на господина да поговори с реални членове на КНСБ, мръзнали по улиците в протести срещу правителството на Виденов, или с членове на "Подкрепа", заклеймявани от поддръжници на правителството на Ф.Димитров. Може би това би променило малко вижданията му. Макар че - едва ли!

Любен Томев е директор на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ към КНСБ

*Публикуваме без съкращения или редакторска намеса материала, който КНСБ пожела да публикува в Mediapool.bg като отговор на статията на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?