Синдикатите настояват до три години средната заплата да стане 40% от европейската

До 2017 г. средната работна заплата да достигне 40 процента от средното равнище за 28-те страни на ЕС, настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров в понеделник на национална конференция, посветена на заплащането на труда. На форума присъстваха лидерите на КТ "Подкрепа", национално представителните работодателски организации. Гости бяха премиерът Пламен Орешарски и министъра на образованието Анелия Клисарова, зам.-министри и правителствени експерти.

Сега средната заплата у нас е 25 процента от европейската, посочи Димитров. От името на КНСБ той поиска и минималната да стане поне 50% от средната за страната.

Синдикатите имат и претенции за ръста на заплатите в бюджетната сфера от догодина. Той трябва да е 15-20% спрямо сегашното равнище. Това е едно от условието в страната да се задържат младите и квалифицирани кадри, смятат те.

"Няма да печем кебапчета, няма да искаме минимална работна заплата от 1000 лева. Ще искаме само реални възможности", каза при откриването на форума Димитров, иронизирайки предизборното поведение и обещания на политици като Николай Бареков или Волен Сидеров.

Покупателната способност на хората изостава от началото на прехода. Минималната работна заплата е под 90 процента от равнището преди 24 година, когато започнаха промените в страната, уточни той.

През последните години потреблението коренно се промени, но има 1.6 млн. българи, които не пресмятат доходите си в достъп до широколентов интернет и в смартфони, а в хляб, мляко и лекарства, каза Димитров. Докато пропастта в доходите не се стесни, пазарната икономика не може да работи, заяви лидерът на КНСБ. Той цитира и позицията на генералния директор на МВФ Кристин Лагард, според която колкото по-голямо е неравенството между доходите,

толкова по-слаб ще е устойчивият растеж.

Всички отговорни политици трябва да знаят, че неравенството в заплащането заплашва социалния мир и прави възможни сериозни катаклизми, посочи още лидерът на КНСБ.

Ниската производителност не е единствената причина за ниските доходи. Производителността на труда у нас е 47 процента от средната за ЕС, а заплатата в секторите на производството и на услугите е само 25 процента от средната в ЕС, каза Димитров. Временната заетост у нас води до много по-ниски възнаграждения като разликата в заплатите между хората на постоянен и временен договор достига 3,8 пъти, каза още Пламен Димитров.

Минималната работна заплата у нас ще продължи да се увеличава, но умерено и съобразено, сдържано обеща премиерът Пламен Орешарски, като охлади исканията на синдикатите.

Орешарски изтъкна, че правителството изпълнява обещаната си политика за увеличаване на минималната работна заплата до 450 лева в края на мандата, като в момента тя е 340 лв. Именно в ниската заплата у нас министър-председателят намира обяснението и за най-динамичните темпове на покачването на заплащането на труд през последните десет години, за които страната ни е критикувана от МВФ и Световната банка.

"Рязкото увеличаване на заплащанията предизвиква засилващ инфлационен натиск, а той от своя страна обезценява валутата”, предупреди още Пламен Орешарски и припомни, че все пак сме обвързани във валутен борд.

"Изминалите 16 години показаха, че често се оправдаваме с борда, без да имаме големи основания за това нещо", продължи премиерът.

"Не бива да прехвърляме всичко върху борда, той не ни пречи. Бордът само ни показва, че е един от изкуствените инструменти за смекчаване на дисбалансите и девалвацията не работи - това може би е за добре, защото каква ни е ползата при девалвацията, когато създаваме илюзията, че заплатите растат, но инфлацията също расте", каза той.

"В рамките на борда трябва да бъдем по-внимателни и да не допуснем диспропорциите, защото връщането след това е болезнен процес”, каза още премиерът, като обясни, че това го виждаме в Южна Европа поради това, че не може през девалвацията да заблудим хората – трябва да прилагаме открити рестрикции", изтъкна премиерът.

По думите му "днес нашите икономически агенти са настроени на фиксиран курс и влизането в еврозоната ще промени много малко нещата", каза Орешарски.