Синдромът "тиква" променя фермерските евросубсидии от 2017 г.

Сериозни промени при обвързаното подпомагане на фермерите, за което от 2015 г. се отпускат по 232 млн. лв. годишно, прави Министерството на земеделието и храните.

Целта е да не се получи изкривяване на пазара, т.нар. синдром "тиква", при който за година площите са нараснали с фантастичните 21 197% - от 62 ха на 13 142 ха.

Искаме да постигнем справедливо разпределение на средствата между всички в бранша и излизане на сектора на светло, заяви министърът на земеделието Десислава Танева, представяйки промените пред журналисти във вторник.

По думите ѝ те са насочени към развитието на средните стопанства до 30 ха, които ще получават допълнителна помощ, и на фермите, отглеждащи животни под селективен контрол. Искаме да продължим с устойчивия ръст на земеделието и животновъдството, каза министър Танева.

Новите правила по мерките за подпомагане за обвързаната подкрепа влизат в сила от 2017 г. и ще важат до 2020 г. Все още няма решение единствено за въвеждането на новите счетоводни документи - дали да бъде от 2017 г. или да влезе в сила още от тази година, уточни Танева.

Отпада подпомагането за тикви, зелен фасул, грах и орехи. Въвежда се т.нар. модулирана ставка за подпомагане. За животновъдите тя е обвързана с броя на отглежданите животни, а за земеделците с размера на стопанството – до 30 ха подпомагането ще е по-високо, над тези площи се намалява. Драстично се увеличава и изискването за среден добив от хектар.

За първи път се въвежда подпомагане на планинското животновъдство – за отглеждане на до 9 крави на надморска височина над 750 метра.

Няма да има никаква промяна единствено по схемата за протеиновите култури – соя, фуражен грах, люцерна, фий и др.

Новите мерки са изпратени за одобрение в Европейската комисия на 1 август 2016 г., когато е бил крайният срок. Брюксел трябва да даде зелена светлина за прилагането им от 2017 г.

Към момента изглежда всички са доволни от пълната промяна на мерките. Никой не се е оплакал или възразил публично. Новите схеми са били дискутирани с бранша миналата седмица. Те са имали на разположение два дни за комуникация и най-вероятно това е причината все още да няма коментари от страна на бранша.

Обвързана подкрепа

България въведе обвързаното подпомагане на фермерите за първи път през 2015 г. Прилага се максимално високият допустим размер на финансиране – 232 млн. лв., което е 15% от бюджета за директните плащания.

Обвързаната подкрепа се прилага в 27 държави от ЕС. България е на осмо място в ЕС по абсолютна стойност на бюджета за този вид подпомагане. Лидер е Франция, а преди нас са още Испания, Полша, Италия, Румъния, Унгария и Чехия.

Досегашните 10 схеми са приложени на практика в кампания 2015 изцяло и частично в кампания 2016, за която само са заявени площите, но плащанията ще станат в края на тази година и началото на следващата.

Направеният икономически анализ показва положителния ефект от въвеждането на обвързаната подкрепа. Отчетен е ръст по всички показатели – увеличаване на подадените заявления, на броя на животните, на площите и добивите, както и излизане на сектора на светло, коментира министър Танева.

При зеленчуците има удвояване на заявените хектари (ръст от 120%), при плодовете площите нарастват с 52%, а при оранжерийното производство с 16.5% през 2016 г. спрямо 2015 г., отчете зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, който отговаря за земеделските еврофондове.

В животновъдството най-голям е ръстът при животните под селективен контрол с 35% през тази година спрямо година по-рано. Овцете и козите майки нарастват с 15.2%, а кравите с 10.5% за година, отчете Васил Грудев.

Разпределението на 232 млн. лв. между животновъди и земеделци е 55:45 в полза на животновъдите, каза Грудев.

Очакванията са до 2020 г. броят на заявленията за подпомагане да расте, докато бюджетът е константна величина. По тази причина и подпомагането за животно и единица площ ще намалява през годините, уточни Грудев.

Отпада подпомагането за зелен фасул, грах и тикви при зеленчуците

Годишният бюджет за подпомагане на производството на зеленчуци от 2017 г. ще бъде 28.1 млн. лв. За сравнение за 2015 и 2016 г. той беше около 35 млн. лв. Редукцията е заради отпадането на финансирането за три култури, а за други три средствата се намаляват.

Подкрепа ще продължат да получават производителите на домати, пипер, краставици, корнишони, кромид лук, патладжан, моркови, чесън и картофи. Те ще получават по 2179 лв./ха за стопанство до 30 ха и 1453 лв./ха за стопанство над 30 ха, сочат разчетите. Сумите са индикативни, обясни Грудев.

Изискванията към фермерите са размерът на стопанството да е най-малко 0.5 ха, а един парцел да е с площ от 0.1 ха. Те трябва да докажат и добив за съответната култура, който се увеличава от 2017 г. спрямо сегашните. Например за краставиците от 1000 кг/дка скача на 2075 кг/дка. Без промяна в добивите са само патладжанът – 1898 кг/дка и чесънът – 351 кг/дка.

Доказването на добива ще става с касова бележка за физическите лица и с фактура за юридическите лица.

Зеленият фасул, грахът и тиквите няма да получават подпомагане в периода 2017 – 2020 г. Причината е в надвишен заявен базов минимум пред ЕС. Освен това субсидията е по-висока от разходите за отглеждането им. За зеления грах например е 128%, а за тиквите - 101%. Това означава, че фермерите са били на плюс 28% само от субсидията, отделно са печелили от продажбата на тикви, сочи анализът на земеделското министерство.

Поради същите причини, с намалено подпомагане в отделна схема отиват главесто зеле, дини и пъпеши. За тях се отделя бюджет от 4.6 млн. лв. и ще се плащат индикативно по 589 лв./ха за първите 30 ха и по 393 лв./ха за площите над 30 хектара.

Увеличават се парите за оранжерийното производство с 2.7 млн. лв.

От 2017 г. се увеличават парите за оранжерийното производство на домати, краставици и пипер с 2.7 млн. лв.

Ако за 2015 и 2016 г. по схемата средствата са били по 5.1 млн. лв. годишно, за периода 2017 – 2020 г. те стават по 7.8 млн. лв.

Причината за увеличението е, че до момента за този сектор субсидията е покривала най-малко от направените разходи от фермерите, обясни Грудев.

Така стопаните индикативно ще получават по 1121 лв./дка при достигането на определени добиви. Тази схема е единствената, при която подпомагането е на декар, за разлика от останалите, които са на хектар.

Това обаче е обвързано с доказване на добиви с фактури и касови бележки. За домати изискването е добив от 22 400 кг/дка, за краставици – 32 000 кг/дка, и за пипер – 8 500 кг/дка отглеждани в парници с отопление. За тези без отопление добивите са наполовина по-ниски.

При плодовете отпада подпомагането за орехи

Годишният бюджет за подпомагане на производството на плодове от 2017 г. ще бъде 32 млн. лв. За сравнение за 2015 и 2016 г. той беше 39 млн. лв.

Намалението е заради отпадане подкрепата за орехите. При тях вече има надхвърляне на заявените базови площи пред ЕС. За година площите с орехи са нараснали от 3065 ха за 2015 г. на 8258 ха за 2016 г. Така превишението на одобрените количества лимити от Брюксел за орехи е над 57%, сочат разчетите на земеделското министерство.

Подкрепа ще продължат да получават производителите на ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, череши, вишни, ягоди и малини. Те ще получават индикативно по 1607 лв./ха за стопанство до 30 ха и 1071 лв./ха за над 30 ха.

Изискванията към фермерите са размера на стопанството да е най-малко 0.5 ха, а един парцел да е с площ от 0.1 ха. Те трябва да докажат и добив за съответния плод, който в масовия случай се увеличава почти тройно от 2017 г. спрямо сегашните нива. Например за ябълките скача от 434 кг/дка на 1283 кг/дка, а за прасковите от 251 кг/дка на 750 кг/дка. Почти без промяна остава изискваният добив на малини – от 330 кг/дка сега е с килограм по-малко. Доказването на добива ще става с касова бележка за физическите лица и с фактура за юридическите лица.

С намалено подпомагане в отделна схема отиват сливите и десертното грозде. За тях се отделя бюджет от 7.1 млн. лв. и индикативно ще се плаща по 980 лв./ха за първите 30 ха и по 653 лв./ха за стопанствата над 30 хектара.

С 33 млн. лв. растат парите за животните под селективен контрол

В животновъдството с 33 млн. лв. се увеличават парите за крави, овце и кози под селективен контрол. Подпомагането е насочено към развитието на малки и средни ферми и целта е да се спре изкуственото разделяне на стопанствата, каза Васил Грудев.

Годишният бюджет за млечните крави е близо 31 млн. лв. за периода 2017 – 2020 г. или индикативно по 200 лв. на крава. За сравнение бюджетът по тази схема за 2015 и 2016 г. е бил по 46.7 млн. лв.

От 2017 г. подпомагане по схемата за млечни крави ще получават стопанства, които отглеждат от 10 до 250 крави в едно стопанство. Те трябва да докажат с фактури, че са получили добив от 2000 кг мляко от крава отглеждана в планински райони и 3000 кг от крава отглеждана в равнина.

За месодайните крави и юници годишният бюджет от 2017 г. става по 18.75 млн. лв. или индикативно по 150 лв. за крава при стопанство от 10 до 250 крави. Те трябва да докажат прираст от половин теле на крава годишно. За 2015 и 2016 г. годишният бюджет по тази схема беше 24.8 млн. лв., т.е. парите намаляват.

Годишният бюджет по схемата за биволи от 2017 г. става 4.4 млн. лв., досега беше 5.4 млн. лв. По тази мярка се въвежда за първи път т.нар. модулирана ставка – по 520 лв. за биволица първите 250 животни и по 420 лв. на глава за над 250 биволици. Изискването за подпомагане е стадото да е от над 10 биволици на възраст над 18 месеца и да се докаже с фактури и касови бележки продажбата на 700 кг мляко от биволица. Биволите няма да се подпомагат.

Годишният бюджет за подпомагането на месодайните крави под селективен контрол е 3.25 млн. лв. от 2017 г. Въвежда се модулирана ставка – 260 лв. на животно за първите 250 крави и по 420 лв. за над 251 крави. Минималното изискване за получаването на помощта е да има поне 20 крави от една порода, които да са вписани в родословната книга. Количественият показател е за половин теле прираст на крава годишно.

Годишният бюджет за подпомагане на млечните крави под селективен контрол е 36.8 млн. лв. На крава индикативно ще се плаща по 418 лв. за стадо до 250 животни и по 310 лв. на крава за стадо над 251 животни. Фермерите трябва да докажат с фактура или касова бележка, че са реализирали годишно по 4000 кг от крава за да получат парите. Изключение се прави за застрашените от изчезване породи крави.

За схемата за овце майки и кози майки под селективен контрол парите нарастват от 12.8 млн. лв. сега на 24 млн. лв. годишен бюджет от 2017 г. Това означава, че индикативно стопаните ще получават по 84 лв. на глава добитък за стадо с до 300 животни и по 64 лв. за глава добитък при стадо над 301 животни. За да получат парите, фермерите трябва да докажат по 70 кг добив от животно и 1 приплод, както и да няма изкуствено разделяне на стадото към 28 юни 2016 г.

За първи път подпомагане на животни в села над 750 м надморска височина

За първи път се въвежда подпомагане на животни, отглеждани в села с надморска височина над 750 м от 2017 г., каза Васил Грудев.

За овце и кози майки бюджетът е 3.28 млн. лв. или индикативно по 45 лв. на глава добитък за стадо от 10 до 49 животни.

За крави бюджетът е 1.2 млн. лв. или индикативно по 180 лв. на животно за стадо от 5 до 9 крави.

Единствено по тази схема няма изискване за доказване на добив.

Очакваните ефекти

Очакваният ефект от новите мерки е излизането на светло на оборотите в селското стопанство заради въвеждането на изискването за доказване на добиви с фактури и касови бележки. Това ще затрудни фермерите, призна министър Танева. От обясненията ѝ стана ясно, че очаква недоволство основно от страна на животновъдите, където това изискване се въвежда за първи път.

За потребителите ефектът би трябвало да бъде повече български плодове и зеленчуци, мляко и месо на пазара. Намаление на цените не може да се очаква, защото те се определят от редица други фактори, посочи Танева.

В периода 2017 – 2020 г. не се предвижда да има нови драстични промени по схемите за обвързано подпомагане, каза земеделският министър. Единствено корекции може да се правят по отношение на добивите.